4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№654
София.19.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1088/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Ш. от [населено място], обл. С., чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. С., срещу решение № 2557 от 04.12.2013 г. по в.гр.д. № 2646/2013 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2954/18.06.2013 г. по гр.д. № 1097/2012 г. за отхвърляне на предявен срещу [фирма] и [фирма] иск за осъждане на ответниците да изпълнят поети договорни задължения за доставка на електроенергия в сградите, собственост на ищеца, съобразно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, както и да възстанови партидата и върне захранващия кабел, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на обжалвания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се уважи исковата претенция, с присъждане на разноски. Според касатора съдът неправилно не е зачел, че е налице частно правоприемство между ЗК„Мълния-94”- [населено място], от която кооперация, след проведен търг, е закупил ? ид.част от административна сграда на селскостопанско предприятие и 1/3 ид.част от ремонтна работилница в ПИ № 000197, [населено място], като кооперацията е ползвала сградите по предназначение, имала е и партида в [фирма]/сега /„Енерго-Про”/. Поддържат се твърдения, че захранващият кабел е бил преместен, а партидата за ел.енергия незаконосъобразно е била прехвърлена на собственици на съседна сграда, в резултат на което незаконосъобразно е спряно електрозахранването на сградите на касатора. Позовавайки се на тези установени по делото обстоятелства, касаторът счита въззивното решение за незаконосъобразно
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение е в „рязък дисонанс” с трайната съдебна практика на ВКС, с позоваване на решение по т.д. № 940/2011 г., І т.о., решение по т.д. № 888/2009 г., ІІ т.о. и решение по гр.д. № 222/2009 г., ІV г.о. и в противоречие с практиката на съдилищата, с позоваване на решение по гр.д. № 788/2009 г. на Окръжен съд – Кюстендил и решение по гр.д. № 522/2012 г. на Районен съд – Павликени. К. поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с развити подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като в края на изложението е посочено, че „правилното решаване на настоящия казус, в частност материалноправният въпрос по чл.79, ал.1 ЗЗД, касаещ наличието на облигационни правоотношения” между страните по делото, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Ц. М., счита, че липсва точно и ясно формулиран от касатора правен въпрос и по съображения в писмен отговор моли да не се допуска касационен контрол.
Ответникът по касация [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД решаващият съдебен състав на Варненския окръжен съд е приел, че между ищеца и ответното дружество не е възникнало валидно договорно отношение, тъй като към момента на закупуване на съответни ид.части от сградите, собственост на ЗК”Мълния-94”, находящи се в стопанския двор на бившето ТКЗС в [населено място], с нотариален акт от 18.09.2008 г. праводателят на ищеца вече е нямал партида в Е.ОН, а партидата е била прехвърлена въз основа на заявление на Ф. Ш. Сами, придобил собствеността върху работилница ПАХО през 1994 г. при разпродаване на имуществото на ТКЗС в [населено място]. Прието е за установено , че Ф. Ш. първо е прехвърлил кабела за ел.захранването, а на 12.01.2008 г. окончателно е спряно подаването на ток към ЗК”Мълния-94”. В тази насока и позовавайки се на показанията на свидетеля М. Х., който е бил служител в ЗК”Мълния-94”, съдът е отразил, че именно последният е дал съгласие за прехвърляне на партидата само на името на Ф. Ш.. Независимо, че решаващият състав не е изложил съображения за липсата на представителна власт на посоченото лице, в мотивите към решението е отразено, че към момента на подаване на заявлението от Ф. Ш. за доставка на ел.енергия за собствения му имот, той се е легитимирал като единствен собственик и не е имало пречка партидата да бъде прехвърлена/записана на негово име. В съобразителната част към решението съдебният състав е изложил и мотиви за неприложимост на чл.6 от Общите условия за продажба на ел.енергия на първия ответник, тъй като правата на потребител не се притежават от няколко лица. Преценени са и възможните варианти за ищеца за снабдяване с ел.енергия, след като партидата се води само на Ф. Ш..
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съда по спорното материално право. Непосочването на такъв правен въпрос само по себе си съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно разглеждане, без да се разглеждат поддържаните от касатора допълнителни основания по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК. Недопустимо е касационният съдебен състав да формулира или извежда правния въпрос въз основа на поддържаните касационни доводи. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са възпроизведени и доразвити поддържаните в жалбата основания за касиране, но макар и обективирани в него, тези доводи не са относими към общата предпоставка за допускане на обжалването, нито могат да се преценяват в производството по селектиране на жалбите, предвид липсата на припокриване между основанията за достъп до касация от общите основания по чл.281, т.3 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2557 от 04.12.2013 г. по в.гр.д. № 2646/2013 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: