О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
С. 28.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2322 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. А. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 72 от 11.01.12г. по в.гр.д.№ 2175 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.03.12г. по гр.д.№ 4467/08г.на Софийски градски съд,като са уважени предявите искове с правно основание чл.240 ал.4 от ЗЗД за сумата от 40 769 евро,главница по договор за заем от 1.07.05г.,ведно със законната лихва,считано от 28.10.08г.,с правно основание чл.240 ал.2 от ЗЗД за сума-та от 3 200 евро,представляваща възнаградителна лихва по чл.7 от догово-ра за периода 1.01.2007г. до 28.10.2008г. и на основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 10 129.74 евро,мораторна лихва върху главницата за периода 30.07.10г.-28.10.08г.,като е отхвърлена последната претенция за горницата до претендирания размер от 14 000 евро и за периода 1.01.07г.-30.07.10г.
В. съд е приел,че между страните е налице заемно правоотношение,по което няма изпълнение на задължението за връщане на сумата от ответната страна.Относно спорния въпрос по делото,свързан с обстоятелството,че сключеният договор от 1.07.05г.е в двуезиков вариянт /отляво на български,а от дясно- немски,с разделителна черта в средата/ , като само в немския вариянт се съдържа текста: „кредитополучатилят потвърждава получаването на цялата сума по кредита” /на български този текст го няма/, въззивният съд е приел,че между двете двуеизкови версии не е налице противоречие.Това е така,защото договорът е подписан от двете страни и в него няма взаимноизключващи се договорки.Цитираният текст е оценен като признание на факт,което и поради неблагоприятния за направилата го страна характер, следва да бъде зачетено.
Като се позова на основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, касаторката желае да се допусне касационно обжалване по следните три въпроса, свързани с тълкуването по смисъла на чл.20 от ЗЗД на процесния договор: 1. може ли двата текста на представения договор,които се различават в най-важната си част относно потвърждаването приемането на сумата,да се считат за единен документ и правилен ли е извода на въззивния съд за наличие на договор при липса на съвпадане на волеизявленията относно тази съществена част, 2. може ли да се приеме/както е сторил въззивния съд/,че неподписването на немския текст от ответницата,в който се съдържа изявлението:„кредитополучателят потвърждава получаването на сумата” е признаване на факт,който има за нея неблагоприятни последици и по какви критерии въззивния съд я е признал за автор на този текст и 3.справила ли се е въззивнната инстанция с тълкуването на чл.10 от сключения договор при наличие на взаимоизключващи се договорки и може ли да се счете,че е налице несъгласуваност/противоречие/ в двата документа относно наличието или липсата на изявление относно реалното предаване на парите.К. се позовава на две постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС,постановени по въпроси относно приложението на чл.20 от ЗЗД за съдържанието на тълкувана договорна клауза в съответствие с изявената,а не предполагаема воля на страните и на още едно решение на ВКС от 1974г.-без задължителен характер,относно това дали полагането на подпис под договора е съставна част на документа
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
При съпоставката на така изложените мотиви на съда и поставените от касаторката въпроси, следва извод, че последните не отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост,защото изискват проверка за правилност на решаващите изводи на въззивния съд.Както е посочено в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС – поставеният от страната материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Тъй като в тази фаза касационният съд не преценя законосъобразността на направените от въззивния съд изводи,не е възможно да бъде даден отговор на нито един от поставените от касатора въпроси – дали двата текста на представения договор са единен документ, дали правилно въззивния съд е приел наличие на валидно сключен договор при липса на съвпадане на волеизявленията на страните по съществения въпрос за реалното предаване на сумата, дали неподписването на немския текст от ответницата,съдържащ изявлението за получаване на сумата,може да се счете за признание на факт и дали е правилно даденото от въззивнната инстанция тълкуване на чл.10 от сключения договор.Всички тези въпроси са по съществото на спора. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт/съответно отговор на така поставените въпроси/ може да се извърши едва и само ако бъде допуснато касационно обжалване.Противното би било в противоречие на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност,както и на изискването за даване на възможност на страните за становище.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 72 от 11.01.12г. по в.гр.д.№ 2175 по описа за 2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :