4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
Гр.София,23.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 747 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – А. И. М., [населено място] срещу решение № 183/27.06.2012г., постановено по т.д.№ 593/11г. от Варненския апелативен съд, с което потвърдено решение № 193/09.03.2011г. по т.д.№ 118/10г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против Т – В., [населено място] иск с правно основание чл.262 и сл. ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД с цена 151696.30 лв. Въззивният съд е отменил допълнително решение № 862/05.08.2011г., с характер на определение, и е върнал делото за произнасяне по същество по искането за допълване на решението по чл.250 ГПК по предявения евентуален иск с правно основание чл.34 ЗЗД във вр. чл.55 ЗЗД.
Касаторът обжалва решението само в частта за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 03.08.2006г. между страните е сключен договор за възлагане на малка обществена поръчка след проверена процедура по реда на НВМОП /отм./ с предмет поддържане и ремонт /авариен и текущ/ на отоплителни съоръжения и на отоплителната централа на сградата на ТУ. Изложени са съображения, че съгласно нормата на чл.33, ал.1 на НВМОП /отм./ страните по договора не могат да го променят или допълват, което правило съответства на разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗОП. Според решаващия състав, под изменение на договора следва да има предвид всяка съществена промяна в съдържанието на договора относно предмета, страните и възнаграждението, като изменения на договорите за обществени поръчки са допустими само при конкретно предвидени предпоставки и само досежно конкретно предвидени елементи. Прието е, че изпълнените работи, за които се претендира възнаграждение, не подадат в предметния обхват на договора и представляват недопустимо изменение на облигационната връзка. Предявеният иск на договорно основание е отхвърлен, като е изключено и приложението на нормата на чл.293, ал.3 ТЗ, а делото е върнато за произнасяне по евентуалния иск, заявен на основание чл.34 вр. чл.55 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът въвежда основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като формулира три въпроса, но всички са свързани с приложението към договорите за възлагане на обществени поръчки на правилото на чл.293, ал.3 ТЗ – относно позоваването на нищожността и възможността за освобождаване от отговорност.
В представеното решение № 529/14.10.2008г. по т.д.№ 240/08г. на ВКС, І т.о., решение № 115/17.06.09г. по т.д.№ 212/09г. на ВАС, решение № 136/18.05.2012г. по т.д.№ 121/12г. на ВАС, решение № 55/12.04.12г. по т.д.№ 136/12г. на ВАС, решение от 30.07.2010г. по гр.д.№ 105/08г. на Б., решение № 93/11.11.2005г. по т.д.№ 142/05г. на БАС и решение № 811/07.12.2010г. по гр.д.№ 1019/10г. на П. е прието, че позоваване, с оглед освобождаване от отговорност, на нищожността на договор за изработка, сключен след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, поради противоречието му с разпоредба на ЗОП, не се допуска от нормата на чл.293, ал.3 ТЗ, след като неизправната страна е приела престацията на изправната.
Съгласно решение № 1442/23.12.2003г. по гр.д.№ 411/03г. на ВКС, ТК неизправната страна не може да се освободи от отговорност от задължението за престация, след като е приела престацията на изправната без възражения и при хипотезата на чл.293, ал.3 ТЗ сделката си остава нищожна, но за неизправната страна по нея не отпада задължението за престация съгласно договореното. По този спор позоваването е било на нищожност поради нарушаване на разпоредби на ЗАЗ.
Цитираните решения на ВКС са поставени по реда на ГПК /отм./ и съответно не представляват задължителна за съдилищата практика по смисъла на ТР № 1/09г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС.
В решение № 71/22.06.2009г. по т.д.№ 11/09г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, правилото на чл.293, ал.3 ТЗ е приложено по отношение на неспазване на формата на сделка за прехвърляне на право на собственост върху „самоходна техника”. В решение № 37/30.05.2011г. по т.д.№ 275/10г. на ВКС, І т.о. не е приложена разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ.
С оглед на въведения въпрос, касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване на противоречие на въззивното решение с решение на ВКС и на други съдилища по поставения въпрос, като са относими единствено съдебните актове, в които се коментира приложението на нормата на чл.293, ал.3 ТЗ по отношение на нарушения на разпоредби на ЗОП. Действително, в цитираните решения отговорът на поставения правен въпрос е даден в смисъл, противоположен на застъпения от въззивния съд в обжалваното решение.
След депозиране на касационната жалба, по реда на чл.290 ГПК, е постановено решение № 14/04.02.2013г. по т.д.№ 1201/11г. на ВКС, ІІ т.о. В това решение е даден отговорът на поставения от касатора въпрос в смисъл, че правилото на чл.293, ал.3 ТЗ се прилага единствено в отношенията по търговски сделки и засяга само нищожността на същите поради неспазена писмена форма за действителност, но не и нищожност на търговска сделка поради противоречие на съдържанието й с императивните разпоредби на закона. В случая –в промяна на анализните цени на труда и разходите за механизация с оглед на нормата на чл.19 ЗОП /отм./, която е допускала промяна или допълване на договора само при възникване на обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени към момента на сключването му или в резултат, на които договорът засяга законните интереси на някоя от страните. Прието е, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, но стойността на извършените от изпълнителя СМР би могла да бъде търсена на извъндоговорно основание.
Настоящият състав на ВКС споделя даденото разрешение, което е приложимо по поставените правни въпроси, като практиката, обективираната в актове, постановени по реда на ГПК /отм./, следва да се счита за изоставена, а практиката на първоинстанционните и въззивни съдилища по реда на ГПК /в сила от 01.03.2008г./ е уеднаквена. В този смисъл, не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационното обжалване не се допуска.
По разноските. Касаторът дължи на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за уговарянето и заплащането на което са представени писмени доказателства. Касаторът е направил възражение за намаляване на възнаграждението на основание чл.78, ал.5 ГПК до еднократния размер на възнагражденията по Наредба № 1/04г. Съдът констатира от договора за правно обслужване от 27.07.2012г., че уговореното възнаграждение е за изготвяне на отговор на подадената касационна жалба и при допускане на касационното обжалване – за явяване в съдебно заседание. Възнаграждението е изчислено в трикратния размер по Наредба № 1/04г. Съставът на ВКС намира, че при прекомерност на уговореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение, същото следва до се намали до еднократния му размер по Наредба № 1/04г. В случая, касационното обжалване не се допуска, поради което възнаграждението следва да се намали до сумата от 2612.94 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 183/27.06.2012г., постановено по т.д.№ 593/11г. от Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – А. И. М., [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Т – В., [населено място], [улица] сумата от 2612.94 лв. /Две хиляди шестстотин и дванадесет лв. и 94ст./ – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.