О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр. София, 19.11.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 25.09.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 42/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния пълномощник на Й. Я. П. и В. В. П. от [населено място] против решение № 257 от 21.09.2018 г. по в.т.д.№ 108/2018 г. по описа на АС – Пловдив, поправено с решение № 286/24.10.2018 г., в частта, с която е потвърдено решение № 570/15.12.2017 г. по т.д.№ 56/2016 г. по описа на ОС – Пловдив. С първоинстанционното решение в посочената част на основание чл.422 ГПК е признато за установено между страните, че УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД има вземане срещу касаторите – кредитополучател и солидарен длъжник, възникнало от договор за ипотечен банков кредит № TR71328139 от 19.03.2008 г. в следните размери: главница от 58 067.18 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.07.2015 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 727.91 лв. и 785.09 лв. – лихва върху просрочена главница.
В жалбата се излагат доводи, съставляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се претендира същото да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено решение по същество за отхвърляне на предявените от банката искове или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В жалбата се съдържа и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно тълкуване и прилагане на правото на Съюза във връзка с неравноправните клаузи в потребителските договори и задължението на банката да предоставя преддоговорна информация.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по изложените във въззивната жалба доводи; 2. Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите по възражение за недействителност на договорна клауза, когато тази клауза не е послужила като основание на предявените по делото искове, но нейната действителност/недействителност може да окаже влияние върху основателността/неоснователността на предявените искове.
Като самостоятелно основание за достъп до касация при условията на евентуалност се сочи и нормата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК насрещната страна УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, чрез процесуален пълномощник, заявява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирани лица, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съставът на въззивния съд е отказал да разгледа възражение на настоящите касатори за нищожност на клаузата на чл. 4.3. от договора за кредит, представляваща основание за начисляване на наказателна лихва, по съображения, че такава не се претендира от страна на банката в производството по чл. 422 ГПК и тази клауза не е относима към предмета на спора. По този начин не е съобразена и проверена защитната теза на касаторите, че при спадане от задълженията им на включената недължима наказателна лихва по атакуваната като нищожна клауза, то те не биха били в забава, довела до твърдяното от банката просрочие при погасяване на вноските, респ. че предсрочната изискуемост на кредита е била обявена без основание. Съдът е отказал да разгледа и възражение по чл. 92, ал. 2 ЗЗД, отново приемайки, че т. нар. неустойка, чието намаляване се претендира, не е включена в спорния предмет. По останалите допустими възражения, поддържани във въззивната жалба, съдът се е произнесъл, но е счел същите за неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения:
С влязло в сила решение № 466/01.04.2016 г. по в.гр.д.№ 177/2016 г. по описа на ОС – Пловдив /цялото производство е приобщено към делото, което е било спряно до приключването му/ е бил отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платени без основание суми, представляващи начислените наказателни лихви по чл. 4.3. от същия договор за банков кредит, поради нищожност на посочената уговорка, претендирана на основания, идентични със заявените от касаторите по настоящото дело. Следователно, със сила на пресъдено нещо е отречено спорната клауза да е нищожна и този въпрос не може да бъде пререшаван. Поради изложеното, неразглеждането на възражението, макар и на друго основание, не може да повлияе върху резултата от правния спор. От това следва, че повдигнатият в изложението по чл.284 ал.3 ГПК втори правен въпрос няма значение за изхода по конкретното дело, в какъвто смисъл е изискването на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Доводите за намаляване на неустойката /наказателните лихви/ поради прекомерност по см. на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, доколкото са приложими към конкретните правоотношения, изпълват част от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, по които е постановено влязлото в сила решение. Предвид това отказът да бъдат разгледани от въззивния съд също не е рефлектирал върху извода му за основателност на исковата претенция. Останалите допустими и относими към процесния договор за ипотечен кредит възражения, поддържани с въззивната жалба, са обсъдени от състава на апелативния съд, като правилността на направените от него изводи не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. Ето защо не може да се приеме, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС по първия формулиран в изложението на касаторите правен въпрос, респ. по него отсъства допълнителният селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканото обжалване.
Въззивното решение не може да се допусне до касационна проверка и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, бланкетно въведено от касаторите. От съдържанието на обжалвания акт не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да са приложени неактуални или несъществуващи правни норми или да е допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, което да се отрази върху крайния изход от спора.
С оглед недоказване на предпоставките за достъп до касация, с настоящото определение по чл. 288 ГПК се слага край на висящността на делото, без спорът да се разглежда по същество, поради което и искането по чл. 628 и сл. ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 257 от 21.09.2018 г. по в.т.д.№ 108/2018 г. по описа на АС – Пловдив, поправено с решение № 286/24.10.2018 г., в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.628 и сл. ГПК за отправяне на преюдициално запитване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: