О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр. София 13.07.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5066 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Д. Л. М., чрез адв. В. П. срещу решение № 1199/29.05.2017 г. по гр.дело № 6006/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.07.2016 г. по гр.дело № 17141/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу [фирма] , [населено място], С. К. М. и М. А. П. иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността, поради невъзможен предмет на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 113/1997 г. за 1/2 ид.част на недвижим имот, изграден в груб строеж и представляващ апартамент № 19/мезонет/, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 127.97 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В жалбата се поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск, нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. обжалваното решение е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен от ищеца иск и е нарушен принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, според който предмета на делото се определя от ищеца, 2. по въпроса за прилагане на чл.20 ЗЗД, и по-точно, че действителната воля на страните се преценява според точния й смисъл, изложен в съдържанието на договора и съдът не разполага с правомощия при тълкуването на волята на страните да я замества, а само да я установява според точното й съдържание, изложено в договора, решен в противоречие с практиката на ВКС. 3. кога се трансформира правото на строеж в право на собственост, обуславящо правната възможност да се осъществи сделка за прехвърляне на право на собственост на изграден в груб строеж имот вместо право на строеж, решен в противоречие с практиката на ВКС, 3. по въпроса за правната невъзможност на предмета, която произтича от съществуването на непреодолима правна пречка за разпореждането с него, изразяваща се в нормативно уредени забрани за извършване на сделката, решен в противоречие с практиката на ВКС – т.решение № 3/2014 г. по т. дело № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС. Цитирани са и са приложени решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба С. К. М., чрез адв.А. К. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество
Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по въведения довод на ищцата-въззивник/в писмените бележки/ за недопустимост на решението поради постановяването му по непредявен иск. Посочил е, че твърденията на ищцата са, че в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума на същата се иска прогласяване на „нищожност на договор, с който се твърди, че продавачът прехвърля собствеността на изграден в груб строеж апартамент“, докато в решението е прието, че се иска прогласяване на нищожност на договор за продажба на бъдеща вещ. Д.оводът е преценен за неоснователен, поради това, че в решението се съдържа изразът „сделките с бъдеща вещ не са нищожни поради невъзможен предмет“, че този израз е използван в резюме на ТР № 3/2016г. по тълк.дело № 3/2014г.на ОСГК на ВКС, че използването му не означава разглеждане на непредявен иск и не води до постановяване на решение по непредявен иск. Приел е, че е разгледан предявен иск за обявяване на нищожност на договора поради невъзможен предмет и че решението е допустимо.
Прието е, че претенцията на ищцата е да се обяви за нищожна поради невъзможен предмет сделката, обективирана в н.акт № 113/14.02.1997г. за покупко-продажба на недвижим имот по отношение на 1/2 ид.ч. от имота, с която е продаден апартамент № 19 (мезонет), находящ се на първо и второ мансардно ниво в сградата на [улица], [населено място], с площ от 127,97 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Приел е, че в исковата молба са изложени твърдения, че към датата на изповядане на сделката 14.02.1997г. сградата, в която се намира апартамент № 19, не е била изградена в степен на завършеност „груб строеж“, както е посочено в акта, самото мансардно ниво, в което се намира имотът, не е било построено, поради което към датата на сключването й атакуваната сделка е имала невъзможен предмет.
Посочил е, че за да отхвърли иска, първоинстанционният съд, позовавайки се на ТР № 3/2016г. по тълк.дело № 3/2014г. на ОСГК на ВКС, е приел, съпоставяйки претенцията с приетото в тълкувателното решение, че дори и апартаментът да не е бил изграден към момента на сключване на сделката, построяването му е било възможно, тъй като са съществували одобрени строителни книжа, които са предвиждали изграждането му във вида, посочен в договора. В тази връзка е приел за ирелевантни за спора ангажираните по делото доказателства – писмени и гласни – във връзка с фазата на строежа към датата на изповядане на оспорваната сделка.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения – необсъждане на ангажирания по делото доказателствен материал в цялост, като същото противоречи на ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и на съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са израз на трайното и непротиворечиво тълкуване в практиката на ВКС, че съдът не може да откаже да обсъди приобщени към делото доказателства, от които зависи правилното решаване на правния спор, както и че съдът е задължен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с исковата молба предели на първоинстанционното производство. Приел е също, че независимо от тези нарушения, като краен резултат решението е законосъобразно.
Съдът се е позовал на практиката на ВКС, според която невъзможност на предмета по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД ще е налице, само ако при сключването й предметът е неосъществим по субективни или обективни причини, както и че нищожност поради невъзможен предмет на договора е налице не когато предметът на договора липсва /не съществува/, а когато предметът още при сключването на договора е невъзможно да възникне, а в противен случай – ако при сключването на договора възникването на неговия предмет е било възможно, договорът обвързва валидно страните и едва ако в последствие предметът на договора стане невъзможен, тогава валидният договор се разваля по право или подлежи на разваляне, когато невъзможността е по причина, за която длъжникът отговаря. Приел е, че това тълкуване е възприето и при постановяване на Тълкувателно решение № 3/28.06.2016 г. по т.д. № 3/2014 г.на ОСГК на ВКС, на което се е позовал и първоинстанционният съд. Посочил е, че тълкуването е дадено въз основа на виждането, че фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието, че е налице начална невъзможност на предмета. Приел е, че правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Приел е също, че правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Според въззивния съд ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява задължението (чл. 89 ЗЗД), че за да се стигне до невъзможност на предмета, той трябва да е определен или поне определяем.
Прието е, че за установяване на степента на завършеност на имота към датата на нотариалното изповядане на сделката 14.02.1997г. по делото са снети противоречиви свидетелски показания, че са приети писмени доказателства и заключение на техническа експертиза. Прието е също, че според приетия като неоспорено доказателство констативен акт от 22.09.1997г. към посочената дата сградата е била изградена до кота „корниз“, че в този смисъл е и заключението на експертизата, изготвено и въз основа на приетия неоспорен вертикален разрез на сградата – подът на първо ниво на мезонета е бил частично под ниво „корниз“, а ниво второ на мезонета е било над кота „корниз“. Посочил е, че според поясненията на вещото лице в о.с.з. на 13.04.2016г. „кота корниз“ е техническа контролна мярка и не означава, че сградата е изградена до фаза „груб строеж“. С оглед на тези факти е формиран извод, че след като на 22.09.1997г., след датата на сделката 14.02.1997г., обективирана в нот.аакт № 113, сградата не е била завършена до фаза „груб строеж“, то и на 14.02.1997г. сградата не е била завършена до „груб строеж“ – апартамент № 19 не е бил фактически изграден. Приел е, че след като липсва фактическа /сградата не само да не съществува, но и да не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката/ или правна пречка за възникване на сградата /която липса на пречки е установена, доколкото същата понастоящем е безспорно завършена/, то договорът има предмет, независимо че към момента на сключването му апартамент № 19 е бил в процес на изграждане.
При тези съображения съдът е приел, че въззивната жалба е неоснователна и е потвърдил първоинстанционното решение.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката по първия въпрос за недопустимост на въззивното решение. Според жалбоподателката обжалваното решение е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен от ищеца иск и е нарушен принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, според който предмета на делото се определя от ищеца. В случая предмета на делото е определен от страните с изложените от тях фактически и правни твърдения. Въззивният съд е разгледал спора между страните въз основа на изложените от тях фактически твърдения. Дали тези твърдения обосновават нищожност на договора за покупко – продажба от 14.02.1997 г. и на какво основание е въпрос по съществото на спора и въззивният съд е отговорил на този въпрос с решението. В настоящият случай спорът между страните е дали договорът да покупко-продажба е нищожен, тъй като към момента на сключването му сградата, в която се е намирал апартамента не е изградена в груб строеж и дали е налице или не предмет на договора. С решението въззивният съд се е произнесъл по този спор, като е приел, че такава нищожност не е налице, тъй като макар и към момента на сключването на договора процесния апартамент да е бил в процес на изграждане, то същият може да бъде обособен като самостоятелен обект впоследствие, че същият апартамент е изграден впоследствие, че не са установени правни пречки за възникване на сградата. Формиран е решаващ извод, че договорът има предмет. С оглед на посоченото съдът намира, че въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
Цитираните решения от жалбоподателката № 273/14.12.2012 г. по гр.дело № 1771/2010 г. на ВКС, III г.о. и решение № 98/16.02.2010 г. по гр.дело № 291/2009 г. на ВКС, III г.о., постановени по чл.290 ГПК са неотносими към поставения въпрос, тъй като със същите е дадено разрешение на правни въпроси, различни от поставения.
С решение № 273/14.12.2012 г. по гр.дело № 1771/2010 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос: кога възниква обект /недвижим имот/ годен да бъде предмет на разпоредителна сделка и продажбата на обект в груб строеж представлява ли продажба на бъдеща вещ.
С решение № 98/16.02.2010 г. по гр.дело № 291/2009 г. на ВКС, III г.о. е разрешен правния въпрос: кога възниква обект / недвижим имот/, годен за разпореждане и за обратното действие на развалянето на договора, с предмет недвижим имот. С всяко от посочените решения при решаване на спора по същество съдебните състави са формирали извод дали договорът, който е бил предмет на делото е за прехвърляне на право на собственост върху определена вещ, която реално съществува или се отнася за бъдеща такава. Изводите по всяко от делата са обусловени от установеното съдържание на всеки от договорите, което е конкретно за съответното дело и не могат да обосноват допускането на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд поради противоречието му с тях.
С решение № 485/01.10.2009 г. по гр.дело № 4774/2008 г. на ВКС, II г.о. съдът се е произнесъл по правния въпрос: относно предмета на сключени от посоченото/в определението/ търговско дружество прехвърлителни договори за обекти в процесната сграда през 1997 г. Прието е, че при преценка предмета на даден договор следва да се изхожда от обективираните изявления на страните и от правилата на чл.20 ЗЗД. Съдебният състав е формирал извод относно предмета на договора по делото при отговора на правния въпрос, което не води до извод, че това е част от отговора. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с разрешението, дадено в посоченото решение на състав на ВКС.
Освен това съдът съобразява, че с оглед на даденото тълкуване с т.р. № 3/28.06.2016 година, постановено по тълк. дело № 3/2014 година на ОСГК на ВКС е без значение дали се касае за случай, в който страните са били в грешка относно съществуването на вещта, която още не е била реално обособена като такава, поради което са договаряли все едно същата вече съществува или са били наясно, че макар и да не съществува, към този момент тя може да бъде обособена в бъдеще, като са посочили това в договора. Разрешението, дадено с ТР № 3/2014 г., постановено по тълк. дело № 3/2014 година на ОСГК на ВКС се прилага и в двата случая, и се отнася до правните последици от договора, които настъпват при конкретна фактическа обстановка, като тези последици не зависят от това дали страните са определили реалната част от имота като вече реално съществуваща или като такава, която може да бъде обособена в бъдеще.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е правен, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че въпросът не е правен, тъй като не е разрешаван от въззивния съд. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението.
С т.решение № 3/2014 г. по т.дело № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. Правният въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с тази практика на ВКС. С обжалваното решение съдът е приел, че в конкретния случай не е установено наличието на непреодолими правни пречки за възникване на сградата, в която се намира процесния апартамент. Този извод не противоречи на цитираната практика на ВКС. Поради това съдът преценява, че не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателката Д. М., чрез адв.В. П..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба С. М. на основание чл.81, вр.чл.78,ал.3 ГПК следва да се присъдят на разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1199/29.05.2017 г. по гр.дело № 6006/2016 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 11936/05.07.2017 г., подадена от Д. Л. М., ЕГН [ЕГН], чрез адв.В. П., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.3,ап.5, чрез адв. В. П..
Осъжда от Д. Л. М., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица],ет.3,ап.5, чрез адв.В. П., да заплати на С. К. М., [населено място], [улица],ет.3,ап.3 сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: