О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр. София 21.05.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1620 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Г. И. В. против решение № 154/08.11.2012 г. по в.гр.дело № 280/2012 г., с което е отменено решение № 390//10.08.2012 г. по гр.дело № 2236/2011 г. на Търговищкия районен съд в частта, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на жалбоподателя, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, присъдено е обезщетение по чл.225,ал.1 КТ и вместо отменената част са отхвърлени предявените искове от жалбоподателя срещу [фирма] в ликвидация за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна, извършено със заповед № 11/01.12.2011 г. на ликвидатора на дружеството, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в размер на 1620 лв., потвърдено е решението на Търговишкия районен съд в частта, в която е отхвърлен искът на жалбоподателя В. за заплащане на сумата 2100 лв. трудово възнаграждение за положен труд по вътрешно съвместителство на длъжността „рецепционист приемна лекари” за периода 01.01.2009 г. – 01.12.2011 г. на осн.чл.259 КТ , отменено е решението на Търговишкия районен съд в частта, в която е осъдено дружеството да заплати държавна такса в полза на съда и е осъден жалбоподателя да заплати на ответника сумата 327.90 лв. допълнително направени по делото разноски.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите – с решението въззивният съд се произнесъл по съществени материално правни и процесуално правни въпроси, като ги е решил в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон, че на жалбоподателя Г. В. съдът на първа инстанция му е предоставил правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на основание чл.23,ал.4 ЗПрП, че пред първата инстанция наред с процесуалния представител е призован да се явява във всички съдебни заседания и ищеца. Пред втората инстанция е призован само процесуалният представител и без знанието и присъствието на ищеца делото се е гледало по същество. Жалбоподателят счита, че е налице процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение, тъй като явявайки се пред втората инстанция адвокат-пълномощника като процесуален представител не е уведомявал клиента си за това заседание, тъй като е назначен да окаже правна помощ на лице, поради материално затруднение и това лице се явява редом с пълномощника в съдебни заседания, че въпросът е – следва ли при предоставяне на правна помощ на лице на основание чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ същото да бъде призовавано за насрочените съдебни заседания с оглед явяването му в съдебно заседание заедно с процесуалния си представител, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] в ликвидация, чрез адв. И. Г. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ, с пр.осн.чл.259 КТ.
От фактическа страна съдът е приел, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор № 18/08.02.99 г., като жалбоподателят – ищец е заемал длъжността „зъботехник”. Възоснова на допълнително споразумение към трудов договор № 13/09.02.2004 г. е изменена заеманата от ищеца длъжност от „зъботехник” на „административен изпълнител”. Прието е, че според длъжностната характеристика длъжностните задължения за тази длъжност са осъществяване на техническа и организационни мероприятия, с които се осигурява безопасност на сгради, производствено оборудване в съответствие с нормите и инструкциите, свързани с противопожарна охрана, осъществяване на технически, организационни и хигиенни мероприятия за осигуряване на охрана, запазване здравето и работоспособността на персонала в процеса на труда. Съдът е приел възоснова на приложена длъжностна характеристика от 25.02.2005 г., че в задълженията на ищеца са включени и при необходимост да замества регистратора и да издава талони за преглед.
С допълнително споразумение към трудов договор № 22/06.01.2007 г., подписано едностранно само от работодателя заеманата от ищеца длъжност е променена от „административен помощник” на „информатор приемна лекари”. Прието е, че с едностранно подписано от работодателя допълнително споразумение към трудов договор № 2/05.02.2011 г. длъжността на ищеца е променена от „информатор приемна лекари” на „рецепционист приемна лекари”. Съобразно ЕР на ТЕЛК№ 414/17.02.2010 г. на ищеца е призната трайно намалена работоспособност в размер на 70% със срок от две години. Прието е, че ищецът е провеждал инструктаж на персонала за времето 2007 г. – 2011 г.
Вззивният съд е приел, че ответникът по иска [фирма] е обявено в ликвидация с решение № 9/31.08.2011 г. на Общински съвет Т.. Прието е, че това решение е вписано в Търговския регистър към момента на прекратяване на трудовия договор на ищеца. С оглед на това съдът е направил извода, че е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл.328,ал.1,т.1 КТ „закриване на предприятието”. Към момента на уволнението решението за обявяване на дружеството в ликвидация е вписано в търговския регистър.
От правна страна съдът е приел предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за неоснователни. Прието е по иска за признаване на уволнението за незаконно, че е взето решение от собственика на капитала на дружеството – [община], чрез нейния орган Общинския съвет за закриване на дружеството-работодател и че това решение е валидно и законосъобразно, и е вписано в търговския регистър. Прието е, че е назначен ликвидатор, който е упълномощен да прекрати и трудовите договори на работещите. Според въззивния съд заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена от ликвидатора, прекратени са трудовите правоотношения на целия персонал на дружеството, като е прекратена и неговата дейност. Прието е с оглед на тези съображения, че за законността на уволнението е без значение кой каква длъжност е заемал и дали тя е изписана правилно в заповедта за уволнение. Според съда от значение е да се установи само дали действително е налице пълна ликвидация, като това обстоятелство е било безспорно между страните. Прието е, че след като е взето надлежно решение и ликвидацията е била в ход към 01.12.2011 г., към който момент е издадена заповедта за прекратяване трудовия договор на жалбоподателя уволнението е законосъобразно.
Относно доводите за незаконосъобразност на уволнението, поради неспазване на предварителната закрила, предвидена в чл.333 КТ съдът е приел, че същите са неоснователни, тъй като при прекратяване на трудов договор на основание чл.328,ал.1,т.1 КТ, предварителната закрила по чл.333 КТ е неприложима.
При тези съображения съдът е приел, че исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни. Първоинстанционното решение, с което същите са уважени е отменено и вместо това въззивният съд е отхвърлил предявените искове.
По иска с пр.осн.чл.259 КТ за изплащане на сумата от 2100 лв.трудово възнаграждение за положен труд по вътрешно съвместителство на длъжността „рецепционист приемна лекари” съдът е приел, че няма споразумение между страните по делото за вътрешно заместване. Според съда налице е частично заместване. Прието е, че на ищеца е изплатено възнаграждение за положения труд на длъжността „рецепционист приемна лекари”, поради което искът с пр.осн.чл. 259,ал.3 КТ е неоснователен.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение е въпросът, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. С оглед на това тълкуване поставените въпроси от жалбоподателя не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,л.1,т.1 ГПК – не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили правните му изводи. Задължение на жалбоподателя е да посочи ясно и конкретно правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение. При липса на такъв въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка в случая по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Поставените въпроси от жалбоподателя относно спазване разпоредбите на чл. 43 и сл. ГПК за призоваването му за съдебно заседание пред въззивната инстанция представляват такива по правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите следва да се преценяват от съда при разглеждане на касационната жалба по същество ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение, но не и в настоящото производство, в което съдът преценява само наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл280,ал.1 ГПК – ясно и точно формулиран правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите му правни изводи и наличие на допълнителнителните предпоставки по чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3 ГПК. Както се посочи жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 154/08.11.2012 г. по в.гр.дело № 280/2012 г. на Търговищкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 5109/10.12.2012 г., подадена от ищеца Г. И. В. от [населено място][жк], [жилищен адрес] чрез адв.Т.Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: