Определение №655 от по ч.пр. дело №250/250 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П   Р   Е   Д   Е   Л    Е   Н    И    Е  
           
                                                                       № 655
 
                                             София, 22.06.2009 година
 
                                                          
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни  през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
                                                                       ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                  ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 773 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от кмета на община Б. против въззивно решение от 09.12.2008г.по в.гр.д. № 549 по описа за 2008г. на Кюстендилски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 353 от 27.06.2008г. по гр.д. № 549/2008г.на Районен съд Дупница в частта,с която е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед №5 от 5.02.2008г.на кмета на община Б. дол,с която на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Л. Х. В. от гр. С.,последният е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност”Главен архитект” и община Б. дол е осъдена да заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода 6.02.2008г.-6.06.2008г. в размер на 1227.52лв.ведно със законната лихва върху същата,считано от 07.04.2008г.до окончателното й изплащане.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Независимо,че в жалбата липсва изрично поставен въпрос по смисъла на чл.280 от ГПК,от изложението и от приложената практика такъв може да бъде изведен и той е :В случаите,когато една длъжност е определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение,допустимо ли е тя да се заеме от лице, което междувременно поради това,че е преценено уволнението му като незаконно е възстановено от съда на предишната, заемана от него длъжност,за която е бил сключен трудов договор. Позовава се на две решения на ВАС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че тъй като щатното разписание на общинската администрация на община Б. дол е предвидило,считано от 10.12.2007г.длъжността на ищеца-”Главен архитект”-да се заема от държавен служител по служебно правоотношение,а ищецът е бил възстановен на заеманата преди предходното му уволнение длъжност с допълнително споразумение №7 на 5.02.2008г.и не е знаел за извършената промяна,като е отговарял на изискванията на чл.7 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, че на основание §4 ал.2 от ПЗР на ЗДСл.,работодателят е бил длъжен да назначи Л. Х. В. на процесната длъжност като държавен служител по служебно правоотношение.
Тезата на касатора е,че при положение,че с нарочен акт-длъжността е определена за заемане от държавен служител,няма как същата да се заеме от лице,с което е налице висящо трудово правоотношение и няма как същото-без да бъде прекратено- да бъде трансформирано в служебно. Отделно счита,че хипотезата на §4 ал.2 от ПЗР на ЗДСл не може да бъде приложена служебно от работодателя,а за това следва да има изрично изявена от ищеца воля -чрез подаване на заявление по чл.8 от ЗДСл. В този смисъл са и поставените от него въпроси. Същите са съществени по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като са решаващи за изхода на делото. Това обстоятелство,както и фактът,че така поставените от касатора въпроси са свързани с преценка на законови разпоредби,която ще е от значение за отстраняване на противоречива съдебна практика, мотивират настоящият съдебен състав да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.12.2008г.по в.гр.д. № 549 по описа за 2008г. на Кюстендилски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че следва да внесат по с/ка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 55/петдесет и пет / лева, след което ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
2.

Scroll to Top