О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
гр. София 19.09.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2225 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Министерство на околната среда и водите [населено място], чрез гл.юрисконсулт М.С. срещу решение № 1403/17.02.2016 г. по в.гр.дело № 6600/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 29.12.2014 г. по гр.дело № 49934/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която е възстановена ищцата Ц. Н. М.-Т. на заеманата преди уволнението длъжност „Главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми” при МОСВ на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е формулиран правния въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва – по основателността на предявен иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ в хипотеза на признато уволнение за незаконно по срочен трудов договор и в хода на съдебния процес преди постановяване на решението за възстановяване на работа срокът на трудовия договор е изтекъл, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.решение № 2/23.10.2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Ц. Н. М.-Т., чрез адв. А. Т. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивното решение на Софийски градски съд от 17.02.2016 г. по в.гр.дело № 6600/2015 г. е обжалвано от ответника само в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск от Ц. М.-Т. с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ – ищца е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми” при МОСВ [населено място].
В останалата част от въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ и чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр. чл.225,ал.1 КТ за сумата 5775 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 15.07.2014 г. до 17.12.2014 г. не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да се потвърди, чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Последният съд е приел за безспорно по делото наличието на срочно трудово правоотношение между страните по делото – до 31.08.2015 г. по силата на което ищцата е заемала длъжността „главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми” в дирекция „Фондове на ЕС и околна среда” на МОСВ. Прието е, че със Заповед № 209/25.03.2014 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ трудовия договор е прекратен, поради съкращаване на щата, считано от датата на връчване на заповедта – 15.07.2014 г.
От правна страна въззивният съд е приел, че за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ следва уволнението да е отменено като незаконосъобразно и трудовото правоотношение да е за неопределено време или да е срочно, но със срок, който да не е изтекъл към заседанието, в което е приключило съдебното дирене. Прието е, че в случая от приложените пред първата инстанция доказателства е установено, че тези предпоставки са налице. Формиран е извод, че с оглед на това искът е основателен и ищцата следва да бъде възстановена на длъжността, която е заемала.
По правния въпрос:
Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
Съгласно разясненията, дадени с т.решение № 2/2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ е важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Според същото тълкувателно решение това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение – за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др. Прието е, че това принципно разрешение търпи изключение в практиката на съда в една специална хипотеза – при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор. Според тълкувателното решение в тези случаи, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно – докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля. Прието е, че материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС. Поради това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1403/17.02.2016 г. по в.гр.дело № 6600/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 29.12.2014 г. по гр.дело № 49934/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която е възстановена на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ Ц. Н. М.-Т. ЕГН [ЕГН] на заеманата преди уволнението длъжност „Главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми” при МОСВ по касационна жалба вх. № 36815/17.03.2016 г., подадена от ответника Министерство на околната среда и водите [населено място], чрез гл.юрисконсулт М. С..
Указва на жалбоподателя Министерство на околната среда и водите [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 40 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: