5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№652
София.18.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1052/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. А. Г. с ЕГН [ЕГН]/ който е и американски гражданин с име К. Г./, чрез процесуалния му пълномощник адвокат А. Б., срещу решение № 2213 от 02.12.2013 г. по в.гр.д. № 3044/2013 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, седми състав, с което е оставено в сила решение № 3750/22.05.2013 г. по гр.д. № 1115/2006 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I г.о., 8 състав за отхвърляне на предявения срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.390, ал.1/отм./ ТЗ за заплащане на сумата 22 326.18 евро, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Помощ при пътуване”, обективирана в застрахователна полица №[ЕИК]/130781 от 04.10.2002 г. за медицински инцидент, настъпил през м.март 2003 г. и довел до разноски, свързани с болничен престой и лечение.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт, ведно със законните последици. Според касатора, въззивният съд неправилно е извел изводи за неоснователност на исковата претенция въз основа на медицински експертизи, в които не е даден категоричен отговор за причината, довела до падането му и настъпилата загуба на съзнание, като вещите лица са направили само предположения за тази причина.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: „ 1.Следва ли съда в настоящия казус да обсъди обстоятелството дали при загуба на съзнание вследствие удар, потърпевшият следва да има задължително следи от травма и 2. При наличието на експертизи, които не дават категоричен отговор на поставените им задачи и отговорите в тях са в сферата на предположенията и вероятността, може ли само въз основа на тях съда да обосновава решението”. К. поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдение, че по тези въпроси липсва „точна и ясна практика”. Извън формулираните в изложението правни въпроси, се твърди, че касационната жалба следва да се допусне до разглеждане и поради това, че обжалваното въззивно решение противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. в частта относно необосноваността на въззивното решение и грешките при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически, опитни или научни правила.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел за недоказано, че претендираните от Х. Г. разноски при престоя и лечението му в поликлиника М. са направени във връзка с настъпила злополука, така както тя е дефинирана в Общите условия на застраховка”Помощ при пътуване”. За неустановени са счетени твърденията в исковата молба, че вследствие на падане е причинена травма на главата на ищеца, като в тази насока съдът се е позовал както на заключенията на вещите лица д-р М., д-р М. и д-р Б., така и на медицинската документация от поликлиника М., в която липсва описана травма на главата на Г. при постъпването му през м.март.2003 г. Преценявайки медицинските експертизи, дадени от посочените три вещи лица, решаващият състав е направил извод, че загубата на съзнание и падането на Х. Г. се дължат на съпътстващо заболяване – хронично заболяване на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм. Обсъдена е и медицинската експертиза, дадена от д-р Кадиян, според която травмата при удара на главата на Х. Г. е причина за постъпването му в болница, както и за загубата на съзнание, оплакванията за двойно виждане и замаяност, но независимо от този извод, в заключението си д-р Кадиян е посочила, че Г. е лекувал хипотиреоидизъм, което заболяване е отразено и в останалите медицински експертизи.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора правни въпроси не могат да обосноват наличието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос е пряко свързан с правилността на изводите на въззивната инстанция за липса на настъпила злополука по смисъла на даденото в Общите условия за застраховка „Помощ при пътуване” легално определение на понятието „злополука” , съответно за липса на застрахователно покритие по процесната полица, както и за недоказаност на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба за силен удар на главата при спъване и падане на ищеца на тротоар в [населено място] де М.. От друга страна, въпросът е основан изцяло на твърденията на ищеца, че загубата на съзнание се дължи на удар, които не са възприети от решаващия състав на Апелативен съд – София. При формулирането на този правен въпрос не е отчетено, че липсва припокриване между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК, а що се касае до възложената на въззивния съд правораздавателна дейност, като съд по съществото на спора, то следва да се има предвид, че правилността на изведените фактически и правни изводи не би могла да се преценява в рамките на производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните за съдилищата в Република България указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на обжалването, са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Вторият правен въпрос, свързан с извършената от решаващия съдебен състав оценка на приетите по делото медицински експертизи/ основни и допълнителни/, изготвени от вещи лица неврохирург, кардиолози и вътрешни болести, също не би могъл да обоснове основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос е основан изцяло на оплакванията на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт. От друга страна, не би могло да се приеме, че се касае за обуславящ изхода на спора правен въпрос, тъй като при формиране на изводи по спорното материално право въззивният съд е преценил и цялостната медицинска документация, относима към болничния престой, изследвания и лечение на ищеца в поликлиника М., която е съобразената и от експертите.
Независимо от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалването, като недоказано следва да се прецени и поддържаното допълнителното изискване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. К. не твърди, че въззивният съд е допуснал неточно прилагане на съответна правна норма, или, че са налице предпоставки за даване на нови правни разрешения по прилагането на закона. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изобщо не се съдържат доводи и по втората хипотеза на посоченото правно основание, а именно, че се касае за непълна, неясна или противоречива правна уредба, чието отстраняване следва да се преодолее чрез тълкувателна дейност на касационната инстанция. Поддържаните твърдения за липса на съдебна практика сами по себе си не обосновават наличието на тази допълнителна предпоставка. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителното тълкуване на процесуалния закон, дадено в т.4 от цитираното тълкувателно решение.
Доводите на касатора за необоснованост на въззивното решение, макар и обективирани в изложението на основанията за допускане на обжалването, съставляват част от поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК, поради което е недопустимо обсъждането им в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2213 от 02.12.2013 г. по в.гр.д. № 3044/2013 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, седми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: