О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр. София, 02.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4698/2015 г.
Производството е образувано по частна касационна жалба на Н. И. И. и Б. П. Д., подадена от пълномощника им адвокат К. П. срещу определение № 632 от 17.07.2015 г. по ч. гр. дело № 485/2015 г. на Хасковски окръжен съд.
Ответниците по частната касационна жалба В. К. К., Е. Г. К. и В. Г. К. са на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложени са и съображения за неоснователност на подадената жалба, претендирани са разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С определението, предмет на обжалване състав на Хасковски окръжен съд е потвърдил определение № 910 от 01.06.2015 г. по гр. дело № 88/2015 г. на Хасковски районен съд, с което е върната исковата молба на настоящите жалбоподатели. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с оглед предмета на спора – частните жалбоподатели са предявили положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване правото им на собственост върху поземлен имот и установения факт, неоспорен от ищците, че са отчуждили този имот в полза на трети, неучастващи в производството лица, преди завеждане на иска, за тях не е налице правен интерес от воденето му. Прието е още, че този извод се налага от факта, че към момента на подаване на исковата молба, те не притежават никакви права върху спорния имот, не твърдят владение или държане на имота. Съдът е обсъдил и това, че макар между ответниците и приобретателите на имота – трети лица да е налице влязло в сила решение, с което е отречено правото на собственост на купувачите на имота, то за ищците отново не е налице правен интерес, тъй като въведеното от ищците с исковата молба спорно право не засяга тяхната правна сфера. Съдът изрично в тази насока се е позовал на ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба касаторите са се позовали на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, развили са разбирането си, че съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК към решението трябва да бъдат излагани мотиви, от което са направили извод, че „по този въпрос изводите в атакуваният съдебен акт, че „силата на пресъдено нещо” се определя от решаващите мотиви” противоречат на т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и на решение № 133 от 26.10.2011 г. по т. дело № 133/2011 г. на ВКС, ТК, второ отделение, с оглед приетото със задължителната практика, че мотивите на решението не се ползват с обвързваща сила.
Страната не е формулирала правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е посочила противоречие с чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което е ирелевантно за настоящето производство, тъй като е оплакване за неправилност на акта. Дори и да се приеме, че въпросът е този, на който е даден отговор с т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, макар че задължение на касатора е да формулира правен въпрос, с оглед разгледаните по – горе решаващи мотиви на въззивния съд, не е налице отклонение от приетото в ТР на ОСГК на ВКС задължително разрешение. Въззивният съд нито е разрешавал, нито се е произнасял по поставените в цитираната практика въпроси.
Поставените в приложението въпроси – „Възможно ли е правният интерес да бъде непосредствен или евентуален”; „Налице ли е правен интерес, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно”; „Необходимо ли е правото, претендирано от ищеца да бъде пряко нарушено или е достатъчно да е заплашено от нарушаване”; „Необходимо ли е да са обективирани фактите за наличност на правна несигурност или е достатъчна „разумна субективна преценка” на титуляра на правоотношението” не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изброените въпроси не са тези правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, за да постанови своето определение. Поради това с въвеждането им страната не обосновава общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване обуславя и липсата на противоречиво произнасяне на въззивния съд в отклонение от цитираната задължителна практика. Поради това следва да се приеме, че с поставените въпроси жалбоподателите не обосновават наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По това основание единственото изложение от касаторите са два въпроса, а именно: „1. Отричането на правото на преобретателя на един имот по силата на транслативна сделка автоматично ли отрича правото на собственост на неговия праводател.”; „2. Субективните предели на „силата на пресъдено нещо” обславят ли се от влязло в сила съдебно решение между страните или може да се подразбира.”. И двата поставени въпроса не обосновават наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд изобщо не е обвързал постановения от него резултат с влязлото в сила решение, с което е разгледан спор за собственост на същия имот между приобретателите на имота и ответниците по спора. Нещо повече съдът изрично е приел, че това решение не обвързва настоящите ищци, но и няма правно значение за наличието на правен интерес от водения иск. Спрямо тези решаващи мотиви двата поставени въпроса са ирелевантни. Липсата на общо основание, както и липсата на мотивирано изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на определението.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е налице приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд. При този изход на делото касаторите следва да заплатят на ответниците по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1000 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 632 от 17.07.2015 г. по ч. гр. дело № 485/2015 г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. И. И. и Б. П. Д. да заплатят на В. К. К., Е. Г. К. и В. Г. К. разноски за касационното производство в размер на сумата 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: