О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр. София, 29.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 26 ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2642 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби от процесуалните пълномощници на: ДЕФЕНДЪР ЪФ ФЕЙТ ЕИК:[ЕИК] , АВАТАР ЪФ ДЖЪСТИС”ООД , БИ ПРИВИЛИДЖИТ 1 ООД, ВАЙ СЪРВИСИЗ 1 ООД, ЕЙ ПИ АЙ КЕПИТЪЛ1 ООД, М ВЕНЧЪРС 1 ООД, БОРО БЪКС 1 ООД, РОС ВЕНДИНГ 1 ООД , ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 1 ООД, ЮНИК ФИНАНС 1 ООД ЕН ЕН РИКАВЪРИ 1 ООД , ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 1 ООД , БИ ПРИВИЛИДЖИТ 2 ООД, ВАЙ СЪРВИСИЗ 2 ООД, ЕЙ ПИ АЙ КЕПИТЪЛ 2 ООД, М ВЕНЧЪРС 2 ООД, БОРО БЪКС 2 ООД, РОС ВЕНДИНГ 2 ООД , ВАЛЕНТИНА КЪЛЕКШЪН 2 ООД, ЮНИК ФИНАНС 2 ООД ЕН ЕН РИКАВЪРИ 2 ООД , ДЖИ КЕЙ ЛИМИТИД 2 ООД , „ГАРДИЪН ЪФ ТРУТ”ООД, ПРЪТЕКТ ДИ ИНЪСЪНТ ООД, РЕБЪЛ АКТ ООД, АНТИКАРТЕЛ ООД, АНТИМОНОПОЛ ООД , АГЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА ООД, ОБЕДИНЕНИ ПОТРЕБИТЕЛИ СРЕЩУ МОНОПОЛА ООД и ЮЗЪР ФРЕНДЛИ ООД срещу определение № 181/30.03.2018 г. на АС – Варна, ГО по в.ч.гр.д. № 143/18 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение № 731 от 07.07.2017 г. по гр.д. № 705/14 на ОС-Добрич за спиране на производството по исковете на „ЕНЕРГО-ПРО-ПРОДАЖБИ” АД срещу гореспоменатите лица за прогласяване нищожността на договори за цедиране на вземания, за които са издадени ИЛ в полза на частните касатори-ответници по тях.
В частните касационни жалби се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че въззивният съд е следвало, произнасяйки се по правилността на определението за спиране, да разгледа и оплакванията за недопустимост на исковете и да се произнесе по допустимостта на същите като прекрати производствата по тях.
Като основания за допускане до касация се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по ЧКЖ депозира писмени отговори за липса на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Пред въззивния съд е обжалвано с ЧЖ определение № 731 от 07.07.2017 г. по гр.д. № 705/14 на ОС-Добрич за спиране на производството по исковете на „ЕНЕРГО-ПРО-ПРОДАЖБИ” АД срещу гореспоменатите лица за прогласяване нищожността на договори за цедиране на вземания, за които са издадени ИЛ в полза на частните касатори-ответници по тях. В ЧЖ са изложени оплаквания за принципна недопустимост на исковете, производството, по които е спряно на основание чл.229 ГПК и е поискано от съда да се произнесе по допустимостта на исковете. Съдът е счел за недопустимо, произнасяйки се по правилността на определението за спиране, да разгледа и оплакванията за недопустимост на исковете и да се произнесе по допустимостта на същите като прекрати производствата по тях.
По изложените съображения определението за спиране е потвърдено от въззивния съд като правилно.
Частните касационни жалбоподатели считат, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1, ГПК, по въпроса за наличието на правен интерес от така предявените искове и по обусловения, според твърденията на жалбоподателите, от отговора му въпрос за задължението на въззивния съд да разгледа оплакванията в тази насока, при произнасянето си по законосъобразността на определението за спиране на производството.
Преценката за правния интерес от исковете е от значение за допустимостта им и при положителен отговор от съда, който ги разглежда, единственият път за защита е обжалване на самото решение по същество на спора като недопустимо. Процесуалният закон не допуска обжалване с частна жалба на определения по хода на делото извън преграждащите неговото развитие-чл.274 ал.1 т.1 ГПК и при изрично уредените в закона случаи-т.2. Следователно, няма как при произнасянето си по законосъобразност на определение за спиране на конкретно основание по чл.229 ГПК , въззивният съд да подмени обжалвания акт и да заобиколи принципната необжалваемост с ЧЖ на определения, които не попадат в обсега на чл.274 ал.1 ГПК. С оглед изложеното и при липса на коректно формулиран обуславящ изхода на спора правен въпрос, касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателите не установяват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 181/30.03.2018 г. на АС – Варна, ГО по в.ч.гр.д. № 143/18 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.