О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 06.02.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 773/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Л” А. , гр. Ш. срещу решение № 142 от 14.07.2008 г. по в. т. д. № 217/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Шуменски окръжен съд решение от 27.03.2008 г. по т. д. № 747/2007 г., са уважени предявените от „Б” О. , гр. П. искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като дружеството-касатор е осъдено да заплати на ищеца съответно: сумата 14 160 лв. – част от цената на доставена стока по фактура № 604 от 27.07.2000 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата 14 677 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 27.07.2000 г. до датата на завеждане на исковата молба.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като моли за отмяната му и за отхвърляне на исковете. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че вземането по процесната фактура не е погасено по давност, като счита, че същият е в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от него решения, а именно – решение № 684 от 17.11.2002 г. по гр. д. № 1321/2002 г. на ВКС, ТК; решение № 1* от 27.06.2002г. по гр. д. № 563/2001 г. на ВКС, V о. и решение № 860 от 20.10.1999 г. по гр. д. № 595/199 г. на ВКС, ІІ г. о. Посоченото противоречие е релевирано и като основание за допустимост на касационното обжалване на атакуваното решение /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа също и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като счита, че то е налице, предвид противоположните решения по делото, постановени от двете предходни съдебни инстанции.
Макар да не са изрично формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед развитите в касационната жалба съображения и предвид практиката на която касаторът се позовава, следва да се счете, че в случая като съществени са поставени следните въпроси: 1. – подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност има ли за последица спиране на давността за вземането, на което е основана молбата и 2. – включването на вземането в счетоводния баланс на длъжника представлява ли признание на същото по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД с последица прекъсване на погасителната давност за това вземане.
Ответникът по касация – “Б” О. , гр. П. оспорва касационната жалба по същество, но не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, не са налице поддържаните основания за допустимост на касационното обжалване.
За да отмени постановеното от Шуменски окръжен съд решение по т. д. № 747/2007 г. и да уважи изцяло предявените от “Б” О. , гр. П. срещу “Л” А. , гр. Ш. искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно доказано, че ответникът по исковете „Л” А. не е изпълнил изцяло задължението за плащане цената на продадената му стока по процесната фактура № 604 от 27.07.2000 г. и по-конкретно – че след извършените по нея частични плащания непогасена е останала исковата сума 14 160 лв. Като неоснователно е преценено основното възражение на дружеството-длъжник за погасяване на претендираното вземане по давност. Решаващият състав е приел, че давността по отношение на това вземане е била спряна в резултат на подадената срещу длъжника „Л” А. молба за откриване на производство по несъстоятелност /т. д. № 908/2004 г., преобразувано впоследствие в т. д. № 172/2006 г. на Шуменски окръжен съд/, както и че същата е била прекъсвана многократно по реда на чл. 116, б.”а” ЗЗД чрез признание на вземането от страна на длъжника, изразяващо се в осчетоводяването на дълга през всяка година от периода 2000 – 2006 година.
С оглед мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че не е осъществено поддържаното от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Цитираните решения на ВКС, касаещи въпроса за това, дали подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност спира давността за вземането, на което е основана молбата по чл. 625 ТЗ, в случая не могат да бъдат взети предвид, тъй като те са постановени преди приемането на чл. 628а ТЗ /ДВ, бр. 38 от 2006 г./. В тази норма въпросът за последиците от подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност вече е уреден изрично, като е предвидено, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност едновременно спира и прекъсва давността относно вземането, като отхвърлянето на молбата заличава единствено последиците от прекъсването, но не и от спирането на давността. И доколкото обжалваното решение е съобразено именно с посочената нова норма, то практиката по спорния преди приемането й въпрос е неприложима и следователно противоречието с нея не може да обоснове допустимост на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид извода на въззивния съд, че за периода от подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност /30.09.2004 г./ до приключване на образуваното по тази молба дело с влязло в сила решение /решение № 131 от 21.03.2007 г. по т. д. № 557/207 г. на ВКС, ТК, І о./ погасителната давност за процесното вземане е била спряна, без значение за изхода на конкретния спор се явява въпросът дали давността по отношение на същото вземане е била и прекъсната на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД. Независимо дали е била прекъсната или не, в резултат на спирането й за посочения период погасителната давност за процесното вземане не е била изтекла към датата на предявяване на настоящите искове. С оглед на това, въпросът за прекъсването на давността не може да бъде определен като „съществен” по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. като такъв, който е обусловил изхода на спора. Предвид липсата на тази главна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване, то по отношение на втория поставен от касатора въпрос не следва да се преценява и допълнителното условие, изискуемо с оглед поддържаното основание за допустимост.
Настоящият състав намира за недоказано и другото релевирано основание за допустимост на касационното обжалване – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. За да е налице това основание, необходимо е предмет на атакуваното решение да е съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по отделни граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Този извод следва категорично и от нормата на чл. 291 ГПК, уреждаща детайлно правомощията на Върховен касационен съд по уеднаквяване на практиката. Следователно, постановените по настоящия спор решения на инстанциите по същество, макар и да са в противоположен смисъл, не представляват противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обосноваваща допустимост на касационното обжалване.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 142 от 14.07.2008 г. по в. т. д. № 217/2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: