О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
гр. София, 21.05.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 7039 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Народно събрание на РБъгария, чрез Е. Ц.-Х. гл.юрисконсулт и М. Д. ст.юрисконсулт против решение от 16.06.2014 г., постановено по гр.дело № 5161/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.12.2013 г. по гр.дело № 40525/2013 г./основно и допълнително/ на Софийски районен съд, с което е признато уволнението на П. М. К. от длъжността „главен експертен сътрудник” в Дирекция”Информация и анализ”, а по действащото щатно разписание „Координация, взаимодействие, анализ и информация” при Народно събрание на РБългария, станало със заповед № 401/01.08.2013 г. на Главния секретар на Народното събрание, считано от 01.08.2013 г. за незаконно и след като го отменя, я възстановява на длъжността и е осъдено Народно събрание на РБългария да заплати на П. М. К. на осн.чл.225,ал.1 КТ сумата 7072 лв. ведно със законната лихва, считано от 27.09.2013 г. до датата на изплащане, която сума представлява обезщетение за оставане без работа за периода 01.08.2013 г. до 01.01.2014 г. с направено прихващане на едно брутно трудово възнаграждение, като обезщетение по чл.222,ал.1 КТ както и разноски 1300 лв.
Жалбоподателят мотивира основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Посочва, че неправилно въззивният съд е приел, че звеното в администрацията, към което е работила П. К. не е било премахнато, като е било преименувано с добавяне на допълнителни функции. Поддържат се доводи, че в мандата на 41-то Народно събрание е функционирала дирекция „Информаия и анализ”, част от специализираната администрация, че функциите на тази дирекция са били свързани с подпомагане на дейността на Постоянно действаща подкомисия за парламентарен контрол по ЗСРС и ЗЕС към Комисията по правни въпроси, че това е уредено в изрична законова разпоредба – чл.24а,ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание/обн.Д.в.бр. 58 от 2009 г. отм./. Според жалбоподателя регламентацията е извършена с нормативен акт, приет автономно и суверенно от 41-то Народно събрание, че това е актът, който е предназначен да регулира вътрешната организация на всяко Народно събрание и неговите органи, реда на тяхната дейност, правното положение на народните представители и законодателния процес, че в този акт се намира и уредбата на процесното организационно звено, в което е работила П. М.. Сочи, че с Указ № 57/13.03.2013 г. на Президента на РБългария е разпуснато 41-то Народно събрание и с прекратяване на мандата му се преустановява и дейността на неговите помощни органи – постоянните комисии и подкомисии, избирани от състава на 41-то НС. Според жалбоподателя с преустановяване на техните функции се преустановяват и функциите на администрацията, подпомагаща тяхната дейност.
Жалбоподателят сочи, че дейността по подпомагане на Комисията по правни въпроси към 41-то Народно събрание или Подкомисията за парламентарен контрол по ЗСРС и ЗЕС към 41-то Народно събрание е уредена с изричен текст на нормативен акт, че е налице изрична отмяна на този акт с пар.9 от ПЗР на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, обн.Д.в.бр. 53/18.06.2013 г. С новия правилник за организацията и дейността на Народното събрание е постигната нова вътрешна организация на Народното събрание и неговите органи, реда на тяхната дейност, правното положение на народните представители и др.
Според жалбоподателя не може да се приеме, че Комисията по правни въпроси към 41-то Народно събрание или Подкомисията за парламентарен контрол по ЗСРС и ЗЕС към 41-то НС се е преструктурирала в Комисия по контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по ЗЕС към 42-то НС, поради което няма и реално закриване на административните звена към тези комисии. Твърди, че с разпускането на 41-то НС е преустановено функционирането на Правната комисия и подкомисията към нея, че новата комисия към 42-то НС е конституирана с отделен акт – решение на Народното събрание, че функциите и правомощията на новата комисия са уредени в нов Правилник за организацията и дейността на НС, обнародван Д.в.бр.53/18.06.2013 г.
