О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№66
София, 02.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 926 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Металстрой“А. срещу Решение № 195 от 23.06.2009 год. по гр.д. № 1133/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
С него въззивният съд, произнасяйки се по жалбата на „Кастел-РНМ“О. е: 1./ Отменил решението от 01.08.2008 год. по гр.д. № 24/2007 год. на Пловдивския окръжен съд в тази негова част с която е бил отхвърлен предявеният от „Кастел-РНМ“О. срещу „Металстрой“А. иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 25862.72 лв. и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 785.60 лв.; 2./ Осъдил е „Металстрой“А. да заплати на „Кастел-РНМ“О. посочените суми; 3./ О. е в сила решението в останалата му част с която обективно съединените искове са били отхвърлени; 4./ П. се е в частта за разноските.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът „Металстрой“А. подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите: 1./ Означава ли едно счетоводно записване признаване на претендираните суми при положение, че няма подписани актове обр.19, поради спор относно количеството и единичните цени на извършените работи; 2./ Д. процесуалните нарушения са самостоятелно основание за отмяна на решението. В случая се касае за неоткриване на производство по оспорване на документи при изрично направено искане.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на формулираните по-горе въпроси не е налице, поради следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД – 26262.72 лв. и чл.86 ал.1 ЗЗД – 1000 лв., обусловени от неизпълнение на договор за изработка (подвид „строителство“). Твърдението по исковата молба на „Кастел-РНМ“О. е, че е извършил договорените с „Металстрой“А. строително-монтажни работи (СМР) подробно описани в исковата молба, стойността на част от които възложителят неоснователно е отказал да заплати. Последователно подържаната от ответника теза е била, че исковете са неоснователни. При условията на евентуалност (в случай, че бъдат приети за основателни) е заявил възражение за прихващане.
Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е приел, че исковете са изцяло неоснователни. Въззивният съд е приел, че са основателни до посочените размери. По отношение на възражението за прихващане се е позовал на това, че то произтича от твърдението за надписани от ищеца и надплатени от ответника СМР, а всъщност, фактурираните СМР са били приети за извършени без възражения, което е намерило отражение и при счетоводното отразяване при „Металстрой“АД.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице по отношение на първия от поставените въпроси, поради това, че в случая, становището на въззивния съд е обусловено от конкретните факти по спора и процесуалните действия на страната. Преценката дали едно счетоводно записване съставлява признание или не е обусловена както от характера на самото записване (по ЗСч), така и от конкретните факти и обстоятелства на които то се основава и които са въведени по делото. Дори тези факти да са неправилно установени, то това би могло да съставлява основание по чл.281 ГПК, но не и такова за допускане на факултативния касационен контрол.
Що се касае до втория от поставените въпроси, произнасянето по него не би довело нито до точното прилагане на закона и развитието на правото. Дали едно процесуално нарушение е съществено или не, обусловило ли е то крайните изводи на съда и довело ли е до неправилност на съдебния акт е елемент от проверката по чл.281 т.3 ГПК и се преценява в рамките на всеки конкретен казус с оглед правилното прилагане на закона. Т.е. то е елемент от преценката за правилността на решението, а не съставлява правен въпрос, произнасянето по който е от значение за развитието на правото
П. това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 195 от 23.06.2009 год. по гр.д. № 1133/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.