4
Върховен касационен съд на Р. Б. ГК, І г.о. дело № 862/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр.София, 28.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 862/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд с № 23 от 06.01.2010 год., постановено по гр.дело № 1301/2009 год., с което е оставено в сила решение № 149/05.12.2008 год. на Пловдивския районен съд, 13 гр.състав, постановено по гр.дело № 3089/2007 год. в частта му, с която са определени квоти по ? ид.ч. за И. А. Ж. и за М. А. Н., при които квоти е допусната съдебна делба между тях на следния недвижим имот: втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда със застроена площ от 105 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, хол, антре, клозет с баня и две тераси, заедно с прилежащите две избени помещения с прозорци (едното само от изток, другото от изток и север), ? ид.ч. от таванско помещение с реално ползване на източната половина по дължина север-юг, заедно с ? ид.ч. от общите части на сградата, построена в дворно място, съставляващо УПИ ІІІ-486, кв.85 по плана на[населено място], кв.”Хр.Б.”, с административен адрес[населено място], [улица].
Недоволни от въззивното решение са касаторите М. А. Н. и Н. Г. Н., двамата от[населено място], представлявани от адвокат Н. А. от Пловдивската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния съд, което налага уеднаквяването й с оглед развитието на правото като цяло: основният въпрос е след като ищецът живее в чужбина приел ли е наследството от майката на страните и ако тази наследствена част не е приета може ли да се приеме упражняването на фактическа власт от нея като основание за придобиването й по давност. Прилага три съдебни решения.
От ответниците по касация И. А. Ж. и К. М. Бж.-Ж., представлявани от адвокат М. П. от Пловдивската адвокатска колегия, е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесния имот е построен по време на брака на общите наследодатели и родители на страните, поради което правата им са равни. Взето е предвид, че от събраните по делото гласни доказателства не е установено М. А. Н. да е живяла в имота след смъртта на майката Д. Ж. през 1990 год., нито е доказано по категоричен начин, че в периода 1990-2004 год. тя да е упражнявала фактическа власт с намерение за своене върху частта на брат си и то чрез конкретни действия, игнориращи правата му, поради което възражението за придобивна давност е прието за неоснователно. Отчетено е, че ищецът е приел мълчаливо наследството при съобразяване разпоредбата на чл.49, ал.1 ЗН.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Приложените съдебни решения касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 546 от 06.04.1961 год. по гр.дело № 959/1969 год. на І гражданско отделение на Върховния съд е свързано с приложението на чл.31 и 70 ЗС, че по придобивна давност може да се придобие право на собственост и върху идеални части от недвижим имот;
Решение № 596 от 12.06.1991 год. по гр.дело № 353/1991 год. на същото отделение и съд се отнася до приложното поле на чл.49, чл.30 ЗН във връзка с чл.110 ЗЗД относно мълчаливото приемане на наследство, че е налице когато наследникът извърши действия, разкриващи действителното му намерение за приемане, а двусмислени действия, от които могат да се направят и други изводи, не сочат на приемане на наследството, освен това искът за намаляване на завещателните разпоредби на наследник със запазена част се погасява по давност;
Решение № 238 от 11.04.2000 год. по гр.дело № 1031/1999 год. на същото отделение на Върховния касационен съд касае приложението на чл.68 ЗС като се счита, че наследникът е променил държането на наследствена вещ във владение, когато той манифестира явно, че упражнява фактическа власт за себе си.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд с № 23 от 06.01.2010 год. по гр.дело № 1301/2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: