О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 14.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №4752/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ю., подадена чрез адв. М. Д., срещу решение №154 на Добрички окръжен съд /Д./, постановено на 18.05.2015г. по в.гр.д.№ 169/2015г. С това решение след отмяна на решение №149/16.10.2014г. по гр.д. 256/2013г. на РС [населено място], Д. е осъдил К. Ю. да заплати на К. З. К. сумата от 15 799.56лв., предявена като частичен иск от общата сума 157 995.62лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, както и сумата от 2389.71лв. съдебни разноски за първоинстанционното производство и 315.01лв. за въззивното.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявения иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280 т.1 ГПК с твърдението, че обуславящи изхода на спора въпроси въззивният съд е разрешил в противоречие със задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №1/1979г. и в приложеното към изложението определение №159/27.02.2009г. по гр.д.№4946/2008г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.288 ГПК. Като такива счита въпросите : 1. ” Въз основа на фактите ищецът, или съдът е длъжен да квалифицира претенцията, обвързан ли е от квалификацията в исковата молба на основанието по чл. 55 от ЗЗД съдът.” и 2. „Изплатените суми преди да се сключи договор за продажба, въз основа на споразумение, по което не е описан имота и не е уговорена цена, на неосъществено основание ли са дадени от гледна точка на проектирания договор за продажба, или на начална липса на основание поради нищожност на споразумението, като предварителен договор.” Не обосновава в какво се състои твърдяното противоречие.
Ответната страна К. З. К. в представен писмен отговор чрез адв. С. Д., взема становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба срещу решението е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е постъпила в срока по чл.283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Предявен е от К. З. К. против К. Ю. иск за осъждане на последния да заплати сумата 15 799.56лв., представляваща част от общата сума 157 995.62лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно,за сметка неговото обедняване със същата. В исковата молба и уточнителна такава от 14.04.2014г. ищецът е поддържал е, че е бил в преговори с ответника за покупко-продажба на две жилища и подписване на предварителен договор, поради което е започнал да тегли суми от банковата си сметка и да ги предава на ответника; че подготвил и подписал предварителен договор и се срещал с ответника, за подписване и от негова страна, но така и не получил подписан от двете страни екземпляр от договор. В хода на тези преговори общо превел на ответника сумата 157 995.62лв., от които претендира частично 15 799.56лв.
Първоинстанционният съд квалифицирал претенцията като чл.59 ЗЗД. С постановеното решение отхвърлил същата като неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е за да е осъществен фактическия състав на чл.55 от ЗЗД следва да е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняването на друго лице; липсата на основание за обогатяването и отсъствието на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия; че в случая, тъй като между страните не е сключен предварителен договор според твърдението на ищеца, не е настъпил валиден юридически факт, тоест не е възникнало валидно основание, тъй като не е бил сключен договор, не е постигнато съглашение, по силата на което ищецът е бил длъжен да плати. По тези съображения е обосновал извод, че е налице получено при начална липса на основание и тъй като ищецът е превел по сметка на ответника общо 86143.55лв., то същата е получена без основание и подлежи на връщане. Предвид обстоятелството, че искът е предявен като частичен, е обобщил, че същият следва да бъде уважен до предявения размер 15799.56лв.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. Въпросите му, посочени в изложението, касаят правилността на съдебното решение и по тях съдът взема отношение в касационното решение, ако преди това допусне касационното обжалване поради наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така поставени правните проблеми в изложението сочат на несъгласие с приетата от съда правна квалификация, което, обаче не е основание за допускане на касационно обжалване. От съдържанието на изложението, включително и от касационната жалба, настоящият състав не може да извлече правни въпроси по пътя на уточнението, имащи отношение към повдигнатата правна проблематика.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното: В представеното изложение не само не са формулирани от касатора материално правни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, но не е обосновано и наличието на специфичната предпоставка. Приложеното към изложението определение на състав на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл.288 ГПК е извън обхвата на задължителната съдебна практика. Това е така, защото определението по чл. 288 ГПК не е от категорията на съдебните актове, с които се разрешава материално правен спор по същество или се прави проверка по законосъобразното разрешение на такъв спор. По правна природа определението по чл. 288 ГПК може да бъде квалифицирано като правораздавателен акт по селекция на въззивните решения, подлежащи на касационен контрол поради въведения с новия ГПК факултативен достъп до третата инстанция. Аргумент за това може да се намери и в Решение № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. 4/2009 г. К. съд на Република България, с което се приема, че с определението по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, когато се произнася по допустимостта на касационното обжалване „не извършва тълкувателна дейност”. В тези хипотези Върховният касационен съд не разрешава конкретен спор по правилното и точно прилагане на законите, а извършва различна дейност, вменена и като правоприлагащ орган, имащ основно задачата да уеднаквява практиката на долните съдилища по точното приложение на законите, поради което и акта с който се произнася – определението по чл. 288 ГПК, не може да се приеме, че формира сила на присъдено нещо.
На следващо място в изложението си касаторът не е обосновал и твърдението си за противоречие на правните разрешения по поставените въпроси, дадени с въззивното решение, с постановките, дадени с ППВС №1/1979г. В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за неоснователното обогатяване. Пленумът на ВС изрично е посочил също, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава по чл.59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване. Очевидно засегнатата от постановлението правна проблематика не кореспондира с поставените от касатора в изложението въпроси, свързани с това от кого и въз основа на какво се определя правната квалификация на заявената претенция.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените в настоящото производство и надлежно удостоверени такива в размер 500лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №154 на Добрички окръжен съд, постановено на 18.05.2015г. по в.гр.д.№ 169/2015г.
ОСЪЖДА К. Ю. да заплати на К. З. К. сумата 500лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: