О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
Гр.С., 11.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2430 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” Областно управление Д. срещу решение №.6/14.01.15 по г.д.№.751/14 на Добрички окръжен съд.
Ответната страна Е. Б. Д. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил и потвърдил частично първоинстанционното решение, е намерил предявените искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за основателни – вторият – съответно за 389,25лв. За да достигне до този извод е приел, че по отношение на ищеца е появена дискриминация, доколкото, при наличие на най-обща оценка за дейността на пътното управление – без детайлна такава за точност и срочност на изпълнението на задачите, за различните дейности и за работата на отделните служители – за разлика от всички останали служители, той не е получил допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Съдът е обосновал изводите си с разпоредбата на чл.107а КТ и чл.25 ал.1, 2 и 4 Н. и приложената по делото „Информация за дейността на Областно управление Д. м.07-м.12.2012г.”, като е обсъдил съдържанието й съобразно изискванията на горните разпоредби. Заключил е, че тъй като идентичните постижения в работата предполагат идентично третиране при предоставяне на допълнителни възнаграждения, ищецът е третиран по-неблагоприятно в сравнение с останалите – като е проявена дискримиация на личен признак. Поради това и нарушението следва да бъде преустановено и се възстанови положението отпреди извършването му – като му се пресъди съответното полагащо му се възнаграждение.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В изложението на касационните основания конкретизира, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса ”Налице ли е дискриминационно отношение по признак „лично отношение” и неравно третиране по смисъла на чл.4 вр. с чл.14 ЗЗД когато един единствен служител в поделение на едно предприятие не е получил допълнително материално стимулиране за определен период от време?” и цитира противоречива практика на ВАС /реш.№.15782 от 21.12.10 по а.д.№.2624/10, реш.№.6803/6.06.08 по а.д.№.3471/1, реш.№.8436/14.06.11 по а.д.№.5188/10г./.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
На първо място, изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведения въпрос не е общ и абстрактен – каквито са изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен въпрос по делото. Неговият отговор може да се даде след анализ на доказателствата и преценка на конкретните обстоятелства във връзка с разпределението и получаването на допълнително материално стимулиране – при решаване на спора по същество – а не в настоящата предварителна фаза на селекция на касационните жалби. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание за допускане на касация, респективно не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Отделно от изложеното, не е налице и соченото специално основание – предвид позоваването на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз и в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Същевременно, при евентуално възникване на противоречива практика по въпроси, обуславящи крайния изход на делото, редът за уеднаквяването й е по чл.124 ал.2 ЗСВ – чрез приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд (а не от ВКС по реда на чл.280 ал.1 т.2 ГПК) /т.3 ТР № 1/2009г. от 19 февруари 2010г./. Поради това и сочената от касатора практика – на административен съд, също не би могла да обоснове приложението на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – дори и да бе формулиран надлежен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид всичко посочено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не трябва да бъде допускано.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.6/14.01.15 по г.д.№.751/14 на Добрички окръжен съд.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: