3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 19.01.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 914/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [заличено наименование на фирма], гр. София срещу определение № 114 от 29.10.2010 г. по ч. т. д. № 1132/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение. С обжалвания акт е върната подадената от същото дружество частна жалба вх. № 8805 от 20.10.2010 г. срещу определение № 87 от 01.10.2010 г. по т. д. № 1132/2009 г., с което е оставена без уважение молбата му за допълване, евентуално за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в определение № 329 от 08.06.2010 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно по съображения, подробни изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба – [заличено наименование на фирма], гр. Б. – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да върне частната жалба на [заличено наименование на фирма], гр. София срещу определение № 87 от 01.10.2010 г. по т. д. № 1132/2009 г., тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е счел, че същата е недопустима, тъй като с нея е атакувано определение за допълване, евентуално за поправяне на очевидна фактическа грешка в акт, който не подлежи на обжалване, а именно – определение по чл. 288 ГПК.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира обжалваното определение за правилно.
Изцяло следва да бъде споделен правният извод, че допустимостта на обжалването на определението по чл. 247 и чл. 250 ГПК е в пряка зависимост от допустимостта на обжалването на самия акт, по допълването, респ. поправянето на който същото е постановено.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, срещу определенията на съда, в т.ч. и на Върховен касационен съд /ал.2, изр. 2/, могат да бъдат подавани частни жалби само в две конкретно посочени хипотези – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.
Определението по чл. 288 ГПК, с което Върховен касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези. Доколкото този акт нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, т.е. производството по неговото разглеждане и решаване, нито законът предвижда изрично обжалваемостта му, то атакуването на същия по реда на чл. 274 ГПК се явява недопустимо. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК, която обвързва влизането в сила на въззивното решение с недопускането на касационната жалба за разглеждане, т. е. със самото постановяване на определението по чл. 288 ГПК.
С оглед необжалваемостта на този акт, недопустимо е обжалването и на постановените във връзка с него последващите актове. Поради обстоятелството, че се ползват с едни и същи правни последици, еднаква следва да бъде и възможността за обжалването на тези актове, т. е. ако първоначалният акт не подлежи на обжалване, такова е недопустимо и по отношение на допълнителния акт.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 114 от 29.10.2010 г. по ч. т. д. № 1132/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: