1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
ГР. С., 10.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8 май през 2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1748/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Камара на строителите в България срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №13437/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са уважени предявените от Е. П. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „Експерт връзки с обществеността”, на осн. чл.328, ал.1,т.2 от КТ , поради закриване на част от предприятието.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че от значение за спора е въпросът за възможността работодателят да делегира работодателска правоспособност и за приложимостта на упълномощаването при прекратяване на тр. правоотношение, който се решава противоречиво от съдилищата. За установяване на противоречието представя решение на СГС по гр.д. №2896/07 г., без данни за влизане в сила.
В. съд е уважил исковете с две групи съображения за основателността им. От една страна е приел, че делегирането на работодателска власт с упълномощаване е неприложимо в трудовоправните отношения, извън изрично предвидените в закона случаи. От друга, според ГС не се установява основанието по чл.328, ал.1,т.2, пр.1 от КТ, на което е извършено уволнението – дейността на звеното, в което работила ищцата не е преустановена, а само е прехвърлена на друго предприятие, с което е осъществен фактическия състав на чл.123, ал.1, т.3 от КТ, при който тр. правоотношение със служителя се запазва.
Въпросът за възможността да се делегира работодателска власт с упълномощаване за прекратяване на тр. правоотношение, извън изрично посочената в закона за дисциплинарните наказания- чл.192 от КТ, наистина се решава противоречиво от съдилищата, вкл. от ВКС по реда на чл.290 от ГПК. Противоречивото решаване е наложило по въпроса да се образува тълкувателно дело №6/12 г., което не е приключило. Това обаче не дава основание за спиране на производството, тъй като въпросът не е единственият обуславящ изхода на спора. Втората независима от отговора му група съображения за основателност на исковете, поради неустановеност на използваното уволнително основание, не се атакува с въпрос в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, за което е възразил и ответникът по жалба.
Не са налице основания за допускане на обжалването и / или за спиране на производството до решаване на обуславящ / самостоятелно или като предпоставящ отговора на друг значим за спора въпрос/ изхода на делото въпрос, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №13437/10 г. от 29.04.11 г.
Осъжда Камара на строителите в България да заплати на Е. В. П. 520 / петстотин и двадесет/ лв., разноски за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: