4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 151/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр.София, 28.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 151/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 50 от 04.05.2010 год., постановено по гр.дело № 677/2009 год., с което е отменено решение № 1252 от 28.10.2009 год. по гр.дело № 1375/2007 год. на Бургаския районен съд, спорът е решен по същество като са отхвърлени искове с правна квалификация чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за процесната земеделска земя общо 19 дка в землището на [населено място] /бившо с.Св.Н./, [община]: две ниви от 6.000 дка в м.”Г. соват”, нива от 5.000 дка в същата местност и нива от 2.000 в м.”П.”.
Недоволни от въззивното решение са касаторите И. Г. Д., С. Г. Д., двамата от [населено място] и В. Г. Б. от [населено място], представлявани от адвокатите П. Х. А. от Бургаската адвокатска колегия и Х. Б. Б. от Габровската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.205, ал.1, чл.154, ал.1 и чл.127 ГПК/отм./ с оглед нарушаване принципа на равнопоставеност на страните в процеса поради ангажиране на доказателство след приключване на устните състезания. Прилагат две определения относно противоречива практика.
Ответниците по касация Общинска служба „Земеделие и гори”, [населено място] и Община-С. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел след отмяна хода по същество, редовно призоваване на страните в о.з. на 13.04.2010 год. и приемане заверено копие от емлячен регистър за землището на [населено място]-партида 826, стр.829 и по партида 219, за която отговаря стр.222, че е налице възстановяване в полза на трети неучастващи по делото лица на земеделска земя в процесните местности – „Г. с.” и „П.”, описани като такива в землището на [населено място] така както е посочено и в обстоятелствената част на исковата молба. Отчетено е, че претендираните земи според удостоверение изх.№ 508/25.07.2007 год. на ОС”ЗГ” са в землището на [населено място], в който смисъл приетите основно и допълнително заключение на техническата експертиза пред районния съд, които не се кредитират. Направен е извод, че според удостоверение № 1053/10.05.2007 год. и служебно изисканото и прието копие на емлячен регистър се касае за различни партиди тъй като емлячният регистър за землището на [населено място], партида № 219, стр.253 сочи за титуляр наследодателя на ищците, а удостоверението на общината удостоверява за права на С. С./Н./, но по партида № 826, стр.829 и са възстановени в полза на наследниците на последния както е по приложената преписка № 2718/1992 год. на ОС”ЗГ”-С.. Съобразено е, че ищците са се позовали на копие от емлячния регистър, представено с исковата молба, за което ОС”ЗГ” е заявила в удостоверение изх.№ 508 от 25.07.2007 год., че не е сред запазените оригинални емлячни партиди в [община], поради което и решаващия окръжен съд е изискал и приложил копие от партида № 219 от запазените емлячни регистри за землището на [населено място], която не е на стр.253, а е на стр.222 и е записана на Г. Т.К. С оглед кредитиране копието от приложения оригинален емлячен регистър е прието, че не е доказано по убедителен начин, че праводателят на ищците е притежавал описаните имоти преди обобществяване на земеделските земи като е взето предвид, че при липса на представените (във въззивната инстанция) писмени доказателства първоинстанционният съд е разрешил спора в противоположна посока, но те следват да бъдат зачетени, поради което решението е отменено.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Така както са изложено основанието за допустимост касае чл.281, т.3 ГПК, по съществото на спора.
Представените две определения, постановени в производство по чл.288 ГПК на Върховния касационен съд № 9 от 11.02.2009 год. по гр.дело № 4936/2008 год. на І гражданско отделение и № 9 от 10.01.2009 год. по гр.дело № 3840/2008 год. на ІІІ гражданско отделение, не следва да се съобразяват с оглед чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
ППВС № 1/1985 год. касае някои въпроси на второинстанционното производство, а настоящото обжалвано решение е въззивно и е постановено при друг процесуален ред.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 50 от 04.05.2010 год., постановено по гр.дело № 677/2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