2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№658
София, 08.10. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 251 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Б. Н. срещу решението от 21.10.2009 год. по гр.д.№ 1508/2009 год. на Софийския градски съд в частта с която е оставено в сила решението от 09.12.2008 год. по гр.д.№ 16798/08 год. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от Н. срещу “Д. застраховане”АД обективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумите над 3000 лв. и до предявения размер от 15000 лв. по първия иск и за сумата над 429.87 лв. и до претендирания размер от 1418 лв. за втория.
Ищецът в качеството му на велосипедист е бил участник в ПТП на 22.06.2007 год., като твърдението му е, че вина за произшествието има другият участник в него – водачът на л.а. „Ф.” мод.”Голф”, който неправилно е извършил маневрата „десен завой” блъскайки велосипеда. В резултат на произшествието на Н. е била причинена телесна повреда – открито счупване на четвърта и пета ходилни кости на дясното стъпало. Тъй като е налице задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност“ при “Д. застраховане”АД за увреждащия автомобил, предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в посочения по-горе размер, ведно с обезщетение за забава, считано от датата на увреждането и до окончателното плащане. Размерът на това обезщетение за периода от датата на ПТП и до датата на ИМ 18.06.2008 год. е в посочения по-горе размер.
Първоинстанционният съд е приел 50% съпричиняване на вредоносния резултат. Счел е, че дължимото обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ следва да бъде в размер на 2000 лв., поради което е присъдил половината от него, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Присъдил е обезщетение за забава за плащането на тази сума за периода от датата на ПТП и до датата на ИМ. Сезиран с въззивната жалба на Н., Софийския градски съд е увеличил присъдените обезщетения съобразно посоченото по-горе.
В т.нар. „уточнение към касационната жалба” имащо характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че решението противоречи на практиката на ВКС по отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на обезщетението за забава се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е присъдена мораторна лихва, а не компенсаторна, каквато е лихвата по чл.84 ал.3 ЗЗД. Конкретна формулировка на обуславящ материалноправен/процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК в изложението не се съдържа.
Независимо от това, основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, доколкото позоваването всъщност е на противоречие с практиката на съдилищата в сходни случаи. Липсва валидно позоваване на задължителна практика на ВС или ВКС по смисъла на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Що се касае до обезщетението за забава, тезата на касатора е неясна, доколкото обезщетението по чл.86 ал.1 ЗЗД е съизмеримо със законната лихва, а както бе посочено по-горе, то е присъдено с начална дата именно от дата на деликта/ПТП.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.10.2009 год. по гр.д.№ 1508/2009 год. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.