О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр. София, 15.09.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 4318 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото В. К. И. срещу определение № 1547/27.05.2014 г., постановено по частно гр. дело № 950/2014 г. на Варненския окръжен съд (В.). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 5628/11.04.2014 г. по гр. дело № 17634/2013 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ГПК, производството по същото първоинстанционно гр. дело.
За да постанови обжалваното въззивно определение, окръжният съд е приел за установено, че след неколкократно давани указания за отстраняване нередовности на исковата й молба, с определение от 18.03.2014 г. първоинстанционният съд е дал нова възможност на жалбоподателката-ищца да посочи цена на предявения от нея установителен иск за собственост на недвижим имот, в размер на актуалната данъчна оценка на имота и да представи удостоверение за данъчната оценка, като съобщението с тези указания е връчено на пълномощника на ищцата на 31.03.2014 г., както и че с обжалваното пред въззивния съд определение № 5628/11.04.2014 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради това че в дадения срок, който е изтекъл на 07.04.2014 г., жалбоподателката-ищца не е отстранила нередовностите на исковата молба и не е изпълнила указанията на съда. Окръжният съд е намерил тези изводи на районния съд за законосъобразни, тъй като последният е уважил исканията на жалбоподателката-ищца за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с необходимите документи, като изрично й е указал, че определените срокове не се продължават служебно; и тъй като до изтичането на срока жалбоподателката-ищца не е изпълнила в цялост указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата й молба, като не е представила актуално удостоверение за данъчната оценка на имота и не е посочила цена на иска съгласно тази оценка, като не се е възползвала и от възможността по чл. 63, ал. 1 от ГПК да подаде молба за продължаване на срока за изпълнение.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа също и че то е недопустимо, „защото потвърждава недопустим отказ от правосъдие”.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания за това (ако такива са наведени от жалбоподателя).
В представеното в случая от страна на жалбоподателката писмено изложение към частната й касационна жалба, а и в самата жалба по никакъв начин не е посочен, изведен и формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, и който да представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК; не е наведено и аргументирано и наличието на никое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В пункт 1 от изложението на жалбоподателката се поддържа, че първоинстанционното дело било образувано „по указание” на ВКС, ІІІ-то гр. отд., с определение № 642/21.11.2011 г. по ч. гр. дело № 479/2011 г., като следва цитат от това определение. В пункт 2 от изложението, чрез препращане към пункт 2 от частната касационна жалба, се поддържа, че „обжалваното въззивно определение е неочакван и необясним отказ от съдебни актове, постановени от същия съдебен състав по материалноправен спор между същите страни за същия имот и по предхождащо частно гр. производство по наша частна жалба срещу прекратяване на производството по настоящото първоинстанционно дело, пълен поврат при анализа и изводите от едни и същи юридически факти”, като в тази връзка се сочат и цитират решение № 426/06.03.2012 г. по въззивно гр. дело № 2638/2011 г. на В. и определение № 364/31.01.2014 г. по частно гр. дело № 138/2014 г. на В.. В пункт 3 от изложението се поддържа, че отказът на ответната община да изпълни съдебното удостоверение за издаване на удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, въз основа на което да се определи „окончателната” цена на иска, не може да се приеме „за решаващ за хода и изхода на настоящия процес, дори и при отказ на съдебните състави да приложат процесуалната норма на чл. 190 от ГПК”; в тази връзка се сочи и се цитира решение № 47/08.04.2013 г. по търг. дело № 137/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС. В пункт 4 от изложението се сочи, че в постановление № 629/12 от 24.04.2014 г. В. апелативна прокуратура, въз основа на удостоверение с изх. № РД-13-9400-1248/20.01.2014 г., издадено от Областната администрация на Област В., приела за установено наличието на данни за извършено от кмета на ответната община, престъпление по чл. 310, ал. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, „а по настоящото дело същото безспорно доказателство е останало без внимание и без реакция на съда”. В пункт 5 от изложението се цитира определение № 683/19.11.2012 г. по частно търг. дело № 692/2012 г. на І-во търг. отд. на ВКС и във връзка с това се поддържа, че „задължение на съда е да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, което по настоящото дело не се е случило – напротив при установено престъпно обстоятелство делото е прекратено”. В последния пункт 6 от изложението на жалбоподателката се поддържа, че е „наложително да се установи твърда и безпротиворечива съдебна практика по точното, а не безразборното приложение” на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр. 96/05.11.1999 г., на който се основавал процесният АЧОС № 1887/26.04.2010 г., съставен и използван, според жалбоподателката, против законните й права и интереси като собственица на процесния земеделски имот, от ответната община повече от 11 години след влизането в сила на тази правна норма, както и че е „наложително да се установи от кога до кога, от кого и при какви точно предпоставки може да се прилага тази правна норма, защото очевидно се злоупотребява с нея”.
Така представеното изложение на жалбоподателката очевидно не съдържа извеждане, формулировка и аргументация нито на общи, нито на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, които по какъвто и да било начин да се отнесат към изложените мотиви към него.
Следва да се отбележи и че поддържаните от жалбоподателката оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение, също не представляват основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, а представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните обаче е недопустимо да бъдат обсъждани във връзка с предпоставките за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на определението на въззивния, т.е. – ако са надлежно наведени и ако обективно са налице едно или повече общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не представлява такова основание за допускане на касационното обжалване и оплакването за недопустимост на обжалваното определение – „защото потвърждава недопустим отказ от правосъдие” според жалбоподателката. Това оплакване по никакъв начин не сочи отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на въззивното определение, поради което няма основание касационното обжалване на същото да се допуска и с оглед проверка неговата процесуална допустимост.
Отделно от горното, обжалваното въззивното определение е изцяло съобразено с константната задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 129 и чл. 63 от ГПК, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 и чл. 290 от ГПК.
От изложеното следва, че тъй като не е налице основание по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на въззивния съд, то не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1547/27.05.2014 г., постановено по частно гр. дело № 950/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.