О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 655
София.14.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 532/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. В. от гр. К., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 399 от 14.10.2008 г. по в.гр.д. № 425/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 12 от 07.03.2008 г. по т.д. № 504/2007 г. на Окръжен съд – Стара Загора в осъдителната част, е отхвърлен иска на К. В. срещу „С” ООД, гр. К. за сумата 121 800 лв. , предствляваща разлика между уважения размер от 143 700 лв. и сумата 21 900 лв., представляваща паричната равностойност на дружествения дял на доброволно напусналия съдружник.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон – чл.125, ал.3 ТЗ относно момента на изготвяне на счетоводен баланс на дружеството, относим към датата на прекратяване на членственото правоотношение. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос – относно невъзможността да се включват в пасива на дружеството задължения по записи на заповед, издадени от дружеството без съгласие или одобрение на всички съдружници, съгл. чл.84, ал.2 ТЗ. Счита се, че произнасянето по този въпрос противоречи на Р. от 12.07.2002 г. по в.гр.д. № 480/2001 г. на Пловдивския апелативен съд.
Ответникът по касация – „С” АД, гр. К., със съдебен адрес гр. С., чрез процесуалните си пълномощници, счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са развити в писмен отговор, подаден по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, решаващият съдебен състав на Пловдивския апелативен съд е приел, че паричната равностойност на дружествения дял на ищеца следва да се определи на база коригирания баланс на дружеството към 31.03.2006 г., предвид писмените доказателства и констатациите на икономическата експертиза за допуснати грешки и невключване в пасива на баланса на задължения за лихви по представени по делото изп. листове, издадени срещу дружеството въз основа на несъдебни изпълнителни основания – записи на заповед от 1999 г. и 2005 г. Въззивният съд е изложил подробни правни съображения както във връзка с принципа на текущото начисляване, така и за ретроспективното включване на разходи за предходни периоди при констатирани основни/фундаментални/ грешки и задължението за съставяне на проформа счетоводен баланс според изискванията на НСС – 8, в който позициите от предходния и текущия период се посочват във вид все едно, че допуснатата грешка е била коригирана своевременно.
При постановяване на решението, след определяне на паричната равностойност на дружествения дял на напусналия съдружник – общо 41 900 лв., въззивният съд е приспаднал сумата 20 000 лв., за която е налице влязло в сила решение по частично заявената искова претенция с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ/ по приложеното гр.д. № 357/2006 г. на Окръжен съд – Стара Загора./, като е присъдил разликата от 21 900 лв.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия приема, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /наименовано допълнение към касационна жалба/, касаторът поддържа, че поетите от дружеството задължения по два броя записи на заповед, послужили като несъдебни изпълнителни основания и съответно довели до допълнително включване в баланса на дружеството на вземания за лихви за съответните периоди, не могат да имат действие по отношение на него, съответно не могат да се вземат предвид при изчисляване стойността на дружествения му дял. Позовава се на въведеното в чл.84, ал.2 ТЗ изискване за даване на съгласие от всички съдружници при сключване на договор за паричен заем в размер, по-голям от определения в учредителния договор, както и на последиците от липсата на такова съгласие при изчисляване на дружествен дял. В тази връзка е представено цитираното по-горе Решение по в.гр.д. № 480/2001 г. на Апелативен съд – Пловдив, постановено по искове с правно основание чл.97, ал.1 ТЗ.
В случая не е налице нито общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – въззивният съд да се е произнесъл по посочения от касатора правен въпрос, имащ значение за изхода на делото, нито допълнителното изискване по т.2, чл.280, ал.1 ГПК – този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. При селекцията на касационните жалби съобразно законовите критерии на чл.280, ал.1 ГПК, следва да се вземе предвид значението на поставения от касатора въпрос, обусловено от правните изводи на решаващия съд по съществото на спора и тяхното отклонение от влезли в сила решения на други съдилища. В случая, видно от атакуваното решение е, че Пловдивският апелативен съд не се е произнасял по посочените въпроси, а от друга страна в исковото производство не са надлежно релевирани възражения за недействителност на поети от дружеството задължения по цитираните абсолютни търговски сделки. Необходимо е и да се отрази, че разпоредбата на чл.84, ал.2 ТЗ, касаеща управлението на събирателното дружество, в случая е неотносима.
Независимо от изложените съображения, основани на уточненията на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дори и да се приеме, че значимият за изхода на делото въпрос следва да се изведе от доводите в жалбата и в първоначално представеното изложение, и че е свързан с начина на корекция на допуснати основни счетоводни грешки за минали отчетни периоди, то не е доказано наличието на някое от допълнителните изисквания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. При постановяване на въззивното решение са съобразени постановките на НСС-8, като възражението за верността на баланса, въз основа на който следва да се уредят имуществените последици от прекратеното участие в дружеството на съдружника К. В. , вече е преклудирано. Всъщност, С първоначално представеното приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, мотивирайки поддържаното основание за допускане на обжалването, касаторът въвежда твърдения за неправилност на фактическите изводи на съда, въз основа на които е приложен материалният закон, а това са основания по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да аргументират наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 399 от 14.10.2008 г. по в.гр.д. № 425/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: