О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр.София, 17.10.2008г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 281/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Обжалвано е решение №524 от 12.02.2008г., постановено по гр.дело № 954/2007г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Е. районен съд от 17.04.2007г., по гр.дело №104/2006 г. Жалбоподателят А. И. П. в изложението си към касационната жалба моли за отмяна на решението, като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че липсва оценка и обсъждане на всички доказателства по делото, от което може да се направи извод за предубеденост от въвзивния съд чрез избирателно позоваване само на част от доказателствата по делото. Събраните по делото писмено доказателства не са внимателно оценени и съпоставени с останалите и за пример е даден представянето на доказателства за извършени плащания към Д. Д. , а именно заверени платежни нареждания за сумата от 9495 лв., заради което е привлечен като ответник по делото, както и банковите извлечения. От това следва, че не е получена защита, тъй като не е разгледан иска в неговата цялост. Позовава се на нарушение на чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК/отм/ По делото е представен писмен договор подписан от Г. Д. , от който е видно, че са му платени суми в брой. Това доказателство също не е обсъдено.
По отношение на втория отв. Е. “Г” се поддържа, че съдът не е обсъждал извършени плащания за по-широк период от време, тъй като не се е съобразил периода от време за който е допуснато изменението на иска, първоинстанционния и въззивен съд неправилно и ограничено са определили правното основание на иска, че решението противоречи на действителното фактическо положение и е трудно съвместимо с изискването на чл. 121, ал.2 Конституцията за установяване на истината по делото. Жалбоподателят се позовава на противоречива съдебна практика на ВКС.
Ответниците по жалбата Е. Г. Дионисова” и Г. Д. Д. не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В случая, в изложението си касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото/ чл.188, ал.1 ГПКотм/, и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Така формулирания съществен процесуален въпрос се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Е. о защо твърдяната неправилност на въззивното решение за неоснователност на предявените от ищеца искове не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ чл.281, т. 3 пр. второ и трето ГПК/. Касаторът не е посочил и аргументирал с доводи съществения матералноправен въпрос, специфичен за конкретното дело. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. След като касаторът не е формулирал материалноправния въпрос, то бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не може да бъде определено като основание за допустимост на касационно обжалване.
Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1, респ. т.2 ГПК за допустимост касационното обжалване на въззивното решение. С решението, предмет на касационно обжалване, Софийският окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал установяване на облигационна връзка между него и ответниците по делото, поради което те не дължат връщане на полученото на отпаднало основание/ чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД/. Основанието на иска съдът е извел от твърдяните от ищеца факти и поради това правилно е приложил закона. Диспозитивното начало в гражданския процес е пречка за съда да се произнася по правен спор, с който не е сезиран, макар и установените по делото факти да установяват неговото съществуване между страните. Не обуславят противоречива практика решенията на ВКС, на които се позовава касатора в приложението към касационната жалба. В решение №139/15.05.2007г., постановено по т.дело №888/2006г. ВКС се е произнесъл по допустимостта на всички доказателствени средства по ГПК за установяване изпълнението на писмен договор, с крайна цел установяване на действителното фактическо положение. Следователното, процесът на оценка на доказателствата по делото от решаващия съд е различен от процеса на събиране на доказателства по делото и поради липсата на обективен идентитет между двете решения, позоваването на противоречива съдебна практика ще следва да бъде отхвърлено като неоснователно. В цитираното решение на ВКС, Търговска колегия №124/19.03.2007г., постановено по т.дело №894/2006г. съдът се произнесъл по въведения в ГПК/отм/ принцип за диспозитивност на гражданския процес, а именно, че съдът не може да се произнася по въпрос, с който не е сезиран в исковото производство. В случая касаторът не твърди, че съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е сезиран, а обратното, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане, защото не е направил цялостна преценка на представените от него писмени доказателства. Очевидна е разликата в разрешението на процесуалния въпрос в двете решения, което обоснова неоснователност на искането за допускане касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Въззивният съд е определил правното основание на предявените искове, като се е съобразил с изложените от ищеца в исковата молба и допълнителни молби факти. По отношение на първия ответник Е. “Д” е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД – връщане на платена сума по развален договор за доставка на дървени въглища, за който съдът е приел, че не е установена договорна връзка, а по отношение на втория ответник Г. Д. е отхвърлил искът със същото правно основание, поради липсата на основание за ангажиране на солидарна отговорност. В решение №419/1.06.2006г., по т.дело №12/2006г. ВКС е посочил правната същност на иска по чл.55, ал.1 ГПК и разпределение на доказателствената тежест между страните, с което се е съобразил решаващия съд по настоящото дело, т.е. решението на въззивния съд не е постановено в противоречие на практиката на ВКС в цитираното решение. Решението на Софийският окръжен съд не противоречи на практиката на ВКС в решение №148/28.02.2006г., постановено по т.дело №703/2005г. В последното решение е дадено разрешение на въпроса, че възможността да бъде предявен друг иск не води до недопустимост на претенцията по чл.59, ал.1 ЗЗД, поради което съдът следва да го разгледа по същество, като се съобрази с юридическите факти, които пораждат заявеното в исковата молба материално право, т.е. липсва обективен идентитет между двете решения.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №524/12.02.2008г., постановено по в.гр.дело № 954/2007 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: