О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 19.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 567/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на: И. Д. М., В. П. М., Т. А. Г. и Г. Т. Г., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 2645 от 13.11.2018 г. по гр.д. № 3215/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 14 състав, с което е потвърдено решение № 5118 от 02.01.2018 г. по гр.д. № 4159/2015 г. на Софийски градски съд, I – 16 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените срещу „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.179 ЗЗД за признаване за установено, че не съществуват ипотечни права в полза на банката, учредени от ищците с нотариален акт № 68, том VI, дело № 927/2006 г. на нотариус Е. Ш., върху два недвижими имота в [населено място] по п.2 и пункт 3 от н.а., за обезпечаване на всички вземания по договор за банков кредит № BL2163 от 13.07.2006 г. между „Българска пощенска банка“ АД и „Мега Транс“ ООД – кредитополучател, поради погасяване на паричното вземане на банката чрез новиране на дълга.
В касационната жалба се поддържат доводи за процесуална незаконосъобразност и необоснованост на извода на въззивния съд за липса на обективна новация. Твърди се, че са налице всички елементи на новацията, т.к. с допълнителните анекси и споразумението от 17.12.2013 г. обезпеченото от ищците задължение по договора за кредит е погасено и на негово място е поет нов дълг, с обединяване на задълженията и по договор за кредит № Д0250; старото и новото задължение имат различен предмет и различно основание и е налице намерение за новиране. Касационните жалбоподатели сочат, че с погасяване на задължението по договор за кредит № BL2163 от 13.07.2006 г. чрез новация, са погасени и акцесорните ипотечни права на банката върху имотите на ищците, обезпечили чуждо задължение. По съображения, подробно изложени в жалбата, се претендира касиране на атакуваното решение.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. Представлява ли новация по см. на чл.107 ЗЗД споразумение между кредитор и длъжник за преструктуриране на задължение по договор за банков кредит извън рамките на общия размер на стария дълг – чрез прибавяне на главницата на непогасени задължения, произтичащи от друг договор за кредит; Представлява ли новация по см. на чл.107 ЗЗД споразумение между кредитор и длъжници, с което задълженията по два договора за кредит се обединяват в един дълг при нови условия за погасяване на този дълг с една обща месечна вноска; 2. Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК, да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото; При спор за приложението на чл.107 ЗЗД към споразумение за преструктуриране на задължение по договор за банков кредит, длъжен ли е съдът да обсъди и да съобрази дали изменението е в рамките на общия размер на стария дълг и 3. Представлява ли новационно намерение намерението на кредитор и длъжници да обединят задълженията по два договора за кредит в един дълг, който всички длъжници по договорите за кредит поемат и се задължават да погасяват с една обща месечна вноска; Когато кредиторът и длъжниците по два договора за кредит са обединили задълженията по двата договора в един общ дълг и са уговорили нови условия за погасяването му от всички длъжници с една обща месечна вноска, старите задължения по договорите продължават ли да съществуват успоредно с новия дълг. По първия въпрос се поддържа допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, която се твърди и като евентуална по въпрос № 3, а по втория въпрос се сочи, че въззивният съд е допуснал отклонение от практика на ВКС: решение по гр.д. № 1975/2010 г., IV г.о. решение по гр.д. № 196/2014 г., III г.о., решение по гр.д. № 761/2010 г. IV г.о. и ППВС № 1/1953 г.
В депозиран по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор „Юробанк България“ АД оспорва основателността на искането за достъп до касация, както и основателността на самата жалба. Счита, че поставените материалноправни въпроси са решени в съответствие с безпротиворечивата практика на ВКС, вкл. и с решенията, на които се позовават касаторите. Твърди, че не е налице обединяване на задължения по договори за кредит, каквито аргументи са поддържани от ищците, но не са възприети от въззивния съд. Сочи, че договореният с анексите различен начин на погасяване на първоначално дължимата главница по договор за кредит от 13.07.2006 г. и обвързването на погасяването на вноските по този кредит с редовното обслужване на задължения по друг договор за кредит между същите страни, съставлява само допълнително условие от страна на кредитора, за да влезе в сила облекчението при погасяване на този кредит.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София е съобразил следното от фактическа страна: На 13.07.2006 г. е сключен договор за кредит № BL2163 между „ Българска пощенска банка АД и „Мега Транс“ ООД, като всички вземания на банката са обезпечени от ищците /сега касатори/, които са учредили в полза на банката ипотеки върху свои недвижими имоти – два апартамента в [населено място] / н.а. № 68 от 14.07.2006 г./ ; С Анекс № 1 от 21.07.2009 г. страните по кредита са постигнали съгласие за предоговаряне на остатъчния дълг по кредита, при облекчен ред за погасяване на вземанията, при условие за ползване на облекченията от кредитополучателя, изразяващо се в погасяване на просрочените задължения и тези по друг кредит – № Д 0250от 12.07.2007 г., като при неизпълнение на това условие, съществуващите просрочия по двата кредита ще бъдат преоформени чрез натрупване по редовната главница по първия кредит.; С Анекс № 2 от 19.08.2010 г. е предвидено ново преоформяне на задълженията на дружеството-длъжник, с изрично отразяване, че този анекс не води до погасяване на съществуващи задължения на кредитополучателя, а само преурежда първоначално договорените условия за погасяване на съществуващия кредит. С анекса като съдлъжник е встъпил и Т. Г.; Подписан е и допълнителен анекс от 05.04.2012 г., по идентични причини с тези по предходния, а именно – временни затруднения на кредитополучателя да погасява задълженията си по кредита, с който страните са предоговорили отново условията за погасяване на кредитните задължения; В последния анекс отново е предвидено, че не се касае до погасяване на съществуващи задължения; Със споразумение от 17.12.2013 г., сключено между: „Юробанк България“ АД, Т. Г., в качеството му на представител на „Мега Транс“ ЕООД, съдлъжник и поръчител по договор № Д 0250 и Т. И. – поръчител по договор № Д 0250 от 12.07.2007 г. длъжниците са признали размера на дълга, вкл. присъдените суми и дължимите лихви и са поели задължение за ежемесечно заплащане на определената вноска.
След преценка на фактическия състав на новацията и на непротиворечивата практика на ВКС, както и след анализ на конкретните договорни клаузи в трите анекса и в споразумението, въззивният съд е приел от правна страна, че не е налице обективна новация. Съобразена е обективираната в посочените анекси воля на страните, че се касае за преуреждане на условията за погасяване на отпуснат от банката кредит, поради затруднения на кредитополучателя за регулярно плащане, както и, че ясно е договорен само облекчен ред за погасяване на съществуващите към банката задължения. Съдът е счел, че уговорените други условия на погасяване на процесния кредит, не съставляват съществен елемент от кредитното правоотношение и липсва обективирано съглашение, че страните ще считат първоначалния дълг за погасен. Въззивният състав се е позовал на изричната клауза в анекси № 2 и № 3, според която страните са се съгласили, че анексите не водят до погасяване на съществуващите задължения на кредитополучателя, а само преуреждат първоначално договорените условия за погасяване на кредита. След като няма замяна на старите задължения с нови, различни по основание или предмет, задължението за връщане на заетата по договора за паричен кредит от 13.07.2006 г. продължава да съществува, като е налице само преструктуриране на просрочените вноски и не е налице договор за обективна новация.
Уговорката в анекс № 1, според която за да се премине към облекчения ред за плащане, за длъжника е предвидено условие – да изплати просрочията си по обезпечения с ипотека кредит № BL2163 и по кредит № Д 0250/2007 г. и уговорката, че ако това условие не се изпълни всички неизплатени суми ще се натрупат към редовната главница по първия кредит, не са възприети от съда като погасяване на старото задължение по кредит № BL216 чрез заместване от нов дълг, т.к. старият дълг е продължил да съществува и по волята на страните условията за погасяването му вече се прилагат и за други задължения на същия длъжник.
Решаващият състав е счел за неоснователни доводите на ищците за новиране на стария дълг чрез встъпване на нов съдлъжник, т.к. е поето съществуващо задължение от нов, солидарен длъжник, което от своя страна изключва новацията. Отхвърлени са и доводите на ищците, че споразумението от 17.12.2013 г. удостоверява възникването на ново правоотношение. Прието е, че с него страните са предвидили други условия за погасяване на всички възникнали до момента задължения към банката при нови условия и при тълкуване на споразумението не може да се приеме, че страните са имали намерение да новират старите си задължения.
Изведеният от въззивния състав краен извод е, че след като волята на страните е била да запазят действието на вече възникналата договорна връзка по процесния кредит, то не е погасено и даденото обезпечение под формата на ипотека, учредена в полза на банката-кредитор по договора за банков кредит върху собствените на ищците недвижими имоти.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение, поради следното:
С оглед релевираните от касаторите основания се дължи извършване на проверка дали са налице законовите предпоставки за селекция по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Според този акт на нормативно тълкуване, касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, включени в предмета на делото, по които въззивният съд се е произнесъл и които са обусловили решаващата му правна воля за изхода на спора. В ТР ясно са разграничени основанията за достъп до касация от основанията по чл.281, т.3 ГПК, като последните са извън обхвата на селективната фаза на касационното производство. Само при установеност на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, ВКС дължи произнасяне по поддържаните от касаторите допълнителни условия за допускане на касационно обжалване.
Материалноправните въпроси под № 1 и № 3, поставени от касаторите с оглед на твърденията им за преструктуриране на задължение за банков кредит извън рамките на общия размер на стария дълг и за обединяване на задълженията по два договора за кредит в един дълг, не удовлетворяват селективния критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Тези твърдения не са споделени от въззивния съд, с оглед на конкретните договорни клаузи, обективирани в посочените анекси и споразумение, като в мотивите към решението изрично е посочено, че в анекс под № 1 е поставено условие на длъжника за преминаване към предвидения в него облекчен ред за плащане на кредитните задължения по обезпечения от ищците кредит, както и, че по волята на страните условията за погасяването на този дълг ще се прилагат и за други задължения на същия длъжник, като е налице успоредно съществуване на двата дълга. Следователно въпросите са пряко относими към правилността на атакувания съдебен акт и не попадат в обхвата на селективното производство.
Независимо от недоказване на основната предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото по посочените въпроси, което съставлява достатъчно основание за отказ за достъп до касация, следва да се отрази, че атакуваното въззивно решение е в пълно съответствие с непротиворечивата практика на ВКС, според която: изменението с анекс на договор за кредит по отношение на размера на вноските, договорната лихва и сроковете за плащане, не погасява задължението по първоначалния договор, както и, че преструктурирането на задължение по банков кредит, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породени от договора задължения и за поемане на ново задължение, различно по основание и предмет, не представлява обективна новация по см. на чл.107 ЗЗД. При наличие на трайно установена практика по така формулираните въпроси и при липса на доводи за необходимост от нейното изменение или осъвременяване, поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК също не е установена.
Не е налице основание за допускане на обжалването и по процесуалноправния въпрос относно задълженията на въззивния съд по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 и чл.12 ГПК, тъй като липсват каквито и да било данни за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката, на която се позовават касаторите, което е видно и от мотивите към решението.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължи сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2645 от 13.11.2018 г. по гр.д. № 3215/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 14 състав.
ОСЪЖДА И. Д. М., В. П. М., Т. А. Г. и Г. Т. Г. да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: