2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София, 07.10. 2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3364/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане (неправилно означено като „определение”) № 7409 от 05.07.2013 г. по в. т. д. № 733/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 624 от 26.06.2013 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане по съображения, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не следва да се използва репресивно срещу гражданите и фирмите, лишавайки ги от възможността да получат справедливо правосъдие по реда на касационното обжалване.
Ответникът по частната жалба – ЕТ „2002-К. Д.”, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение съобразно изложеното в писмения му отговор от 12.08.2013г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба, въззивният съд е приел, че постановеното от него решение № 624 от 26.06.2013 г. по в. т. д. № 733/2013 г. не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер, определящ допустимостта на касационното обжалване както за търговските, така и за гражданските дела.
Разпореждането е правилно.
Извършената от въззивният състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. Доколкото процесният спор произтича от сключена между страните търговска сделка, то и делото, образувано по иск за присъждане на неустойка за неизпълнение на тази сделка, има характер на търговско дело и следователно за допустимостта на касационния контрол върху постановеното по него въззивно решение е приложим установеният в чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК минимален размер на цената на иска 10 000 лв. И тъй като в случая предявеният иск е за сумата 4 270.70 лв., т. е. под посочения минимум, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както правилно е преценил въззивният съд.
Що се отнася до доводите на частния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК лишава страните от възможността да получат справедливо правосъдие от ВКС, същите са ирелевантни за правилността на обжалвания акт. Прилагайки дадена правна норма, съдът не разполага с правомощието да извършва преценка за това, дали същата засяга правата и интересите на гражданите и дали е справедлива. Такава преценка е единствено в компетентността на законодателния орган и се извършва в процеса на приемане на правните норми.
С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7409 от 05.07.2013 г. по в. т. д. № 733/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: