3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 27.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: ДИЯНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3555/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. На основание чл. 280 от ГПК и т.р. 1/2010г. на ОСГТК, ВКС проверява 1/дали касационната жалба е редовна и допустима; 2/уточнява и конкретизира въпросите от Изложението за тълкуването на коя правна разпоредба се отнасят; 3/проверява дали въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси като е извършил тълкуване на съответната разпоредба и дали това е било решаващо за крайния извод за основателност на иска; 4/проверява в зависимост от допълнителното основание, което се подържа, дали въззивният съд е тълкувал правната разпоредба в противоречие със задължително тълкуване на ВКС, евентуално дали нормата се тълкува по различен начин от съдилищата, или нормата е непълна, неясна или противоречива и дали е необходимо изменение на тълкуването и, поради промени в обществените условия и в законодателството.
1.ВКС е сезиран с касационна жалба, подадена от В. Х. В. от [населено място] срещу решение № 390/24.03.2016 г. по гр. д. № 3439/2015 г. на Окръжен съд Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Обжалваното решение е въззивно и цената на иска не е под 5 000 лева. Касационната жалба е редовна и допустима, подадена от легитимирано лице в законния срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Ответникът по жалбата Б. И. Ж. от [населено място], я оспорва, като е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Претендира направените за касационното производство разноски.
2.В изложението за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа приложното поле на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поставя материалноправни и процесуалноправни въпроси, както следва: 1/ възможно ли е съдът да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута; 2/ „При иск във фиксирана валута, когато исковата претенция е различна от фиксирания курс на БНБ /например евро/ и искът не е заявен като частичен, следва ли да бъде уважен до размера на заявеното, или следва да бъде отхвърлен изцяло?“; 3/ „Следва ли при наличие на спорни експертни заключения или други доказателства, въззивният съд да извърши своя проверка, различна от проверката на първоинстанционния съд при направено искане от страната“. Първият въпрос се отнася до съдопроизводствените правила по ГПК, вторият до това дали посоченият валутен курс е елемент от основанието или размера на иска, а третият въпрос е свързан с тълкуване на разпоредбата на чл.201 и чл. 266 ГПК, уреждащи правомощията на въззивната инстанция по допускане на повторна експертиза.
3.За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение правилно е уважен предявеният иск на Б. Ж. срещу В. В. за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 19 500 лева – представляваща договорено възнаграждение по договор за поръчка, на основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК. Съдът е приел, че договорът за поръчка е действителен като е отхвърлил възражението за липса на съгласие като е кредитирал заключенията на изслушаните две тройни експертизи, тъй като вещите лица подробно са мотивирали установените множество съответствия при изследваните общи и частни признаци, още повече, че същите са назначени от друг съдебен район, поради което е избегната възможност от евентуална заинтересованост на вещите лица (отчетено е и обстоятелството, че вещото лице Ц. Ц. още преди да бъде назначен по делото е имал предварително изградено становище относно автентичността на документа, което е споделил с експерта, изготвил заключението по единичната съдебно–почеркова експертиза). Въззивният съд е приел, че условието по договора за поръчка е изпълнено и е настъпила изискуемостта на вземането за възнаграждение в размер на 10000 евро. Вземането е било цедирано и цесията съобщена на длъжника. Установил е, че левовата равностойност на 10000 евро е по- голяма от поисканата сума и е присъдил по- малката между двете.
По първия, поставен в Изложението правен въпрос, въззивният съд е потвърдил решението на първа инстанция за присъждане на левова равностойност, при уговорено плащане в чужда валута. По втория въпрос е приел, че валутният курс има значение относно размера на вземането и че съдът се произнася в рамките на поисканото, а по третият въпрос е приел, че искането за нова експертиза е преклудирано по чл. 266 ГПК като в мотивите към решението е направил извод, че приетите по делото две тричленни експертизи са мотивирани, ясни и обосновани.
4. По първия поставен въпрос има задължителна практика. С т.р.№4 от 2014г. на ОСГТК е прието, че за защита на ответника от валутните разлики, при уговореното плащане с чуждестранна валута и предявен иск за плащане на левовата равностойност, съдът служебно следва да приеме, че е сезиран с иск за плащане в чуждестранна валута като в този случай не се нарушава диспозитивното начало. С решение 118-2016-ІV ГК на ВКС по чл. 290 ГПК е прието, че когато първоинстанционният съд присъжда левова равностойност при уговорено плащане в чуждестранна валута, това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неправилност на решението. С т.р. № 1 от 2013г. на ОСГТК е прието, че въззивната инстанция не следи служебно за нарушение на съдопроизводствените правила и се произнася само по посоченото във въззивната жалба.
В съгласие с тази задължителна практика въззивният съд е потвърдил решението на пъроинстанционния съд, с което е присъдена левова равностойност на плащане, уговорено в чужда валута, тъй като във въззивната жалба няма довод за нарушение на съдопроизводствените правила в посочения смисъл.
По втория поставен въпрос относно това дали курсовата стойност на лева се отнася към основанието или към размера на иска има задължителна практика. Съгласно т.р.2от 1997г. на ОСГК, курсовата стойност на лева е размерът на вземането.
В съгласие с тази практика въззивният съд е приел, че валутният курс има значение към размера на вземането и сумата следва да се присъди в рамките на търсената защита.
По третият поставен въпрос има задължителна практика. С т.3 от т.р. 1 от 2013г. на ОСГТК е прието, че въззивният съд допуска експертиза, когато има довод за необоснованост във въззивната жалба, а с решения 542-12-ІV и 267-14-І на ГК на ВКС по чл. 290 ГПК е прието, че за да бъде допусната повторна експертиза, съдът следва да прецени по чл. 201 ГПК дали заключението е обосновано, ясно и мотивирано.
Макар да има противоречие със задължителната практика по чл. 266 ГПК, решаващите мотиви на въззивният съд, за да не допусне повторна експертиза, са в съгласие със задължителната практика по чл. 201 ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, както и не са налице предпоставките за изменение на задължителното тълкуване на посочените разпоредби на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Не се присъждат разноски на ищеца за настоящата инстанция, тъй като липсват доказателства да са направени такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 390/24.03.2016 г. по гр. д. № 3439/2015 г. на Окръжен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :