3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№653
София, 13.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 3225/2015 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Н. М., с ЕГН [ЕГН], т [населено място],[жк], вх.Д, ет.1, ап.3, чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Василева, срещу определение № 183 от 03.08.2015 г. по т.д. № 1540/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от Й. М. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение от 03.01.2014 г. по гр.д. № 3673/2013 г. на Районен съд – Добрич, Гражданска колегия, 21 състав.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението поради дадена неточна правна квалификация на молбата за отмяна, а именно по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, вместо по чл.240 ГПК. Твърди се, че съдебният състав на ВКС не е взел предвид направените възражения за ненадлежно връчване на преписа от исковата молба, на призовката за съдебното заседание, както и на преписа от неприсъственото решение. Според касатора не са били налице и предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. По съображения в частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение.
Ответникът по частната жалба”Д. кредит” А., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт И. З., счита определението за правилно, с искане за неговото потвърждаване и присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Й. М. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение от 03.01.2014 г. по гр.д. № 3673/2013 г. на Районен съд – Добрич, Гражданска колегия, 21 състав, съдебният състав на ІІ т.о. на ВКС е приел, че постановеното неприсъствено решение не подлежи на отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, с оглед изричната разпоредба на чл.303, ал.3 ГПК. В тази насока са съобразени твърденията на молителя за лишаването му от възможност да участва в делото поради невръчване на препис от исковата молба и ненадлежното му призоваване. Счетено е, че тези твърдения попадат в едно от регламентираните в чл.240, ал.1 ГПК специфични основания за защита срещу неприсъствени решения, което изключва общия процесуален ред по чл.303 и сл. ГПК за отмяна на влезли в сила решения.
В мотивите към определението са изложени и допълнителни съображения за недопустимост на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради подаването й на 09.03.2015 г. – извън преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК . Отделно от това е констатирано и, че е изтекъл и предвиденият в чл.240, ал.1 ГПК срок за подаване на молба за отмяна на неприсъствено решение, считано от връчване на препис от него, което е осъществено на 09.01.2014 г. и то на адреса, посочен и в самата молба.
Обжалваното определение е правилно.
В съответствие с разпоредбите на чл.240, ал.1, т.1 и чл.303, ал.3 ГПК е изразеното от съдебния състав на ВКС, ІІ т.о. становище за недопустимост на подадената молба за отмяна на неприсъственото решение, постановено от Районен съд – Добрич по приложеното гражданско дело. Съобразено е, че поддържаните от молителя твърдения за лишаването му от участие в делото поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба, с приложените към нея доказателства и на призовката за съдебно заседание попадат във въведеното от законодателя самостоятелно и специфично основание за отмяна на неприсъствено решение. След като е регламентиран специален процесуален ред за защита срещу неприсъствено решение по чл.240, ал.1 ГПК, при изчерпателно посочени основания за отмяна и преклузивен срок за сезиране на съответния въззивен съд, то законосъобразно е становището на първия тричленен състав на ВКС, Търговска колегия за недопустимост на молбата за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Доводите на частния жалбоподател , относими към правната квалификация на молбата за отмяна, не могат да бъдат споделени, още повече, че в мотивите към атакуваното определение изрично е констатирано и изтичането на срока по чл.240, ал.1 ГПК.
Що се отнася до твърденията на частния жалбоподател за липса на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу него, те правилно са съотнесени от съдебния състав на ІІ т.о. на ВКС към правилността на неподлежащото на инстанционен контрол решение, които не попадат в никое от основанията по чл.303 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по частната жалба се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл.11 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 183 от 03.08.2015 г. по т.д. № 1540/2015 г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о.
ОСЪЖДА Й. Н. М. да заплати на „Д. кредит”А. сумата 200/двеста/ лева – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: