О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София, 14.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 496/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Беяна – Я. А. ”, гр. К. срещу решение № 602 от 07.01.2009 г. по гр. д. № 600/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което частично е отменено постановеното от Кърджалийски окръжен съд решение № 25 от 04.04.2008 г. по гр. д. № 228/2007 г., като касаторът е осъден да заплати на “Т” ООД, гр. К. съответно: сумата 4 555.97 лв. – дължим наем с включен ДДС за периода от 02.03.2007 г. до 06.06.2007 г. по сключения между страните договор за наем от 01.03.2004 г.; сумата 14 000 лв. – неустойка за невръщане на наетата вещ и сумата 3 257.38 лв. – разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа оплакване за недопустимост на въззивното решение, обоснована с твърдението за противоречие между мотивите и диспозитива на същото в частта относно дължимия наем, както и че присъдената неустойка е в размер по-малък от претендирания в исковата молба. Развити са доводи и за неправилност на акта, като е изразено несъгласие с извода на решаващия състав относно момента на прекратяване на процесния договор за наем и връщането на наетия имот. Поради това, касаторът моли за отмяна на решението и за цялостно отхвърляне на предявените срещу него искове.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според касатора, атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и по-конкретно – с решение № 620 от 23.10.2007 г. по т. д. № 275/2007 г. на ІІ т. о., тъй като съдът не е отчел нищожността на клаузата за неустойка по чл. 17, ал. 1 от процесния договор, както и че решението е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – “Т” ООД, гр. К. заявява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 08.05.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да уважи предявените от “Т” ООД, гр. К. срещу Е. “Б”, гр. К., Пловдивски апелативен съд, след задълбочен анализ на развитието на правоотношението по сключения между страните договор за наем от 01.03.1004г., базиран на всички събрани по делото доказателства, е приел, че през процесния период 01.01.2007 г. – 06.06.2007г. този договор не е бил прекратен, поради което търговецът-наемател дължи заплащане на уговорената наемна цена. Поради това, че не са ангажирани убедителни доказателства за надлежно връщане на имота на наемодателя след прекратяването на наемното правоотношение, решаващият състав е счел за основателен и обективно съединеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане уговорената от страните в чл. 17, ал. 1 от процесния договор неустойка в размер на едногодишния наем.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касатора въпрос не може да бъде определен като такъв, обуславящ изхода на конкретния спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Единственият конкретно формулиран от касатора въпрос, за който същият поддържа твърдение, че е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, е въпросът за валидността на клаузата за неустойка по чл. 17, ал. 1 от договора за наем. По този въпрос, обаче, въззивното решение не съдържа произнасяне. Доколкото в хода на цялото производство изобщо не е било релевирано подобно възражение, за съда не е съществувало задължение да извършва преценка дали цитираната клауза противоречи на добрите нрави и дали същата е недействителна. Ето защо, поставеният въпрос по никакъв начин не е обусловил решаването на настоящия спор. Оттук и изводът, че липсва главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това не следва да бъдат обсъждани и допълнителните условия, специфични за поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 2* от 08.05.2009 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 602 от 07.01.2009 г. по гр. д. № 600/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. “Б”, гр. К. да заплати на “Т” ООД, гр. К. разноски по настоящото дело в размер на сумата 1000 /хиляда/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: