О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 652/02.12.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4289 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 658/ 25.11.2013 г. по гр. д. № 1040/ 2013 г, с което Пловдивски апелативен съд като потвърждава решение № 239/ 10.06.2013 г. по гр. д. № 1121/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд осъжда [фирма] и [фирма] на основание чл. 108 ЗС да предадат на Д. С. Д. владението върху недвижим имот, ведно с постройките и подобренията в него.
Решението се обжалва от касатора [фирма], който счита, че въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: Когато подобренията в чуждия имот са извършени със знанието и без противопоставянето на собственика, допустимо ли е правата на недобросъвестния владелец да бъдат приравнени към правата на добросъвестния по чл. 72 ЗС? Счита, че допускането на въззивното решение до касационно обжалване по този въпрос би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
Ответникът по жалбата Д. С. Д. я оспорва, като счита, че поставеният въпрос няма претендираното значение.
Настоящият състав намира, че касационна жалба е срещу въззивното решение по гражданското дело по уважения ревандикационен иск срещу касатора, чиято цена е над 5 000 лв. Подадена е от един от ответниците – този, на когото принадлежи интересът от обжалване на решението в тази част. Следователно жалбата е с допустим предмет и изхожда от легитимирана страна. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК. Редовна е и е допустима, но въззивното решение в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
В. съд е уважил безусловно ревандикационния иск срещу касатора, като е отрекъл неговото качество на носител на упражненото право на задържане до заплащане на извършените подобрения в недвижимите имоти, на които ищецът е собственикът по наследствено правоприемство. В. съд е приел, че касаторът придобива фактическата власт върху имотите на основание договор за наем, а това оборва презумпцията на чл. 69 ЗС. Следователно касаторът е държател, а не владелец на имотите и в обективното ни материално право няма хипотеза, която да признава право на задържане на чуждия имот в полза на държателя, придобил фактическата власт по договор за наем.
Следователно с въззивното решение искът с правна квалификация чл. 108 ЗС е уважен безусловно не по причина, че обективното ни право принципно отрича възможността в полза на недобросъвестния владелец да възникнат притезание за извършените в чуждия имот подобрения и право на задържане до тяхното заплащане от собственика. Напротив, въззивният съд е приел, че такава хипотеза има. Това действително е така. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗС, когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху неговия имот и не се е противопоставил, за недобросъвестния владелец възникват вземането за стойност по чл. 72, ал. 1 ЗС и правото на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС. В. съд е отрекъл тези права за касатора по различни причини. Приел е, че касаторът не е владелец, а държател, който е придобил фактическата власт върху имотите по договор за наем. Следователно въпросът, поставен от касатора, не обуславя изводите на въззивния съд. Втори е въпросът, че материалното ни право признава право на задържане до заплащане на подобренията в чуждия имот в полза на три категории субекти: 1) добросъвестният владелец (чл. 72, ал. 3); 2) купувачът по предварителния договор (чл. 70, ал. 3 ЗС) и 3) недобросъвестният владелец, но само за подобренията, извършени със знанието и непротивопоставянето на собственика (чл. 74, ал. 2 ЗС). След Постановление № 6/ 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/ 1974 г. на ПлВС практиката на Върховния касационен съд в приложението на тези разпоредби е константна и не се нуждае от промяна, включително тази в приложението на чл. 74, ал. 2 ЗС. Настоящият състав намира за изключени общото и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 658/ 25.11.2013 г. по гр. д. № 1040/ 2013 г. в частта, с която Пловдивски апелативен съд е уважил иска по чл. 108 ЗС срещу [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.