О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 29.01.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 294 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община],представлявана от кмета А. К., срещу определение № 539 от 31.10.2013 г., по гр.д. № 5146/2013 г., по описа на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане подадената й касационна жалба вх.№ 7983 от 11.07.2013 год. срещу въззивно решение от 22.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 3925/2012 г. на Софийски апелативен съд.
С частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност по съществото на спора,предмет на въззивното решение ,а не по процесуалния въпрос за наличие на правен интерес от обжалване на въззивното решение.Твърди се,че в диспозитива на решението изрично не е посочено собствеността й от 3/4 от 79,25/134 идеални части,равняващи се на 0,44 ид.ч. на каква реална площ от имота съответства.
Ответникът Л. С.,чрез пълномощника си –адв.И.С. е заявила становище по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК,с което оспорва основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС І г. о. е приел, че за касатора [община] липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение,с което е прието за установено,че Л. П. не е придобила по давност 3/4 ид.ч.от имота,за които отчуждаването не е отменено и те са останали общинска собственост,поради липса на заявени собственически права за целия имот.
Обжалваното определение е правилно.
Предвид така постановеното въззивно решение и признатото от касатора/жалбоподател право на собственост на Л. П. върху 1/4 ид.ч. от процесния имот/както в отговора на исковата молба,така и във въззивната жалба/,то по отношение на жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването му. Наличието на правен интерес за обжалване, е от абсолютните процесуални предпоставки за разглеждане на касационната жалба и след като не е налице, то касационната жалба, като процесуално недопустима, правилно е оставена без разглеждане.
Искането за определяне в диспозитива на въззивното решение на реалната площ от имота съответстваща на собствеността от 3/4 от 79,25/134 идеални части,равняващи се на 0,44 ид.ч. по съществото си е искане за непълнота на произнасянето или за допълване на въззивното решение,което се развива в производство по реда на чл.250 ГПК.Ако не е ясен диспозитива на въззивното решение ,то жалбоподателят би могъл да поиска тълкуване на решението,но всичко това не обосновава наличие на правен интерес.
Обжалваното определение следва да бъде оставено в сила,без да се разглеждат неотносимите към настоящето производство доводи за правилността на въззивното решение,респ.спора по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 539 от 31.10.2013 г., по гр.д. № 5146/2013 г., по описа на ВКС, І г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: