О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София,21.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 5141/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. В. К., приподписана от процесуалния му представител – адв. Д.Д., против въззивно решение № 3510/20.05.2014 г. по гр.д.№ 1744/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ІV – А въззивен състав, с което е потвърдено решение № ІІ-64-230/15.11.2013 г. по гр.д.№ 5121/2013 г. по описа на Софийски районен съд,64 състав, с което са отхвърлени предявените от Я. В. К. против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 – 3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси – 1. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си,като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани ; 2. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се произнесъл по всички доводи и възражения; и по материалноправните въпроси – 1.Какви са законово регламентираните критерии за извършването на подбор от страна на работодателя по реда на чл.329, ал.1 КТ и следва ли те за бъдат преценявани при условията на кумулативност ; 2.Следва ли в заповедта изрично да фигурира, освен като правно основание “съкращаване в щата” още и че е извършен подбор, т.е. чл.329 КТ, както и заповедта да е мотивирана във връзка с подбора .Позовава се на решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК и на ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС.По материалноправния въпрос – За да бъде законосъобразен подбора следва ли работникът да бъде предварително уведомен, че ще се извършва такъв подбор, нужно ли е съгласие на служителя за участие в подбора, и следва ли той да бъде изслушан и да му се вземе становище, както и да му се връчат резултатите от подбора, за които изисквания няма нормативна регламентация се сочи бланкетно като основание за допустимост на касационното обжалване чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответника по касация – [фирма] – С., посредством процесуалния си представител – адв. Г.Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба.Претендира разноски, като представя договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е споделила изводите на първата инстанция и е препратила на основание чл.272 ГПК към нейните мотиви.Отговаряйки на оплакванията във въззивната жалба е достигнала до извод, че заповедта за уволнение съдържа ясно правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по спора – чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ, като допълнителната мотивационна част не е задължителна при безвиновното уволнение, като в заповедта дословно е цитирана последната заемана от ищеца длъжност, съобразно допълнително споразумение № 147/18.03.2011 г. По-нататък в мотивите си е приела, че е налице валидно съкращаване в щата на ответника, както и че не се установява трудовата функция за съкратената бройка да продължава фактически да се изпълнява по други длъжности с различни наименования. Относно проведения от работодателя подбор съдът е стигнал до извод, че същият е съобразен с разпоредбата на чл.329 КТ, тъй като е извършен по критериите предвидени в посочената правна норма. Този извод е обоснован с представените по делото писмени доказателства, и ангажираните такива гласни, от които е установено, че ищецът/касатор е добър професионалист, с необходимите умения и аналитичност, но с доказан спад в нивото на своята работа, какъвто няма при другия служител, както и това, че последният е с по-висок опит и по-добре се справя с работата. Досежно подбора съдът е стигнал до краен извод, че същият е законосъобразен, тъй като приетото оценяване и съпоставяне на участниците не е извършено само при формално прилагане на законовите икономически критерии, тъй като работодателската преценка съответства на действително притежаваната квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, поради което е обективна.
Позоваването от касатора на задължителна съдебна практика , а именно решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси. Според константната практика на ВКС, правните изводи на съда /включително тези относно преюдициалните за спора въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. Те следва да са основани върху приетите за установени от съда, релевантни за спора обстоятелства по делото, които следва да бъдат подведени под хипотезиса на приложимите материалноправни норми /чл. 235, ал. 2 от ГПК/. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 272 от ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да не преповтаря в мотивите към въззивното решение, приетото за установено и правните изводи на първоинстанционния съд, а може да препрати към тези мотиви на първоинстанционното решение, като същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно-отменителна инстанция, а в качеството си на такава по съществото на спора, т.е. чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. В настоящия случай въззивната инстанция е процедирала в съответствие с константната практика – изложила е свои мотиви и възприемайки мотивите на първоинстанционния съд е препратила към тях на основание чл.272 ГПК.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че първият от поставените въпроси е бланкетен, тъй като не се сочи кои са релевантните за спорното право факти и кои от тях са недоказани. По поставените материалноправни въпроси за приложението на чл. 329 КТ относно законосъобразността на извършения подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно нея при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение като преценката на работодателя по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол в производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В случая въззивният съд е извършил такъв контрол и е приел, че извършеният подбор по чл. 329 КТ от работодателя е законосъобразен, тъй като оценяването и съпоставянето на участниците не е извършено само при формално прилагане на законовите икономически критерии,а работодателската преценка съответства на действително притежаваните квалификация и ниво за изпълнение на възложената работа,поради което е обективна.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по последния от поставените въпроси не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.329 КТ, същата не следва да бъде тълкувана разширително. След като в императивната норма не е предвидено съгласие за служителя за участие в подбора,не е предвидено изслушването му и връчване на резултатите от него, очевидно законодателят не е имал предвид провеждането на такава процедура. Така поставен въпросът е с оглед изискванията, предвидени при налагане на дисциплинарно наказание,но не и при извършване на подбор. При налагане на дисциплинарно наказание законът е предвидил изрична процедура, нарушаването на която води до незаконосъобразност на уволнението. След като при безвиновните основания за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 КТ, които изискват подбор такова законово изискване няма, волята на законодателя е очертана само в предвиденото в правната норма.
С оглед изхода на спора и изрично направеното искане в отговора по чл.287 ГПК за присъждане на разноски, касаторът следва да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство в размер на 2000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3510/20.05.2014 г. по гр.д.№ 1744/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ІV – А въззивен състав.
ОСЪЖДА Я. В. К., ЕГН [ЕГН], жив. [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма],със седалище и адрес на управление –гр. С., пл.“С. Н.” № 7 разноски за касационното производство в размер на 2000/две хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: