О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София, 13.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 514/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Р”, гр. Ш. срещу решение № 45 от 09.03.2009 г. по в. т. д. № 26/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Шуменски окръжен съд решение от 28.11.2008 г. по т. д. № 425/2008 г. С първоинстанционния акт изцяло са уважени предявените от „С” ООД, гр. Б. срещу касатора-едноличен търговец обективно съединени искове, съответно: иск по чл. 232, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 000 лв. – наем по споразумение от 10.03.2008г. за периода м. януари – м. март 2008 г.; иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 20 000 лв. – неустойка по същото споразумение и иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за сумата 60 лв. – липси, като върху посочените суми е присъдена и законна лихва за забава, считано от 20.06.2008 г. /датата на предявяването на исковете/ до окончателното им изплащане.
В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение, обоснована с твърдението за противоречие в мотивите на същото относно размера на уговорения между страните месечен наем, както и с твърдението, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил всички релевирани факти и доводи във връзка с датата на сключване и прекратяване на договора за пренаемане на процесния имот. Несъгласие е изразено и с извода на съда, че не е погасено част от задължението за наем, както и за дължимост на претендираната неустойка.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според касатора, атакуваното решение е постановено в противоречие с цитираната /и приложена/ арбитражна практика, както и с решение № 1* от 04.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на V г. о. по въпроса за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и заявените от страните доводи, както и по въпроса за нищожността на договорите поради липса на еквивалентност на насрещните престации. Освен това, твърдяното противоречие в мотивите на въззивното решение относно размера на уговорения наем е релевирано като въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – “С” ООД, гр. Б. заявява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 11.05.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Шуменски окръжен съд, въззивната инстанция е споделила изцяло фактическите и правни изводи, до които същият е достигнал. В резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, решаващият състав е счел за напълно доказани и основателни претенциите на ищцовото дружество към ответния търговец, базирани на сключения между тях договор за наем от м. ноември 2007 г. и следващото го споразумение от 10.03.2008 г., с което страните са уредили окончателно всички свои отношения във връзка с посочения договор за наем.
Като неоснователни въззивният съд е счел както възражението на едноличния търговец-наемател за нищожност на договора за наем поради липса на представителна власт, така и твърдението му за недължимост на част от претендираната за наем сума поради частично плащане на същата, извършено чрез трето за спора физическо лице, и поради прекратяване на договора още на 10.03.2008г., а не в края на месеца. Не е уважен и доводът за нищожност на клаузата за неустойка поради липса на основание за присъждането й, а по отношение твърдението за унищожаемост на същата поради сключване на споразумението при заплашване и принуда е счетено, че такова възражение не е заявено своевременно и не подлежи на разглеждане.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се отбележи, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са посочени конкретно въпросите, които според касатора са от значение за изхода на настоящия спор. Въз основа на приложената практика, би могло да се приеме, че като такива са поставени въпросите: за нищожността на договора поради липса на еквивалентност на престациите на страните; за нищожността на клаузата за неустойка поради неморално висок размер; за процесуалното задължение на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните и за противоречие в мотивите на решението.
С оглед мотивите на атакуваното решение, първите два от посочените въпроси не могат да бъдат определени като такива, обуславящи изхода на конкретния спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По тези въпроси въззивното решение не съдържа произнасяне. Доколкото в хода на цялото производство изобщо не е било релевирано възражение за нищожност на договора за наем поради нееквивалентност на престациите по него, нито за нищожност на клаузата за неустойка поради високия й размер /заявеното възражение за нищожност е само поради липса на основание/, за съда не е съществувало задължение да извършва преценка дали процесният договор е нищожен и дали цитираната клауза противоречи на добрите нрави. Ето защо, посочените въпроси по никакъв начин не са обусловили решаването на настоящия спор. Оттук и изводът, че по отношение на тях липсва главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това не следва да бъде обсъждано и допълнителното условие, специфично за поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не може да се счете, че посоченото основание е налице и по отношение на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да вземе предвид всички събрани по делото доказателства и да обсъди направените от страните доводи и възражения. Макар този въпрос да е релевантен за изхода на делото, не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като липсва твърдяното противоречие с представеното решение на В. касационен съд, доколкото то е постановено при фактическа обстановка, различна от тази по настоящия спор. Освен това, следва да се отбележи, че посоченото оплакване на касатора за допуснато нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК представлява по своята същност оплакване за неправилност на въззивното решение, което обаче е относимо към касационните основания по чл. 281 ГПК, но не може да бъде преценявано в производството по чл. 288 ГПК.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не следва да бъде обсъждано, тъй като касаторът не е посочил кой е въпросът, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона. Само по себе си, цитирането на законовата разпоредба, не представлява изложение на основанието за касационно обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не създава задължение за съда за произнасяне.
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 45 от 09.03.2009 г. по в. т. д. № 26/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: