4
4
Определение по т. д. № 229/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 229/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№655
София,09.10. 2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 229 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма] ,гр.К. против въззивно решение № 1700 от 04.11.2011 г. по т. д. № 1676/2011 г. на Софийски апелативен съд. С последното жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] , сумата 23 781,54 лв. , съставляваща договорна неустойка, ведно със законната лихва ,считано от 15.04.2008г. до окончателното и изплащане и разноски.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за необоснованост, твърди се, че неправилно съдът е преценил, че са налице условия за присъждане на договорната неустойка по чл. 29 от процесния договор от правилно приложение на материалния закон – чл. 83, ал. 1 ЗЕ , чл. 67, във вр. с чл. 25 от Общите условия на [фирма], [населено място] и чл. 63 ЗЗД.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора правен въпрос, свързан с предпоставките за неоснователно обогатяване /чл. 55- 59 ЗЗД/. Посочва се, “че претендираната от електроразпределителното дружество сума е дължима за уравняване на престациите на двете фирми”, и че отстраняването на грешките по прилагането на материалния закон ще спомогне за развитие на практиката, като регулатор на обществени отношения, което налагало тълкуване на конкретната правна норма, с оглед разкриване на точното й съдържание”.
Ответницата по касационната жалба не депозира писмен отговор и становище по допускане и основателност на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбопателят не е формулирал конкретен правен въпрос, тъй като излагането на съображения за “несъобразяване с нормите относно неоснователното обогатяване” не би могло да обоснове наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Въззивната инстанция е посочила, че е предявен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК за недължимост на определена сума, съставляваща цена на електрическа енергия, начислена от електроразпределителното дружество въз основа на констативен протокол от 2007 г. Решаващият съд е обсъждал въведените от страните факти, свързани с изпълнение на договорни задължения, приел е след преценка на валидност на Общите условия, че ответникът не е имал основание да извършва преизчисление /корекция/ за минал период от време, както и че не е доказано лицата, съставили констативния протокол, да са упълномощени по смисъла на чл. 78 ЗЕ за извършване на проверки и съставяне на актове за установяване на нарушения по чл. 80 от ЗЕ, както и че не е представена метрологична експертиза, нито е било поискано назначаване на съдебно техническа експертиза на средството за търговско измерване по чл. 23 от ОУ.
Всъщност формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. При това, съдът е разгледал претенцията на договорно основание, така както е била заявена и не е бил длъжен да обсъжда приложението на чл. 55 – 59 ЗЗД, тъй като подобен иск не е бил предявен и не е съществувало задължение за преценка приложението на визираните текстове.
Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1700/ 04.11.2011г. по т. д. № 1676/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: