О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 11.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1773/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
С определение № 232 от 12.07.2018 г. по настоящото дело, съдът е постановил спиране на производството при предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК. Основанието за постановяване на това определение съставът на касационния съд е извел от факта, че с определение от 04.06.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 10/2018 г. е допуснато до разглеждане по същество искането на състав на ВКС за установяване противоконституционност на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК в частта : „както и при очевидна неправилност“. Спирането на производството по делото е до произнасяне на КС по конст. д. № 10/2018 г. с решение.
Такова в случая е налице. Искането, с което КС е сезиран, е отхвърлено с решение № 15 от 06.11.2018 г. по конст. дело № 10/2018 г. С оглед на това обстоятелство производството по настоящото дело следва да бъде възобновено служебно, на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, тъй като са отстранени пречките за движението му.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по частна касационна жалба от К. Г. Й., чрез пълномощник адв. Е. З., срещу определение № 435/14.02.2018 г. по ч. гр. д. № 133/2018 г. на Окръжен съд – Варна. С последното е потвърдено определение № 12927/15.12.2017 г. по гр. д. № 16352/2017 г. на Районен съд – Варна за връщане молбата на касатора против община Варна, с която е поискано обявяването на смъртта на Д. Л. Д. от [населено място] – брат на починалата му съпруга П. Л. Й., поради неотстранени нередовности в нея и е прекратено производството по делото.
В молбата си пред първоинстанционния съд касаторът е твърдял, че братът на покойната му съпруга – Д. Л. Д. от [населено място] е безследно изчезнал като моряк на кораб за далечно плаване на 12.12.2001 г. или около тази дата край бреговете на Нов Южен Уелс, в Т. море. Поддържал е, че след изчезването на Д. е било проведено полицейско разследване от службата на щата Нов Южен Уелс, резултатът от което е обявяването му за починал, макар тялото му да не е намерено. Приживе съпругата на касатора – П. Й., починала на 19.04.2017 г., била получила през м. август 2002 г. писмо, изх. № 182/07.08.2002 г. от Генералното консулство на РБ в Сидни, Австралия, с което е уведомена за изчезването на брат й – Д. Д. и обявяването му за починал от полицейската служба в щата Нов Южен Уелс. След смъртта на съпругата му касаторът се явявал единствен неин наследник по закон, която пък, от своя страна е единствен наследник на починалият й брат Д. Д., който не е сключвал граждански брак и нямал деца. Заявено е също в молбата, че лицето всъщност е безвестно изчезнало преди повече от 5 години. Позовавайки се на изнесените фактически обстоятелства „относно изчезването и смъртта на Д. Л. Д.“ молителят е поискал да бъде постановено решение, с което се обяви неговата смърт и се задължи община Варна да състави, на основание чл. 59 от ЗГР, съответния акт за смърт.
Сезираният с молбата първостепенен съд е приел, че при заявените твърдения е приложима разпоредбата на чл. 548 от ГПК, тъй като факта на смъртта на лицето, установяването на който се иска в охранителното производство, е настъпил в чужбина. Затова е намерил молбата за нередовна и е поискал от молителя да обоснове процесуална предпоставка за водене на делото, като докаже невъзможността си да се снабди с необходимия документ или със заместващото го удостоверение от органите на държавата, на чиято територия е настъпил подлежащия на съдебно установяване факт (в случая Австралия). Поради неизпълнение на указанията на съда в срок с представяне на тези документи, съдът е върнал молбата и е прекратил производството по делото.
За да потвърди този резултат въззивният съд е приел, че фактическите твърдения в молбата и заявения петитум обосноват извод, че се търси установяване на настъпил в чужбина факт от правно значение, за чието удостоверяване законът предвижда съставянето на официален свидетелстващ документ – факта на смъртта на Д. Д., настъпила през 2001 г. в чужбина. Изложил е съображение, че дадената от молителя правна квалификация на отправеното искане (по чл. 549 от ГПК, във вр. с чл. 14 от ЗЛС) не обвързва съда, тъй от фактическите твърдения се установява, че на молителя е известно, че лицето, смъртта на което се иска да бъде обявена, е обявено за починало в чужбина и е налице несъответствие и противоречие между твърдението, че е констатирано изчезването и смъртта на лицето, от една страна и заявеното искане (петитум) в молбата да се обяви неговата смърт, от друга страна. Съдът е черпил аргументи за квалифициране на искането по молбата като такова по чл. 548, във вр. с чл. 542 от ГПК, а не по чл. 549 от ГПК и от факта, че молителят е посочил кога, къде и по каква причина лицето е обявено за починало. При горните твърдения е отречен интересът на молителя от водене на производство за обявяване на отсъствие или смърт на лицето, тъй като целта на това производство е да се установи продължителността на отсъствието и респ. смъртта на едно лице, когато същото е изчезнало и няма данни дали в действителност е починало. Въззивният съд е установил, че приложимата в случая правна норма – чл. 548 от ГПК въвежда като процесуална предпоставка за допустимост на производството представянето на доказателства за невъзможността на молителя да се снабди с необходимия документ или със заместващото го удостоверение от органите на държавата, на чиято територия е настъпил подлежащия на съдебно установяване факт. Затова, поради неангажирането на такива от страна на молителя е споделен решаващият извод, че недостатъците на молбата не са отстранени и същата подлежи на връщане.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е обосновал приложението на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, по повдигнатия материалноправен въпрос, а именно:
– законосъобразно и в съответствие с утвърдената практика на ВКС ли е промяната на правната квалификация на депозираната молба за обявяване на смърт по реда на чл. 549 от ГПК на Варненския окръжен съд, който я е преквалифицира в такава по чл. 548 от ГПК – установяване на факт, настъпил в чужбина, с оглед на доказателствата по делото.
Поддържа се този въпрос да е обусловил изводите на въззивния съд по предмета на делото и даденото по него разрешение да противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Определение № 424 от 16.05.2017 г. по гр.д. № 5432/2016г., III г.о. и Решение № 224 от 24.11.2016 г. по гр.д. № 1099/2016 г., IV г.о., ВКС, както и че той е „от значение за точното прилагане на закона“.
Така поставен въпросът не отговаря на характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК за селекция на жалбата, разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. С въвеждането му страната изразява по същество становището си относно правилността на оспорения въззивен акт, а отговорът на въпроса пък изисква обсъждане на доказателства по делото. Въпросът има отношение към фазата по разглеждане на жалбата по същество и съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, но е извън предмета на производството по чл. 288 от ГПК. Ето защо, не може да се въвежда от касатора, респективно да се изследва от касационния съд при селектирането на жалбата.
При отсъствие на общо основание е безпредметно да се преценява наличието на допълнителното такова, с обосноваване на противоречива практика в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и в частност на актовете, които страната сочи и прилага, както и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – доколкото поставеният въпрос се явявал „от значение за точното прилагане на закона“.
Поддържа се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК като основание за допускане на касационен контрол и това, че въззивното определение е „очевидно неправилно“.
Така посочено основанието не може да обоснове предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението не е мотивирано наличието му.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая частният касатор не е обосновал наличието на основание по чл. 280, ал. 2, пред. 3 от ГПК. Поради това следва да се приеме, че и по същото основание не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че частният касатор не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, което има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА, на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, производството по ч. гр. д. № 1773/2018 г. по описа на ВКС, ГК, Трето отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 435/14.02.2018 г. по ч. гр. д. № 133/2018 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.