Жалбоподателят посочва, че в недостатъчна степен съдът е изследвал правомощията на подкомисията към 41-то НС и постоянната комисия към 42-то НС. Поддържа, че според разпоредбите на чл.16 от Правилника за организацията и дейността на НС, обн.Д.в.бр. 53/18.06.2013 г. комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения осъществява парламентарен контрол върху дейността на службите за сигурност като цяло, както и приема становище по бюджетите им. Съгласно чл.3 от Вътрешните правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по ЗЕС изрично е посочено, че в съответствие с българското законодателство Комисията осъществява парламентарен контрол върху Държавна агенция „Национална сигурност”, Национална разузнавателна служба, Национална служба за орана, Служба „Оперативна информация” – МО, Дирекция „Оперативно-технически операции” – МВР, Държавната комисия по сигурността на информацията. Сочи, че функциите на новата комисия не се свеждат просто до парламентарния контрол по ЗЕС и ЗСРС. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят, като неоснователни.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: 1. решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – с решение № 760/16.10.2009 г. по гр.дело № 2260/2008 г. на III г.о., постановено по чл.290 ГПК. Решението не е приложено към изложението. Жалбоподателят сочи, че с посоченото решение ВКС е постановил, че когато част от дейността на закрито звено на предприятието е преминало към друго звено, без да съставлява основната му дейност, е осъществено реално закриване на част от предприятието. В изложението е посочено, че с въззивното решение Софийски градски съд е приел, че не е било премахнато звеното в администрацията на Народното събрание, което е подпомагало дейността на преустановилата дейността си Подкомисия за парламентарен контрол по ЗСРС към 41-то НС, а административното звено е преименувано с добавяне на допълнителни функции. Според жалбоподателя въззивният съд не достатъчно е изследвал функциите на закритата със Заповед № 350-05-34/31.07.2013 г. на Председателя на НС дирекция „Информация и анализ” към Подкомисията за парламентарен контрол по ЗСРС на 41-то НС и откритата със същата заповед дирекция „Координация, взаимодействие, анализ и информация” към постоянната Комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на СРС и достъпа до данните по ЗЕС. С публикуването на указа на президента за разпускането на 41-то НС се прекратяват пълномощията на Народното събрание и съответно постоянните комисии, избрани от състава на законодателния орган. Посочва, че при конституирането на постоянните комисии на 42-то НС е конституирана постоянна Комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на СРС и достъпа до данните по ЗЕС, че функциите на подкомисията и комисията са различни, като правомощията им се установяват с Правилника за организацията и дейността на НС, който по същността си представлява нормативен акт с ранг на закон. Според жалбоподателя административните звена, които обслужват работата на посочената подкомисия и комисия представляват различни административни звена с различна компетентност и функции, дори и да има минимално припокриване. С оглед на това въззивният съд с решението се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. 2. закрива ли се част от предприятието/съответното подпомагащо административно звено към постоянните комисии/, когато по установения ред е прекратена дейността на постоянните комисии на Народното събрание, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата П. М. К. в писмен отговор е изразила становище, че не са налице посочените от жалбоподателя касационни основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. Според ответницата по жалбата касаторът не е посочил по кой материално правен или процесуално правен въпрос следва да се произнесе ВКС, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че решението на СГС е постановено в духа на създадената практика на ВКС по чл.290 ГПК, по приложението на чл.328,ал.1,т.2,пр.1 КТ. В писмения отговор е изразено становище, че 100% от дейността на Дирекция „Информация и анализ” към Подкомисията за парламентарен контрол по ЗСРС и ЗЕС в 41-то НС се преобразува в Дирекция „Координация, взаимодействие, анализ и информация” към Постоянната комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по ЗЕС в 42-то НС, видно от наименованието. Сочи също, че не се представени доказателства, от които да се установи в какво се е изразявала дейността на дирекция „Информация и анализ” към Подкомисията от 41-то НС, както и дейността на дирекция „Координация, взаимодействие, анализ и информация” към Постоянната комисия в 42-то НС, като доказателствената тежест е на работодателя. Според ответницата по жалбата същата е служител от специализираната администрация на НС. Излага доводи, че относно функциите на Подкомисията за парламентарен контрол по ЗСРС и ЗЕС в 41-то НС и Постоянната комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на СРС и достъпа до данните по ЗЕС в 42-то НС от Правилниците за организацията и дейността на 41-то НС и 42-то НС може да се установи, че 100% от функциите на първата подкомисия е преминала към функциите на втората. Поддържа становището, че не е налице реално закриване на част от предприятието, поради което решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно, че не е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Искането е да не се допусне касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на П. М. К. със заповед № 401/01.08.2013 г., издадена на осн.чл.328,ал.1,т.2,пр.1 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
От фактическа страна е прието, че ищцата П. К. е работила в Народното събрание на РБългария по трудов договор на длъжността „Главен експертен сътрудник” в Дирекция „Информация и анализ” към Подкомисията за парламентарен контрол по ЗСРС. Прието е също, че подкомисията за парламентарен контрол по Закона за специалните разузнавателни средства е била подкомисия, образувана от състава на Комисията по правните въпроси в 41-то Народно събрание, че съществуването й е предвидено с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн. ДВ, бр. 58/2009г., отм. ДВ бр. 53 от 18.06.2013г.). Взети са предвид разпоредбите на чл. 24а от Правилника, според които посочената подкомисия е осъществявала предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение.
Според въззивния съд с разпоредбите на чл. 24а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от 2009 г./отм./ е предвидено, че при осъществяване на своите правомощия членовете на подкомисията се подпомагат от служители в специализираната администрация на Народното събрание, като в единния класификатор на длъжностите в администрацията на Народното събрание и във вътрешните правила за работа на подкомисията се определят броя на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, както и други специфични изисквания за работа към подкомисията. Прието е, че е създадена Дирекция „Информация и анализ” към Подкомисията за парламентарен контрол по ЗСРС”, която е имала численост от 10 щатни бройки, включително 7 щатни бройки за длъжността „Главен експертен сътрудник”, които са предвидени за заемане по трудово правоотношение, на една от които е била назначена и е работила ищцата П. К..
Съдът е приел, че след конституирането на новото 42-ро Народно събрание е приет нов Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (обн. ДВ, бр. 53 от 18.06.2013г.), че не е имало Подкомисия за парламентарен контрол по ЗСРС, която да осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение. Посочил е, че съгласно Правилника, дейността, която е била законоустановена, е била възложена за осъществяване на постоянна комисия при новото Народно събрание – Комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Прието е, че контрол върху службите за сигурност в 41-то Народно събрание е бил осъществяван от постоянно действаща подкомисия към Комисията по външна политика и отбрана – за осъществяване на парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и Служба „Военна информация” към Министерство на отбраната.
Прието е, че със Заповед № 350-05-34 от 31.07.2013г. на Председателя на Народното събрание, считано от 01.08.2013 г. са извършени промени в структурата и в щата на специализираната администрация на Народното събрание – Дирекция „Информация и анализ” към Подкомисията за парламентарен контрол по ЗСРС на 41-то Народно събрание е закрита и щатните бройки 10 на брой са били съкратени. Прието е също, че е създадена Дирекция „Координация, взаимодействие, анализ и информация” към постоянната Комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, с обща численост 10 щатни бройки, като бройките са били с идентично наименование на длъжностите от предходната дирекция. Според съда промените по заповедта на Председателя на Народното събрание са отразени и в длъжностното разписание на Народното събрание към 01.08.2013 г. Прието е за безспорно, че извършването на такива промени е в правомощията на Председателя на Народното събрание.
Съдът е посочил, че със Заповед изх. № 401/01.08.2013 г. на Главния секретар на Народното събрание трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ – поради закриване на част от предприятието – Дирекция „Информация и анализ” към Подкомисията за парламентарен контрол по ЗСРС на 41-то Народно събрание. Към този момент Главният секретар е бил ръководител на администрацията в Народното събрание, с компетентност да прекратява трудовия договор с ищцата.
От правна страна съдът е приел, че закриване на част от предприятието е налице, когато се закрива звено при работодателя, извършващо част от дейността на предприятието, когато осъществяваната от звеното дейност е прекратена и повече не се осъществява. Според съда в случая няма такова прекратяване на дейност и закриване на осъществяващото дейността звено.
Посочил е, че Дирекция „Информация и анализ” към Подкомисията за парламентарен контрол по ЗСРС” е създадена при работата на 41-то Народно събрание, за да подпомага дейността на Народното събрание, осъществявана от подкомисия, по предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение. Прието е, че тази дейност е законоустановена и не е прекратявана и при действието на следващото 42-ро НС, за което е създадена парламентарна комисия.
Въззивният съд е направил извода, че не е премахнато и звеното в администрацията на Народното събрание за подпомагането на дейността, а е преименувано, с добавяне и на допълнителни функции, тъй като към дейностите по предвидения в новия чл. 34з от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение, осъществявани от подкомисия по времето на 41-то Народно събрание, е била предвидена за осъществяване и дейност по контрол над службите за сигурност, като всички дейности вече са се осъществявали от Комисия, а не от подкомисии.
Според съда след като е установена запазена дейност при работодателя, във връзка с която е съществувала длъжността на ищцата П. К., съответно отделното звено и продължаване съществуването на звеното с ново наименование и с добавени функции, във връзка с осъществяването на същата дейност, не е налице основанието за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ – поради закриване на част от предприятието. Извел е извода, че не е налице такова закриване.
Съдът е приел, че за съществуването на трудовото правоотношение на П. К. е без значение прекратяването на пълномощията на 41-то НС, съответно пълномощията на народните представители, така както тези последици от разпускането на народното събрание са тълкувани в Решение № 20/23.12.1992г. по к.д. № 30/1992г. на Конституционния съд. Прието е, че ищцата е била лице, работещо по трудово правоотношение в Народното събрание и осъществяващо дейността на администрацията на този държавен орган по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията, че тя е била част от администрацията към Народното събрание, като орган на държавна власт, и съществуването на трудовото й правоотношение не е имало пряка връзка с прекратяване на пълномощията на Народното събрание при разпускането му по чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, съответно прекратяването на дейността на неговите комисии и подкомисии. С оглед на тези съображения са преценени за неоснователни доводите на Народното събрание, изложени във въззивната жалба в обратния смисъл.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в уважената част на иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Съдът е приел за основателен и иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението – „Главен експертен сътрудник” към Дирекция „Информация и анализ” към Подкомисията за парламентарен контрол по ЗСРС”.
Прието е за установено въз основа на представения препис от трудовата книжка на ищцата и от регистрационната карта пред Дирекция „Бюро по труда” – С., че за времето от 01.08.2013г. до 01.02.2014г. ищцата не е работила по трудово правоотношение. Направил е извод, че на ищцата се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от време шест месеца след уволнението й, тъй като в резултат на незаконното уволнение за посочения период е останала без работа и е лишена от месечното си трудово възнаграждение.
Прието е, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение е 1 768 лв.,че за периода общият размер на обезщетението по чл.225,ал.1 КТ е 10 608 лева. Според съда сума от едно брутно трудово възнаграждение е било приспаднато от първоинстанционния съд по възражението на ответника Народно събрание за прихващане на платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в този размер и, че прихващането не е оспорено от страните.
Посочил е, че първоинстанционният съд не е уважил възражението за прихващане и на платеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ – поради неспазено предизвестие при уволнението за сума от 1 768 лева. Прието е, че страните не оспорват наличието на основание за плащане на такова обезщетение при уволнението. Приел е, че са налице предпоставките за извършване на прихващане, че обезщетението по чл. 220, ал 1 от КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иска по чл. 344, ал 1, т. 3 обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда от уволнение – оставане без работа.
Прието е, че при дължимо на ищцата обезщетение от 10 608 лв. за целия период от шест месеца за оставането й без работа, поради уволнението на прихващане подлежат платените обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 1 от КТ, че са дължими 7072 лева., че такъв размер на дължима сума е приел и районния съд с присъждането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Прието е, че решението на първоинстанционния съд по иска по чл. 225, ал. 1 от КТ като краен резултат е правилно и следва да се потвърди, като е уточнено, че сумата е за целия период за оставане без работа на ищцата след уволнението, а не само до 01.01.2014г.
При тези съображения въззивният съд е постановил обжалваното решение.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, поставени в п.1-ви от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на това основание за допускане на касационно обжалване е цитирано решение № 760/16.10.2009 г. по гр.дело № 2260/2008 г. на III г.о., постановено по чл.290 ГПК, което не е приложено към изложението. С посоченото решение е разрешен правният въпрос налице ли е реално закриване на част от предприятието със закриването на Отделение за клинична патофизиология на човека в МБАЛСМ [фирма], извършено с решение на СД от 06.07.2006 г. и заповед № 496/07.07.2006 г. на изпълнителния директор, послужило за основание по чл.328,ал.1,т.2,пр.2 КТ за прекратяване на трудовия договор. По правния въпрос е застъпено становището, че според практиката на ВКС при премахване на щатна бройка от щатното разписание на предприятието съкращаването е фиктивно, когато дейността на закритата длъжност е запазена като съществена част от трудовата функция на друга длъжност, и е реално /действително/ когато част от трудовата функция на премахнатата длъжност е преминала към една или няколко други длъжности, но не съставлява тяхната основна дейност, а е прибавена към съществуващите преди това трудови функции. По аналогия съдебният състав е приел, че когато част от дейността на закритото звено на предприятието е преминала към друго звено, без да съставлява основната му дейност, е осъществено реално закриване на част от предприятието, че в конкретния случай към извършваната от клинична лаборатория дейност са преминали част от извършваните от закритото отделение изследвания, съставляващи около 10% от дейността му, с оглед на което съществената и значителна част от дейността на отделението е закрита. Прието е също, че в конкретния случай е имало и дублиране на част от изследванията в двете звена, но 90 % от осъществяваната само от отделението дейност е прекратена. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. Въззивният съд е приел, че в настоящият случай не е налице основанието за прекратяване трудовия договор на ищцата К. по чл.328,ал.1,т.2,пр.1 КТ, той като от събраните по делото доказателства е преценил за установено, че е запазена дейността при работодателя във връзка с която е съществувала длъжността на ищцата, както и отделното звено. Съдът е направил извода, че е установено продължаване съществуването на звеното с ново наименование и с добавени функции, във връзка с осъществяването на същата дейност, която е законово установена. Различието в решаващите правни изводи на въззивния съд по посочения правен въпрос е обусловено от конкретно установените факти по настоящото дело, които са различни от тези в цитираното решение на ВКС. Следователно не се касае за тълкуване и приложение на чл.328,ал.1,т.2,пр.1 КТ, различно от възприетото в посочената практика на ВКС.
Всички останали доводи в изложението на жалбоподателя по п.1-ви касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. С оглед на това съдът преценява, че тези доводи не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 182009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос. Материално правният или процесуално правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК ВКС трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и да преценява дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ВКС извършва само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Както се посочи доводите по п.1-ви от изложението касаят правилността на обжалваното решение и поради това не са правни въпроси. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория правен въпрос. Според тълкуването в т.4-та от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставеният правен въпрос касае приложение разпоредбите на чл.328,ал.1,т.2,пр.1 КТ, които са ясни, пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя Народно събрание на РБългария.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 16.06.2014 г., постановено по гр.дело № 5161/2014 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 89278/21.07.2014 г., подадена от ответника Народно събрание на Република България, [населено място] пл.”Народно събрание” № 2, чрез Е. П. Ц. – Х. гл.юрисконсулт и М. М. Д. ст.юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: