4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София,18.12.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5666 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. И. и С. Б. И., двамата от [населено място], срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, постановено на 01.06.2015г. по в.гр.д.№560/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторите по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено спрямо В. П. Х., А. С. Х., Я. Т. А., А. П. А. и П. И. А., че К. Н. И. и С. Б. И. са собственици в режим на СИО на основание десетгодишно давностно владение на жилище /апартамент/, с площ от 113.43кв.м., находящ се на партерния етаж на жилищна сграда, построена в парцел V-616, кв.65 по плана на [населено място] с кадастрален идентификатор на парцела 68134.1895.616.1.7, с административен адрес [населено място], район „В.“,[жк], [улица].
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли да се счита за действителен един проект, който макар и да се съхранява в канцеларията на общинската администрация, да не е одобрен по предвидения към момента на одобряването му ред, който въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също така, че в противоречие с постоянната практика на ВКС по приложението на чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност, не е отчел противоречията в показанията на свидетелите, посочени от ответника.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. И. А. изразява становище, че предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за признаване право на собственост върху обект, за който се поддържа, че представлява самостоятелно жилище на партерния етаж на сградата, реално обособено чрез извършено през 1971г. преустройство на сградата, за което съгласие са дали всички собственици и съгласно утвърден архитектурен проект, с твърдения, че правото на собственост е придобито по давност.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като не е налице одобрен архитектурен проект за обособяването на претендираната реално обособена част в самостоятелен обект на правото на собственост. Изложени са съображения, че ако не е налице одобрен архитектурен проект за разделяне, отделяне или обособяване на реално обособените части в самостоятелен обект на право на собственост, те не могат да бъдат придобити по давност.
По отношение на представения от касаторите план на партерния етаж на сградата от 1971г. е прието, че не е окончателния одобрен вариант на плана, поради което същият е изключен от доказателствата по делото. Прието е, че този работен план за приземие и гаражи в сградата /разпределение на партерния етаж/ е подпечатан с правоъгълен печат на К. районен народен съвет, Отдел „Архитектура, строителство и геодезия“, с отбелязване, че се утвърждава за жилищна сграда със застроена площ 208.8кв.м., куб.м. 2 752, приблизителна стойност 46244, позволителен билет №581/2.10.1971г., подписан от името на началник отдел, като според него партерният етаж се състои от четири гаража в северната му част, а по средата се намира стълбище, коридор и склад, коридорът продължава към южната част, преминава през целия етаж и от двете му страни са предвидени по една баня, а в южната част на етажа са предвидени в средата две стаи и по една кухня-трапезария от двете им страни. Посочено е обаче, че представеното от ответника П. А. заверено копие от същия план, издадено от и.д. гл.архитект на СО, район „К. село“ на 26.08.2011г., се различава от плана, представен от ищеца на първо място по разпределението си-според него партерният етаж се състои от четири гаража в северната му част, като по средата се намира стълбище, коридор и склад, коридорът продължава към южната част, преминава през целия етаж и от двете му страни са обособени по един килер /а не баня/, а в южната част са предвидени четири стаи /без кухня/. Посочено е, че има разлика и в текста на правоъгълния печат за утвърждаване на плана, като е посочено, че се утвърждава план на жилищна сграда съгласно писмо на Д.. Посочено е, че ответникът П. А. е представил и оригинала на копието от плана и план-разрез на цялата сграда, съобразно който същата се състои от изба /сутерен/, партер, два жилищни етажа и подпокривно пространство, разделено на отделни помещения, а съобразно плана на избата /сутерена/, същата се състои от четири помещения в северната част с неясно предназначение, между които има стълбище и коридор, последният продължава на юг и преминава през целия етаж, а от южната страна има три мазета и противорадиационно укритие. Върху плана-разрез на сградата е написано с ръкописен текст, че се одобрява на основание виза от Д., който запис е извършен на 24.09.1971г. с положени два подписа и с отбелязано писмено съгласие от четирима собственици. Взето е предвид и обстоятелството, че в преписката по одобряване на процесния архитектурен проект се съдържат и съхранявани в архива на СО, район „К. село“ документи, сред които ръкописно удостоверяване получаването на позволителен билет на 02.10.1971г., както и молбата на А. П. И., А. и И. А. и В. П.Х. с вх.№76/21.08.1971г., с която са представени три хелиографни копия от план, начин на застрояване, нотариален акт, скица на мястото, декларации и контролна тетрадка, на гърба на която има ръкописен запис от 03.09.1971г. –„Да се спази визата на У. 2 етажа“, както и от 24.09.1971г., че проектът се одобрява с изключение на жилищата зад гаражите, които да се коригират и се представят за одобрение.
Изводът на съда, че представения от ищците план не е окончателният одобрен вариант е основан именно на тези отбелязвания върху документите, съдържащи се в преписката по одобряването на архитектурния проект за обособяването на самостоятелните обекти в сградата, които са приети за меродавни с оглед различието на представените от страните планове. Доказателственото значение на съхраняваните в канцеларията на общинската администрация планове следователно не е отречено, а напротив именно те са обосновали крайния извод за липса на надлежно одобрен архитектурен проект за обособяването на процесната реална част от партерния етаж като самостоятелен обект. Поради това следва да се приеме, че поставеният от касаторите въпрос дали може да се счита действителен проектът, който макар да се съхранява в канцеларията на общинската администрация, да не е одобрен по предвидения към момента на одобряването ред, не обоснова наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Отречено е доказателственото значение на представеното от касаторите копие от плана, като е прието, че значение за релевантното за спора обстоятелство дали този план е одобрен в частта, касаеща процесната реална част от партерния етаж, имат всички книжа, съдържащи се в преписката по одобряването и най-вече отбелязванията върху тях, извършени от съответното длъжностно лице. Поставеният от касаторите въпрос в този смисъл е неотносим към изложените от съда мотиви и представлява по естеството си касационно оплакване за неправилност на извода на съда за липсата на надлежно одобряване на представения от тях план. Освен това обстоятелството къде се съхранява планът само по себе си е ирелевантно за настоящия правен спор, след като липсват доказателства за надлежното му одобряване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за начина на обсъждане показанията на свидетелите и на отчитане на противоречията в тези показания, тъй като изводът на съда за неоснователност на предявения иск не е основан на недоказаност на твърдението за упражняване на фактическа власт върху процесната реално обособена част от партерния етаж.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба П. И. А. следва да бъде присъдена сумата от 300лв., представляваща направените по делото разноски по приложения към отговора списък.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено на 01.06.2015г. по в.гр.д.№560/2015г.
ОСЪЖДА К. Н. И. и С. Б. И. на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплатят на П. И. А. сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: