6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София, 29.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №270/2011 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр чл. 280 ал.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на ищците Д. Б. Г. и Сдружение « Аосоциация за градско паркиране» чрез адв. Й.З. и К. Ч. , срещу въззивно определение №497 от 21.03.2011г по ч.гр.дело № 1800/2010г на Софийски апелативен съд ,с което макар и с други съображения , е потвърдено определение от 13.10.2010г по гр. д. № 8732 /2010г на Софийски градски съд за връщане на искова молба по предявен колективен иск на основание чл.379 ал.3 от ГПК , поради неотстраняване на нередовностите в срок .
Жалбоподателят поддържа в изложението основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,като позоваване на този законов текст се обвързва с необходимостта от тълкуване на неясната норма на чл.167 ал.2 т.2 от Закона за движението по пътищата ,по въпроса допустимо ли е компетентността на „службите за контрол ,определени от Кметовете на общини” която компетентност несъмнено е административна , да бъда делегирана на субект ,който не е административен орган , а търговско дружество , в частност ответника [фирма], правоприемник на [фирма]. В тази връзка е поставен и въпроса дали в текстовете на чл. 44 ал.10 , чл.51 ал.6 и чл. 52 ал.8 от Наредбата за организацията и движението на територията на СО(приета с реш. на СОС по Протокол № 48/19.05.2005г) не се съдържа противозаконно овластяване , в нарушение на Закона за администрацията и Закона за обществените поръчки. Като водещ , първи в изложението , обобщен материалноправен въпрос е формулирана тезата ,че при подобно невалидно делегиране правоотношението между ответното дружество и пострадалите от неправомерните му действия лица е гражданско , а не административно , на власт и подчинение
Ответникът [фирма] не е заявил отговор
Частната жалба е постъпила в срок и следва да бъде приета за процесуално допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК , доколкото потвърденото прекратяване на делото е свързано с непосочването на цена на иск, предявен като колективен. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане , като съображенията за това са следните :
Спорният предмет при въззивното обжалване е бил изпълнението на дадените от първостепенния съд указания по редовността на предявения с настоящата искова молба колективен иск и законосъобразността на същите ,но въззивният съд е приел иска за недопустим на друго основание , а именно поради липсата на правен интерес от предявяването на колективен иск за обезщетение в случай, на претендирани вреди от административна дейност , въз основа на делегация на административни правомощия включително . В тази връзка въззивният съд е изтъкнал ,че вредите от незаконна административна дейност се обезщетяват по реда на ЗОДОВ ,който е специален ред за защита при накърнени права, докато предмет на иска по чл. 380 от ГПК е гражданско правоотношение и с колективния иск се дава защита на граждански права .
Така решаващата дейност на въззивния съд е дала повод в изложението да се поставят материални въпроси на административното право , а не на гражданското процесуално право , макар единствено последните да са от значение за изхода на конкретното дело и за конкретния спор, в решаваща за изхода му насока – по редовността на исковата молба , във връзка с предявения понастоящем колективен иск. В действителност, решаващото съображение на въззивния съд е за липса на колективен интерес , но специфичното , допълнително изискване към исковата молба по този иск непрецизно е обобщено като относимо към правния интерес като обща положителна процесуална предпоставка , неточно обоснована на следващо място с изтъкването на друга , отрицателна процесуална предпоставка , а именно наличието на друг ред за защита и плащане на неправилно събрани публични вземания . Именно във връзка с последния мотив са оспорваните от защитата правни доводи , като с неточност при обостновката на въззивния акт е даден повод за формулирането на материалноправни въпроси , които са от компетентността на административния, а не на гражданския съд. Поради това и отговорът им не ще има значение за изхода по конкретното дело.
На първо място Върховен касационен съд не приема довода ,че с издаването на незаконосъобразна заповед , или с издаването на противоречаща на закон наредба ,както се твърди , се обективира основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с неяснота на законова норма , в случая чл.167 ал.2 от ЗДвП . Законът , уреждащ възлагането или делегирането на публични правомощия , не е неясен поради това ,че (според касаторите) е нарушен . На следващо място, предпоставилото въпроса твърдение за незаконосъобразност на общ административен или подзаконов нормативен акт , в конфликт с нормата на закона , няма връзка с обстоятелствата , изложени в иска и твърдението на ищците защо считат за увреждащо , противоправно и виновно действието събиране на такси за паркиране, принудително преместване на пътно превозно средство,блокиране на колело чрез техническо средство , за конкретен период, в ограничен териториален обхват и на конкретно основание : ответното дружество е действало без да е налице влязла в сила компетентна заповед на съответния орган на местно самоуправление за определени на брой софийски улици ,т.е в нарушение на реда по наредбата , а не, както се твърди понастоящем , в изпълнение на незаконна наредба . Едва при касационното обжалване ,в изложението се поставят преюдициални въпроси на административното право, чието разрешаване е от компететността на административния съд. Дори гражданският съд да е компетентен да се произнесе инцидентно по същите , за това отнапред е нужно надлежно сезиране с допустим иск , граждански спор с допустим и изяснен предмет , въведен с този иск при редовна искова молба . Преценката за липса на това условие е решаващо за изхода на делото в настоящата фаза на неговото развитие, поради което и формулирането на въпроси ,които не са свързани него , нямат отношение към дейността на съда в решаваща за изхода на конкретното дело насока, а са относими към мотивите на въззивния съд, които не са с решаващ характер.
Гореизложеното се отнася и до въпроса съдържа ли действащата наредба на Столичния общински съвет противозаконно оправомощаване на търговско дружество с публична компетентност, както и до общо формулирания първи въпрос в изложението , следва ли правоотношенията при реализиране на дейността на [фирма] ,предвид оспорваното делегиране , да се квалифицират като граждански, а не като административни. При непозволено увреждане,по отношение на материалното право на обезщетение , правоотношението между увредения и причинителя на вредите е гражданско, няма колебание в това му естество. Редът за претендиране на обезщетение обаче не във всички случаи е гражданскоправен , налице и ред по АПК във вр .с чл. 1 ал.2 от ЗОДОВ който е специален , а чрез колективен иск също може да се претендира обезщетение , но при други и различни специални предпоставки , само когато увреденият интерес е колективен.
Това е и разрешението , дадено с обжалваното определение,въпреки допуснатите терминологични неточности. Определението е в съответствие с формираната практика на ВКС по допустимостта на колективен иск при хипотеза, в която се иска присъждане на обезщетение въз основава на твърдения за виновни и противоправни действия или бездействия на администрацията , включително санкционни практики спрямо граждани , третирани като нарушители, при или по повод упражняването на административна дейност. За тази група случаи , към които се отнася и частната хипотеза на делегирани правомощия от публично естество при липса на законова допустимост , в определение №8 от 27.01.2010г по д.№2/2010г , смесен петчленен състав на ВАС и ВКС , прие и посочи защо искът по чл.380 вр чл. 379 от ГПК следва да се прецени като допустим ,или недопустим, от гражданския съд , но и защо колективният иск е неприложим , когато се претендира обезщетение за вреди от актове на административни органи, били те индивидуални , общи или нормативни. Привързаността на поставените в изложение въпроси в този смисъл е към бъдещо и евентуално развитие на спор пред друг компетентен съд , в друг процес и между други страни (търговското дружество не е измежду кръга легитимирани ответници по ЗОДОВ) и не обосновава допускането на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , за да се указва предварително насока на евентуално предстоящи разрешения по материалноправни въпроси. Извън констатацията за липса на правен интерес от иска по чл.379 ал.3 от ГПК като инструмент за защита на колективен, а не на друг признат от правния ред правен интерес, неотносими към процесуалния спор са били дадените от Софийски апелативен съд квалификации на заявените правоотношения между страните – административни или граждански. Разрешението на САС обаче е в съответствие с формираната вече практика на Върховния касационен съд по редовността на искови молби без съдържащо се в тях изложение за действителен колективен интерес (Определение № 184 от 30.03.2009г ч.т.д №164/2009г ІІ т.о ВКС ,опр. № 362 от 27.05.2009г ч.т.д.40/2009г ІІ т.о ВКС и др.) По този решаващ въпрос изводите на съда са в съответствие и с определение №539 от 20.10.2009г по т.д. № 544/2009г І т.о на ТК на ВКС ,която практика е следвана и от въззивните съдилища (виж опр.№ 811/2010г по ч.д. № 483/2010г на САС ) и според която, колективен интерес не е този , при който става въпрос за кумулиране интересите на лица, засегнати от едно нарушение .
По изложените съображения ,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №497 от 21.03.2011г по ч.гр.дело № 1800/2010г на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.