О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. София, 05.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 30 януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1747/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Б. Н. Б. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №549 от 07.03.2018 г. по в.гр.д. № 4020/18 на АС-София, с което е потвърдено решение на СГС, ГО – 6 с-в, постановено по гр.д. №4624/2015 г. на 15.06.2017 г. , с което са били отхвърлени субективно съединените отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК на касатора против Е. Л. Я. и на Т. М. Я./непълнолетна, действаща със съгласието на първата-нейна майка/ за установяване, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 100 000 щатски долара, за които е бил издаден ИЛ по реда на чл.237 ГПК/отм./ през 2007 г. на основание издаден от ищеца запис на заповед в полза на наследодателя на ищците М. Р. Я., и е било образувано изпълнително дело, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 и т.3. ГПК.
От страна на ответниците по касационната жалба е подаден писмен отговор, в който са изложени доводи за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира се и присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 2 500 лева-възнаграждение за процесуално представителство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение, като е счел за неоснователен отрицателния установителен иск, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 100 000 щатски долара, за които е бил издаден ИЛ по реда на чл.237 ГПК/отм./ през 2007 г. на основание издаден от него на 04.11.2005 г. запис на заповед с падеж 17.03.2007 г. в полза на наследодателя на ищците М. Р. Я.-поч. 2010 г., съдът се е позовал на следното:
Ищецът основава иска си на съдържанието на декларация от 06.03.2009 г., в която поемателят на записа на заповед, издаден от Б. Б., и наследодател на двете ответнички – М. Я. заявява,че няма никакви претенции от финансов характер към Б. Б.. Според съдебния състав на САС, тази декларация по своето съдържание не води до категоричен извод за това, че вземането по записа на заповед , изд. на 04.11.2005 г. и с падеж 17.03.2007 г. е погасено от страна на издателя-ищец. В тази насока са и установените по спора факти, че Я. е продължавал да подава оплаквания и сигнали до органите на прокуратурата за невръщането на сумата по ценната книга и след подписването на декларацията с горното съдържание. С оглед на изложеното, съдът е заключил, че въпросната декларация по своето съдържание не представлява разписка от кредитора за погасяване на конкретното задължение по смисъла на чл.433 ал.1,т.1 ГПК, поради което и искът по чл.439 ГПК се явява недоказан по основание.
От страна на касатора се сочи, че са налице основанията за допускане до касация, уредени в чл.280 ал.1,т.1/неправилно посочена ал.2/ ГПК, доколкото спорът е разрешен с обжалваното решение в противоречие с практика на ВКС по въпроса : С каква доказателствена сила се ползва частният документ, когато съдържа неизгодни за издателя му факти и обстоятелства, които са от значение за изхода на правния спор. Излагат се и доводи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, така формулираният правен въпрос не се явява обуславящ изхода по спора и отговорът му не би довел до различен изход от този, даден в обжалваното въззивно решение по следните съображения:
Съдът не е отказал да зачете доказателствената стойност на съдържанието на декларацията, на която се основава ищецът, като частен документ по смисъла на чл.180 ГПК. Напротив: неоснователността на претенцията е изведена именно от съдържанието на тази декларация, от което съдържание, обаче, не следва категоричен извод за това, че вземането по записа на заповед е погасено от страна на издателя-ищец.
От горното следва, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото така формулиран, правният въпрос не се явява обуславящ изхода по спора, тъй като при произнасянето си въззивният съд не е основал решаващата си воля на неговия отговор.
В полза на ответниците по касация на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноските пред ВКС, съобразно със съдържанието на договора за правна защита и съдействие, в размер на 2500 лева – възнаграждение за процесуално представителство на адвокат в настоящото производство.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №549 от 07.03.2018 г. по в.гр.д. № 4020/18 на АС-София.
ОСЪЖДА Б. Н. Б. ЕГН: [ЕГН] да заплати на Е. Л. Я. ЕГН: [ЕГН] и на Т. М. Я. ЕГН: [ЕГН] /непълнолетна , действаща със съгласието на първата-нейна майка/ сумата от 2500 лева-разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.