О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр. София, 20.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2372 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Г. К. А. против определение № 2184/03.07.2017г. по ч.гр.д. № 2597/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в, с което е потвърдено разпореждане от 29.03.2017г. по т.д. № 4096/2016г. на СГС, ТО,VI-18 с-в в частта за връщане на исковата молба на частния касатор в частта извън исковете по п.I и II и по п.VII относно имота в [населено място] ,район С., [улица].
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че въззивният съд не е съобразил доводите му по въззивната частна жалба относно липсата на даване на ясни указания от първоинстанционния съд за отстраняване на констатирана от него нередовност в исковата молба.Освен това САС е изложил в мотивите си допълнителни аргументи за недопустимост на част от исковете, поради липса на правен интерес на ищеца от тях, без това да е било обсъждано от СГС в обжалваното разпореждане. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
За да потвърди обжалваното разпореждане въззивната инстанция е приела, че СГС е бил сезиран от ищеца Г. К. А. с множество искове за прогласяване нищожност по чл.26 ЗЗД и за разваляне на договори. САС е съобразил, че с влязло в сила разпореждане първата инстанция е освободила ищеца от заплащане на държавна такса частично като той е останал задължен за 10% от размера й или е следвало да внесе по сметка на съда сумата от 76 240,80лв. при детайлизиране на държавната такса по всяка претенция. С разпореждане от 16.08.2016г. СГС е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца да внесе така определената държавна такса и да изправи нередовности по исковата молба по п.I, IV и V, вкл. за уточняване правния си интерес по отношение на искове, касаещи сделки, сключени между юридически лица. Апелативният съд е счел, че с молба от 10.10.2016г. ищецът е изложил, че е в невъзможност да внесе цялата дължима държавна такса / и след намаляването й/, поради което внася само 1635,50лв. като изрично уточнява, че тя е в изпълнение на указанията на съда по отношение на исковете по п.I, II и VII – само относно иска за нищожност на апорт на недвижим имот в [населено място], [улица]. Въззивният съд е обсъдил оплакването по частната жалба, че липсва посочване от СГС на конкретно дължима държавна такса по исковете в п.IV от исковата молба, като е приел, че подадената от ищеца молба в отговор на указанията на първоинстанционния съд съдържа изрично негово изявление кои от множеството искове поддържа предвид частичното внасяне на определената от съда държавна такса и сред тях не са исковете по п.IV. САС е изложил и допълнителен аргумент за недопустимост на исковете по п.IV, тъй като с тях се иска прогласяване на нищожност на договор за встъпване в дълг, сключен между юридически лица, т.е. субекти между които не попада ищецът.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следните правни въпроси: 1/ Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила немотивирано и неясно произнасяне на съда в акта за връщане на исковата молба по отношение на основанията за връщане на исковата молба?; 2/ Допустимо ли е решаващият съдебен състав да върне исковата молба без преди това с отделен акт да даде изрични указания за изправяне на нередовност на исковата молба и да укаже, че при неизпълнение ще върне исковата молба като последица?; 3/Представлява ли актът на немотивирано и неоснователно връщане на исковата молба нарушение на принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Европейския съюз, съответно на ефективен и справедлив съдебен процес съгласно чл.47, ал.2 и ал.3 от Хартата за защита правата на човека в ЕС и чл.6 от ЕКПЧОС, като се взема предвид произнасянето на Съда в решение по дело С-279/09 от 22.10.2010г.? Въпросите са въведени при позоваване на всички селективни критери за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК / редакция до ДВ бр.86/2017г./ като противоречието със задължителна практика на ВКС е обосновано с обективираната такава в Определение № 725/11.11.2015г. по ч.гр.д. № 3241/2015г. на ВКС, IV г.о., Определение № 558/19.11.2013г. по ч.гр.д. № 4468/2013г. на ВКС, I г.о., Определение № 447/24.09.2010г. по ч.гр.д. № 416/2010г. на ВКС, III г.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че въведените от частния касатор въпроси първи и трети са поставени в контекста на твърдяна от него неправилност на обжалваното въззивно определение с оглед наведени касационни оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, които оплаквания съобразно постановките в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаят касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и са различни от основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Проверката за законосъобразността на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Втори въпрос също не изпълнява изискването към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая изводът за недопустимост на производството по исковете, по които е било прекратено делото от СГС, е направен не само с оглед какви конкретно указания са били дадени на ищеца от СГС в разпореждането за без движение, а и при съобразяване с изрично изразената от страната воля, че внесената такса е част от определената в намален размер и че тя покрива само исковете в определени пунктове от исковата молба, които и ищецът единствено поддържа.
Гореизложеното налага извод за недопускане на касационно обжалване на частната касационна жалба.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2184/03.07.2017г. по ч.гр.д. № 2597/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: