4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София.27.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1520/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.3, чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. Г., срещу решение № III-11 от 16.02.2015 г. по в.гр.д. № 2251/2014 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 2027 от 31.10.2014 г. по гр.д. № 2548/2014 г. на Районен съд – Бургас. С посоченото решение е прието за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 13 320 лв., с ДДС, представляваща сбор от неплатени месечни такси за предоставени услуги по извършване на физическа охрана на обект „Кариера Д.-Бомил” [населено място], по договор от 29.10.2012 г., дължими за периода м.август – м.декември 2013 г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и сумата 345.40 лв. – лихва за забавено плащане на всяка една от таксите.
В жалбата са инвокирани основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят исковете, с присъждане на разноски. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивната инстанция, като счита, че първичните счетоводни документи не са достатъчно основание за дължимост на цената и във всеки конкретен случай те следва де се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно останалите доказателства по спора. Поддържа, че становището на съда за липса на надлежни доказателства за своевременно противопоставяне на извършени действия, изразяващи се в подписване на процесните фактури от лице без представителна власт, е необосновано. В тази насока твърди, че възражението по чл.301 ТЗ е заявено своевременно – с отговора на исковата молба, тъй като до този момент управителят на дружеството не би могъл да узнае за извършените без представителна власт действия.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че материалноправният въпрос: „ Задължението за плащане от факта на доставка, респ. извършване на услугата ли произтича или от факта на издаване на фактура и отразяването й в счетоводството на ответника” е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Позовава се на следните съдебни актове: решение по т.д. № 454/2008 г., ВКС, II т.о., решение по гр.д. № 215/2003 г., I г.о. и решение по гр.д. № 495/2004 г., I т.о.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Р. М., счита, че не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по съображения в писмен отговор. По същество се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявени от [фирма] положителни установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК за вземания/ главница и лихви/, произтичащи от сключен на 29.10.2012 г. договор за охрана на обект, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въззивният съд, преценявайки писмените и гласни доказателства и при приложение на чл.272 ГПК, е приел следното: наличието на валидна облигационна връзка между страните за исковия период, надлежно изпълнение на задълженията на ищцовото дружество за осъществяване на физическа охрана на обект „Кариера Д.-Бомил”, с Д., за което са издадени пет броя фактури, двустранно подписани, осчетоводени от двете дружества и включени в дневниците за покупко-продажби и в отчетните регистри по ЗДДС, както и упражняване на правото на ответното дружество на данъчен кредит за всеки данъчен период.
Решаващият съдебен състав на Окръжен съд – Бургас, съобразявайки всички счетоводни записвания, установени от приетата по делото счетоводна експертиза, не е възприел доводите на въззивника /сега касатор/ за липса на доказателства за изпълнение на възложената работа и за приемането й. Отхвърлено е и възражението на ответното дружество във връзка с действието на договора за охрана за периода след 29.10.2013 г., предвид липсата на писмено противопоставяне от възложителя и действието на договора като безсрочен след тази дата на работата/ чл.2, ал.2 от договора/.
С оглед използваната от въззивния съд процесуална възможност за препращане към мотивите на първата инстанция, следва да се зачете и подробно мотивираното становище на Районен съд – Бургас за неоснователност на възражението, основано на чл.301 ТЗ. В тази насока съдът е констатирал липсата на доказателства за незабавно противопоставяне на търговеца на действия по подписване на процесните пет фактури/ дори и те да са подписани от лице без представителна власт/, като са преценени всички действия във връзка с осчетоводяването на фактурите и включването им в съответните регистри, вкл. и ползването на данъчен кредит по тях.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касационно обжалване, разрешеният от въззивната инстанция правен въпрос следва да е обусловил решаващата воля на съда. Съобразявайки тези постановки, следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос относно доказателственото значение на фактурата, не е единствено обуславящ за изхода на спора. Видно от съобразителната част към обжалвания съдебен акт е, че решаващите изводи на въззивния съдебен състав са изградени не само въз основа на надлежно осчетоводените фактури за целия исков период, но и въз основа на гласните доказателства, установяващи предоставянето на физическа охрана на посочения в договора обект за времето, посочено в договора и по издадените фактури. Освен това, съдът е мотивирал изводите си прилагайки и предвидената в чл.301 ТЗ законова презумпция при извършени от името на търговеца действия без представителна власт, а във връзка с приложението на тази разпоредба не е поставен правен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от недоказаността на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване по този въпрос, следва да се отрази, че застъпеното от въззивния съдебен състав разбиране съответства изцяло на задължителната за долустоящите на ВКС съдилища практика, постановена по реда на чл.290 ГПК – не само на цитираното от касатора решение № 46/27.03.2008 г. по т.д. № 454/2008 г., но и на други решения – така например, решение по т.д. № 728/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 42 от 15.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г., решение № 109 от 07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г., решение № 166 от 17.01.2013 г. по т.д. № 636/2011 г. ,решение по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, II т.о. и др. В посочените съдебни актове на ВКС е налице произнасяне, че отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни по съответния договор/ покупко-продажба или изработка/, вписването й в дневниците за покупко-продажби и в справките декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, обективирани във фактурата.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1000 лв. съобразно представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № III-11 от 16.02.2015 г. по в.гр.д. № 2251/2014 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1 000/хиляда/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: