О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 658
гр. София, 28.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи март двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 1670 по описа за 2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Окръжна прокуратура, [населено място] чрез прокурор Даниела Стоянова срещу решение № 1975 от 19.12.2012 г. по гр. дело № 2247/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение – V състав.
Ответникът Х. С. Н. не е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение № 1703 от 25.04.2012 г. по гр. дело № 682/2012 г. на Пловдивски районен съд – ІІ граждански състав в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която предявеният от Х. С. Н. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на сумата 5000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената главница от 17.01.2009 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата 360 лв. За да постанови този резултат въззивната инстанция е приела, че основанието за ангажиране отговорността на държавата е доказано. Констатирано е, че по отношение на ищеца са предприети различни процесуално – следствени действия: привличане като обвиняем по сл. дело № 884/2004 г. за престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК, налагане мярка за неотклонение „подписка” с постановление на О. – П.; изготвен обвинителен акт от РП – П. за посоченото престъпление за това, че в периода от 16.05.2003 г. до 23.06.2004 г. в [населено място], като лице, което управлява и представлява Армада” О. в 15 – дневен срок от спиране на плащанията по търговска сделка за услуги с Архитектурно парков комплекс „Двореца”, [населено място] не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. В мотивите е прието още, че производството е приключило с присъда № 460/29.11.2005 г. по н.о.х. дело № 2603/2004 г. на Пловдивски районен съд, с която Н. е бил оправдан, като присъдата е била протестирана, но с решение № 105/26.01.2007 г по в.н.о.х. дело № 1501/2006 г. на Пловдивски окръжен съд е била потвърдена. Въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди – 5000 лв. не е завишен, защото производството е протекло повече от 2 години, като през цялото време Н. е бил с мярка за неотклонение, макар и най – леката по НК, налагаща значителни затруднения по придвижването и правото на пътуване.
Касаторът твърди в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, постановил решение противно на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, което вследствие на това се явявало необосновано, а потвърждавайки решението на първоинстанционния съд, въззивният съдебен състав не се бил съобразил с изискванията на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика на ВКС, каквато е в приложените решения. С тази част от изложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, защото изложението не съдържа въпрос, обективиращ решаващите изводи на въззивната инстанция по предмета на спора и противоречащи на приложената практика. За да е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, решаващите изводи в мотивите на съдебния акт трябва да са свързани с конкретен правен въпрос, който в случая касаторът не е поставил, а е посочил нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, защото са относими към друго производство по чл. 290 ГПК, при допускане на касационен контрол. Изразеното по съществото на спора недоволство от размера на присъденото обезщетение съдържа доводи за незаконосъобразност на въззивното решение, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Начинът, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди във всеки отделен случай е конкретен, зависи от много фактори, основните, от които са изяснени в т.11 на ППВС № 4/1968 г., но които са специфични за индивидуалния правен спор и за това правните въпроси трябва да засягат конкретна проблематика по прилагането на чл. 52 ЗЗД, а в случая те не са въведени. В следващата част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – номерирана с 2, съответно 2.а. и 2.б. също така не е поставен конкретен правен въпрос във връзка с решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора, напротив изложено е субективното виждане на жалбоподателя, отразяващо позицията му в процеса за наличието на връзка между поведението на ищеца и наказателното производство. По тази начин не са съобразени разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, съгласно които правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Твърдението на касатора за наличие на предпоставки относно приложението на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ е изложено отново предвид позицията му по делото, без оглед на правните разрешения във въззивното решение. Липсата на въведен, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК правен въпрос възпрепятства възможността за обосноваване на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, което има за последица недопускането на касационен контрол. Поради това не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1975 от 19.12.2012 г. по гр. дело № 2247/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение – V състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: