О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
гр. София 19.09.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2333 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Агенция по вписванията, [населено място], чрез гл.юрисконсулт Х. Х. срещу решение № 36/12.02.2016 г. по в.гр.дело № 751/2015 г. на Окръжен съд [населено място], с което е отменено решение № 621/20.10.2015 г. по гр.дело № 1380/2015 г. на Районен съд [населено място] и вместо това са уважени предявените искове от С. М. А. срещу Агенция по вписванията [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225, ал.1 и ал.2 КТ за сумата 4500 лв. обезщетение за времето през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 13.05.2015 г. до 13.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2015 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. първият въпрос съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – за да е законосъобразен подбора, извършен от работодателя следва ли същият да спази формална процедура и документиране. В хипотеза на назначена от работодателя комисия по подбора от значение ли е за законосъобразността на подбора работата на комисията и начинът на документирането й, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. 2. длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на постановеното от него решение направените в хода на делото възражения за възможна заинтересованост на свидетеля с оглед точното прилагане разпоредбите на чл.172 и чл.236,ал.2 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба С. А., чрез адв. Т. В. в писмен отговор е изразила подробно и мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за установено, че със заповед №ЧР-01-128/13.V.2015 г.Изпълнителния директор на Агенция по вписвания-София на основание чл.328 ал.І т.2 пр.2 от КТ-съкращаване в щата във връзка с Постановление №80/06.ІV.2015 г. за изменение допълнение на Устройствения правилник на Агенцията по вписванията и Заповед№ЧР-01-64/14.ІV.2015 г. на Изп.директор на АВ за утвърждаване на длъжностно разписание в агенцията в сила от 13.V.2015 г. и Протокол за извършване на подбор по чл.329 от КТ № ЧР-01-87/08.05.2015 г., считано от 13.V.2015 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата С. А. от длъжността „Старши специалист” при Службата по вписвания-Х.,Главна дирекция „Регистри”.
Прието е, че със заповед от 07.V.2015 г. Изпълнителния директор на АВ е наредил на основание чл.329 ал.1 от КТ и т.3.1 от Вътрешните правила за подбор при съкращаване на служители по трудово правоотношение да се пристъпи към процедура по извършване на подбор на служителите в службите по вписванията към РД-Х. за една щатна бройка от длъжността „старши специалист” като се включват служителите С. А., Й. П. К. и А. Д. Д.. Определена е комисия – председател В. Т. и членове С. П. – директор на РД Х. и И. Р. главен експерт.
Съдът е приел, че според формуляр за оценка на ищцата същата е получила общо 12 точки, че протокола е подписан от С. П. с отбелязване от 13.V.2015 г. Посочил е, че на 08.05.2015 г. е съставен протокол за извършен подбор по реда на чл.329 от КТ на назначената комисия, като в подбора са участвали старшите специалисти С. А. с общ сбор точки 12, А. Д.-сбор 14 точки и Й. К.-сбор от 15 точки. С оглед резултатите е предложена за съкращение ищцата С. А..
Прието е, че според щатно разписание на Агенцията от 02.ІІ.2015 г. в Служба по вписванията – Х. е предвидена една бройка старши-специалист по трудово правоотношение, като в рамките на Регионалната дирекция-Х. са предвидени още два старши специалиста- в Службите по вписвания в [населено място] и в [населено място].
В щатното разписание в сила от 13.V.2015 г. на Агенцията за службата по вписванията [населено място], като част от новата Регионална дирекция-П. е предвидено наличието на „старши експерт”-една бройка по служебно правоотношение и 3 бройки за „главен специалист” по трудово правоотношение.
Прието е, че ищцата е останала без работа от момента на прекратяването на трудовото й правоотношение до приключване на производството пред въззивния съд. Посочил е, че по делото са представени и различни формуляри за оценка работата на ищцата, представена като „изпълнението отговаря на изискванията”. Прието е, че във формуляр за оценка на служителите при бившата РД-Х. за периода 01.І.2015 г.-31.ІІІ.2015 г. ищцата А. е с оценка „много добри резултати”, Й. К.-също много добри резултати, с оценка добри резултати е А. Д..
Със заповед от 13.V.2015 г. на Изп.директор на Агенцията по вписванията е прекратено служебното правоотношение със С. П. в качеството му на директор на РД-Х. в АВ.
Относно дейността на назначената от работодателя комисия по подбор и дадените оценки на участващите в подбора съдът е възприел показанията на свидетеля С. П..
От правна страна е прието, че според измененията в Устройствения правилник на Агенцията по вписванията от 2015 г. – приложения 1 и 2 регионалните дирекции на Агенцията по вписванията се намаляват на 6, като тази в [населено място] става част от новата Регионална дирекция – П., че общата численост на Агенцията е 504 щатни бройки, от които 372 са в Главна дирекция „Регистри”, включително и новите 6 регионални дирекции. Прието е също, че до тази промяна агенцията е била с обща щатна численост 552 броя, от които 394 са в Главна дирекция „Регистри”,включително в 12 регионални дирекции, че е налице съкращение на общо 22 щатни бройки.
Въззивният съд е приел, че ищцата е заемала до датата на уволнението длъжността „Старши специалист” в обособеното звено Регионална дирекция-Х., Служба по вписванията-Х.. Посочил е, че според оптимизирания щат на агенцията с изменението на устройствения й правилник са наложени съкращаване на щатове, посочени като общ брой, че изпълнителния директор няма право на преценка и действа при обвързвана компетентност, че същият трябва да намали щата съобразно възложеното от нормативния акт. Според съда в рамките на правомощията на изпълнителния директор на Агенцията, действащ при оперативна самостоятелност е да се конкретизират по длъжности точно кои от тях ще подлежат на съкращаване за постигане на оптимална работа, поради настъпилите промени в структурата и числеността на персонала. Прието е, че това решение не подлежи на контрол и е съобразено с чл.3 от ВППСС на АВ. Формиран е извод, че преценката да се съкрати именно процесния щат в РД-Х. на един „старши специалист”е в правомощията на изпълнителния директор.
Съдът е преценил за правилно, че подбора е насочен измежду изпълняващите длъжността „старши специалист”, които общо са три щатни бройки в рамките на РД-Х.- ищцата С. А., Й. К. и А. Д.. Прието е, че в този подбор не следва да се включва служителката М. П. Д. от Служба по вписванията-К., че същата неправилно е отразена във формуляра за оценка на служителите като заемаща идентична длъжност. Посочил е, че според допълнително споразумение от 30.І.2014 г. П. преминала от длъжността „старши специалист” на длъжността”главен специалист.
Прието е, че правилно за участие в подбора са определени служителите на съществуващата към извършването му Регионална дирекция-Х., тъй като това е наличното обособено структурно звено към този момент, където работят еднотипните длъжности, че предвидената Регионална дирекция-П., която поглъща тази в [населено място] все още не съществува, поради което според съда не може подбора да се разпростре между няколко отделни обособени административни звена без връзка помежду си при изпълнение на преките си функции.
Въззивният съд е приел с оглед извършен анализ на събраните доказателства по делото, че не е осъществен валиден подбор, който да обоснове и обуслови извършеното прекратяване на трудовия договор на ищцата. Според съда същият е следвало да се извърши от определена отнапред комисия в състав председател В. Т., членове – С. П., директор на РД Х. и И. Р. главен експерт. Прието е, че в протокол от 08.V.2015 г. на комисията за извършения подбор с най-ниско ниво на оценяване е ищцата С. А.. Според въззивния съд към този момент членът на комисията С. П. не е участвал в нея, не е осъществил оценката на трите изпълняващи длъжността „старши специалист” и не е подписал протокола. Посочил е, че съобразно показанията на П., разпитан като свидетел той е разбрал, че ищцата ще бъде съкратена от самата нея и то ден-два преди датата на уволнението-13.V.2015 г., като на последната дата е и подписал с особено мнение протокола за подбор. Формиран е извод, че комисията е осъществила същинската си работа в ненадлежен състав,тъй като П. не е взел участие в работата й, с оглед на което според съда и взетото решение, и дадените оценки са опорочени и не могат да породят целеното правно действие. Съдът е възприел показанията на свидетеля П., като е посочил, че същият носи наказателна отговорност и показанията са в съответствие с фактите по делото. Посочил е, че въпреки неучастието на П. в комисията по извършване на подбор и полагането на неговия подпис на 13.V.2015 г. под този протокол, преди това – на 11.V.2015 г. изпълнителния директор уведомил ищцата, че ще бъде съкратена именно въз основа на извършения преди това подбор. Прието е, че датата на това уведомление съвпада и с посоченото от С. П. като свидетел. Изведен е извод, че е съставен предварително протокол за подбор, който е представен формално за подпис на П. в деня и на неговото уволнение 13.V.2015 г., че комисията е действала в нарушение на чл.3.3 от ВППСС на АВ, тъй като взела решение в състав от двама членове, вместо определените трима и в това решение не участва прекия ръководител на подлежащите на подбор лица-С. П.. Формиран е извод, че действието по осъществяване на процесния подбор на комисията в ненадлежен състав е невалидно. Според въззивния съд с оглед на това няма извършен подбор и не са спазени разпоредбите на чл.329 от КТ. Направен е извод, че прекратяването на трудовия договор на ищцата на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ е незаконосъобразно, че заповедта за уволнение на ищцата е незаконосъобразна, а предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са основателни. Приет е за основателен и предявеният иск по чл.344 ал.І т.3 от КТ за присъждане на обезщетение в размер на сумата 4500 лв. за времето през което ищцата е останала без работа поради прекратяването на трудовото й правоотношение за периода от 13.V.2015 . до 13.ХІ.2015 г.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
С решение № 33/07.02.2012 г. по гр.дело № 1172/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която работодателят нито е длъжен да документира подбора, нито да назначи нарочна комисия за извършването му. Прието е, че ако е назначил комисия, той не е длъжен да се съобрази с нейното становище. Работодателят може да се намесва в работата на комисията, защото дали ще има такава зависи единствено от самия него. Според съдебния състав щом волеизявлението за назначаване на комисия не подлежи на контрол, (съответно винаги може да бъде оттеглено също с неподлежащо на контрол волеизявление), то намесата на работодателя в работата на комисията също не подлежи на контрол и сама по себе си не опорочава подбора. Ако при извършването му няма други нарушения, работата на комисията и начинът на документирането й, са без значение за законността на уволнението.
С решение № 287/16.07.2010 г. по гр.дело № 90/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, след като в закона няма изисквания при извършването на подбора да се спазва формална процедура и документиране няма как да се поставя и подобно условие към работодателя за законност на извършения подбор, а работодателят може да извърши преценка като използва различни способи, включително и ползване на помощни комисии и не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Според съдебния състав въпрос на доказване е дали ще успее да установи действително извършване на подбор, лицата между които го е сторил по какви показатели и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 629/15.10.2010 г. по гр.дело № 1746/2009 г. на ВКС, III г.о. и решение № 525/21.06.2010 г. по гр.дело № 1446/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК. Правният въпрос съдът е разрешил в отклонение от тази практика на ВКС. Поради това е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по посочения правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.172 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 36/12.02.2016 г. по в.гр.дело № 751/2015 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба вх. № 3165/25.03.2016 г. , подадена от ответника Агенция по вписванията [населено място], чрез гл.юрисконсулт Х. Х..
Указва на жалбоподателя Агенция по вписванията [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 170 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: