5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1330/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
гр.София, 28.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1330/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е изцяло въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 604 от 12.05.2010 год., постановено по гр.дело № 337/2010 год., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 07.12.2009 год. по гр.дело № 1171/2009 год. в частта за отхвърляне на иска на Т. Д. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ап.2, Д. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Д. Д.-Д.” № 20, Д. Д. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Д. Д.-Доктора” № 20, Д. Д. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ап.8, С. И. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.7, ап.25 /заместил по реда на чл.227 от ГПК И. С. Т./ и Н. И. С. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес]0, ет.4, ап.34/заместил по реда на чл.227 от ГПК И. С. Т./ с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Я. Ж. Я., ЕГН [ЕГН] и Е. М. Я., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място],[жк], вх.4, ет.3, ап.14 не са собственици на 600/854 ид.ч. от реална част с площ от 262 кв.м. от ПИ № 436 по ПНИ на с.о.”М.”, [населено място], при граници на частта: ПИ № 435, ПИ № 437, ПИ № 441 и останалата част от ПИ № 436, защрихована във виолетов цвят на скицата на лист 126 от делото и е отменено същото решение в останалата част като е отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на Т. Д. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ап.2, Д. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Д. Д.-Д.” № 20, Д. Д. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Д. Д.-Д.” № 20, Д. Д. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ап.8, С. И. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.7, ап.25 /заместил по реда на чл.227 от ГПК И. С. Т./ и Н. И. С. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес]0, ет.4, ап.34/заместил по реда на чл.227 от ГПК И. С. Т./, че Я. Ж. Я., ЕГН [ЕГН] и Е. М. Я., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място],[жк], вх.4, ет.3, ап.14 не са собственици на 254/854 ид.ч. от реална част с площ от 262 кв.м. от ПИ № 436 по ПНИ на с.о.”М.”, [населено място], при граници на частта: ПИ № 435, ПИ № 437, ПИ № 441 и останалата част от ПИ № 436, защрихована във виолетов цвят на скицата на лист 126 от делото, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Скицата на лист 126 от делото, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението.
Недоволни от въззивното решение са касаторите С. И. Т., Н. И. С., Т. Д. Д., Д. Г. Г., Д. Д. Г. и Д. Д. Н., всички от [населено място], представлявани от адвокат С. Л. от В. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса за приложението на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, свързан с наличната сграда в имота. Прилагат решения относно противоречива практика на съдилищата, без да формулират материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Ответниците по касация Я. Ж. Я. и Е. М. Я., двамата от [населено място], не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците са наследници на С. Т. С., на които с решение № 895/04.07.2002 год. на ПК е признато правото да възстановят собствеността върху нива от 6.5 дка, находяща се в терен по § 4 ЗСПЗЗ на В., местност „Под М.”, съставляваща имот пл.№ 100 по КП от 1997 год., който включва част от 262 кв.м. от новообразуван имот с № 436, целият с площ 854 кв.м., записан на ответника Я. Ж. Я.. Отчетено е, че по време на брака на ответниците е извършено плащане на 600 кв.м. от ПИ 436 по действащия ПНИ, но е спорно дали съществувалото към 01.03.1991 год. застрояване в имота съставлява сграда по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ, за която е прието, че отговаря на строителните правила и норми към този момент – чл.177 на Наредба № 5, чл.303 ППЗТСУ, поради което се легитимират като собственици на основание § 4а ЗСПЗЗ на 600 кв.м. ид.ч. от ПИ 436. Взето е предвид, че площта на имота по ПНИ е 854 кв.м. разликата от 254 кв.м. не е заплатена, за да намери приложение § 4з, но от предоставяне правото на ползване до завеждане на исковата молба на 03.02.2009 год. целият имот е владян необезпокоявано и непрекъснато от ответниците и е изтекъл 10-годишния давностен срок съгласно чл.79, ал.1 ЗС, начиная от 21.11.1997 год., поради което като собственици на целия ПИ 436 са собственици и на процесната реална част от него.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено и отменено частично първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Така както са изложено основанието за допустимост касае чл.281, т.3 ГПК, по съществото на спора.
Решение № 2229 от 15.09.2006 год. по гр.дело № 2835/2005 год. на Варненския районен съд, ХХ-ти състав, оставено в сила с решение № 448 от 18.04.2007 год. по гр.дело № 2266/2006 год. на Варненския окръжен съд, последното потвърдено с решение № 1241 от 19.11.2008 год. по гр.дело № 3813/2007 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до спор във връзка с § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, а
решението по адм.дело № 21/2006 год. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, не следва да бъде съобразявано в настоящото производство и с оглед приетото от въззивния съд възражение за придобивна давност на основание чл.79, ал.1 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 604 от 12.05.2010 год., постановено по гр.дело № 337/2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: