О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№658
София. 14.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 07.10.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 504/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 110/30.12.2008 год. по т. дело № 272/2008 год. Бургаският апелативен съд е отменил решение № 11/07.03.2008 год. по гр. д. № 349/2007 год. на Сливенския окръжен съд, в частта с която Д. Г. Д. от село З., О. Я. , при участието на третото лице помагач “Общинска застрахователна компания” АД гр. С., е осъден да заплати на Н. Г. Н. и В. Н. Г. от гр. К. сумите над 15000,00 лева до размера на 20000,00 лв. за всеки един от тях, които суми представляват обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие станало на 10.02.2007 год. при което е починал техният наследодател Н, както и в частта с която “Общинска застрахователна компания” АД гр. С. е осъдена да заплати на Д. Г. Д. от село З., О. Я. , сумата над 30000,00 лв. до размера на 40000,00 лв., като вместо това постановява друго решение с което исковете в тези им части са отхвърлени.
С оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, решението на въззивния съд се обжалва от “Общинска застрахователна компания” АД гр. С.. В жалбата се поддържа, че неправилно е приложен чл. 52 ЗЗД, като касаторът счита, че понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне размера на обезщетението. Неправилно била определена и степента на съпричиняването на вредоносния резултат, която трябвало да се определи в размер на 85%, а не 75%, както необосновано било прието от въззивния съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК.
В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се прилагат копия от Постановление № 4/25.V.1961 год. на Пленума на ВС и решение № 973/13.11.2008 год. по гр. д. № 3480/2007 год. на ВКС І гр. о.
Ответниците Д. Г. Д. от село З., О. Я. , Н. Г. Н. и В. Н. Г. от гр. К., не вземат становище по касационната жалба.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но счита, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че с одобрено от съда споразумение по НОХД № 277/2007 год. на Сливенския окръжен съд, Д. Г. Д. от село З., О. Я. , се е признал за виновен в това, че на 10.02.2007 год. по път № 5* от село Н. за град К., при управлението на МПС – лек автомобил “ВАЗ” 21099 с ДК № С* е нарушил правилата за движение – чл. 21 ал. І от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Ненчо Г. Н. от гр. К., престъпление по чл. 343 ал. І б. “в”, във вр. с чл.342 ал. І от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, отложено по чл. 66 ал. І от НК за изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.
С оглед на горното е прието, че вината на водача на МПС е безспорна, но същевременно от механизма на ПТП, установен от назначените по делото една единична и две тройни съдебно-технически експертизи, въззивният съд приема, че вина за настъпването на произшествието има и пострадалият, който като водач на превозно средство с животинска тяга е направил ляв завой, без да пропусне преминаването на движещия се зад него лек автомобил, което ако е било сторено произшествието е щяло да бъде предотвратено.
Въззивният съд е приел, че степента на съпричиняване от страна на пострадалия е 3/4, поради което след като е определил обезщетението за неимуществени вреди в размер на 60000,00 лв. за всеки един от ищците, е редуцирал отговорността до размера на 15000,00 лв., и съобразно това е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете над тази сума.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за размера на отговорността съгласно чл. 52 ЗЗД, съобразно степента на съпричиняване от страна на пострадалия, но това не е достатъчно за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В процесния случай не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК.
Обжалваният съдебен акт не е постановен в противоречие с представените от касатора Постановление № 4/25.V.1961 год. на Пленума на ВС и решение № 973/13.11.2008 год. по гр. д. № 3480/2007 год. на ВКС І гр. о., а и сам касаторът не сочи в какво се състои това противоречие. При определяне размера на отговорността съдът е отчел всички релевирани по делото доказателства, изследвал е механизма на ПТП, отчел е степента на съпричиняване и съобразно това е определил съгласно чл. 52 ЗЗД размера на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по реда на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Произнасянето от въззивния съд не е по материалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и затова не налага извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не се налага нужда от тълкуване на закона, тъй като последният не страда от неяснота или противоречие, а освен това по материалноправния въпрос по който се е произнесъл съдът има богата съдебна практика, в това число и тълкувателни решения, поради което ВКС ІІ т. о. в настоящия състав счита, че не е налице сочената от касатора предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
По делото е постъпила молба вх. № 529/19.01.2009 год., с която процесуалният представител на ищците, адвокат И, моли Бургаския апелативен съд на основание чл. 192 ал. ІV ГПК /отм./ да се измени решение № 110/30.12.2008 год. по т. дело № 272/2008 год. на Бургаския апелативен съд, в частта му за разноските.
По повод тази молба настоящият състав приема, че същата неправилно е изпратена до ВКС – според резолюцията на БАС “към касационната жалба на страната за разглеждане в касационното производство”. Касационната жалба на ищците е върната с определение № 84/21.04.2009 год. и това определение като необжалвано е влязло в сила, но независимо от това ВКС не следва да се произнася по молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 192 ал. ІV ГПК /отм./, това следва да стори съдът постановил решението, а по-горният съд ще се произнесе само по повод частна жалба подадена срещу определението за произнасяне.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 110/30.12.2008 год. по т. дело № 272/2008 год. Бургаският апелативен съд.
ВРЪЩА на Бургаския апелативен съд молба вх. № 529/19.01.2009 год., за произнасяне по нея по реда на чл. 192 ал. ІV ГПК /отм./ за изменение на решение № 110/30.12.2008 год. по т. дело № 272/2008 год. на Бургаския апелативен съд, в частта му за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: