1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
ГР. С., 29.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.01.2015 г. в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №254/15 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Р., лично и като настойник на О. Р., срещу въззивното определение на Окръжен съд Пазарджик №391 по гр.д. №364/14 г., с което е оставена без разглеждане въззивната им жалба срещу първоинстанционното решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима.
В. съд е оставил без разглеждане въззивната жалба на Иска Р. и О. Р., като е приел, че тя съдържа обстоятелства, сочещи на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение. По реда на чл.247 ГПК грешката е отстранена, поради което за жалбоподателите липсва правен интерес от обжалване на поправеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният срещу тях осъдителен иск за парично вземане..
Този извод на въззивния съд е необоснован и незаконосъобразен. В. жалба съдържа оплаквания срещу хода на производството и постановяването на решение по отношение на жалбоподателите, които са конституирани като ответници по иска и осъдени с грешно посочени ЕГН-та и искане за преразглеждане на делото от окръжния съд. В. съд е длъжен да разгледа жалбата, като се произнесе по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и за точното прилагане на закона, ако следва да намери приложение императивна материалноправна норма.
В този смисъл за указанията на ТР №1/13 г., т.1. Посочено е, че по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци – нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Аналогично ограничение на служебните правомощия на съда беше уредено в отменения ГПК от 1952 г. относно правомощията на касационната инстанция в изричната разпоредба на чл. 218ж, ал. 1, изр. 1. По въпроса за правомощията на ВКС при действието на отменения ГПК е постановено Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което при проверка на правилността на въззивното решение касационният съд по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и при нарушение на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от касационната инстанция и без да е било изрично заявено като касационно основание. Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 4 ГПК (отм.), възпроизведена в чл. 5 от действащия ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт следва да се приеме и по отношение на правомощията на въззивния съд при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, тъй като правомощията на въззивната инстанция при решаването на спора по същество са аналогични на тези на касационния съд при отменения ГПК. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес.
Обжалваното въззивно определение е неправилно, следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ въззивното определение №391/11.06.14 г. по гр.д. №364/14 г. на Окръжен съд Пазарджик.
Връща делото на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
П.: ЧЛЕНОВЕ: