О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 66
София, 20.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари…………………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1433/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. „М”, София, подадена чрез процесуалния й представител юрк. Д. Е. , срещу решение от 8.05.2009 година по гр.д. N 303/2008 година на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 9.11.2007г. по гр.д. № 12640/2007г. на Софийския районен съд, 62 състав и вместо него е постановено друго, като са уважени исковете на К. К. К. Ц. от София срещу касатора, за признаване незаконност и отмяна на заповед за уволнение, извършено поради съкращаване на щата, за възстановяване на длъжността „младши митнически инспектор” в А. М. , РМД-София и за заплащане на обезщетение поради незаконното уволнение в размер на 2 175, 12 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответницата К. К. К.- Ц. от София оспорва както наличието на основания за допускане на обжалването, така и доводите по съществото на правния спор.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е с обжалваем интерес над 1000 лева.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са формулирани въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, нито е посочена хипотезата, при която трябва да се разгледа искането – дали някой въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В него се приповтарят съображенията от касационната жалба за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност – касационно основание по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. Няма и доводи по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК – не се съдържа позоваване на задължителна практика на ВКС, а представените решения на Софийския районен и Софийски градски съд няма данни да са влезли в сила, нито пък от съдържанието им може да се извлече довод за противоречива практика по някой въпрос. Не се поддържа и обосновава също така липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. По съществото на спора се изразява недоволство от приетото в инстанционното производство, че искът за отмяна на уволнение е основателен във връзка с неяснотите при образуването на средноаритметичната оценка по критериите за подбор „принос” и „репутация”.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 8.05.2009 година по гр.д. N 303/2008 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.