3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 660
София, 10.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.д. № 2670/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място], чрез изпълнителния директор Георги Георгиев, срещу определение № 101 от 15.05.2017 г. по т.д. № 1031/2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата за отмяна вх. № 15435 от 20.12.2016 г. на влязлото в сила решение № 3013 от 13.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1409/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, подадена от изпълнителния директор на [фирма] Георги Иванов Георгиев.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по същество по молбата за отмяна. Независимо от липсата на оспорване на факта, че към момента на подаване на молба от 02.06.2016 г. за получаване на преписи от посочени в нея книжа по делото решението на СГС е било постановено и приложено по делото, се поддържа, че е липсвала конкретната призовка по изп.дело, чието нередовно връчване е посочено като основание за отмяна на потвърденото постановление за прекратяване на изп.дело. Копие от тази призовка е получена в едва след средата на м.октомври 2016 г. и спрямо този момент следва да се преценява спазването на срока за подаване на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване процесуален съдебен акт на състав на Върховния касационен съд, преграждащ развитието на извънинстанционното производство по чл.303 и сл. ГПК.
За да остави без разглеждане депозираната от [фирма] молба за отмяна на неподлежащото на обжалване решение на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 1409/2016 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу постановление от 01.10.2015 г. на ДСИ при СИС на СРС Веселина Телими за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.6 ГПК на производството по изп.дело № 30316/2012 г., 4/25 у-к, предходният тричленен състав на ВКС е преценил, че срокът по чл.305, ал.1, т.5 ГПК не е спазен. Констатирано е, че след постановяване на това решение по делото е постъпила молба от 02.06.2016 г., с която изпълнителният директор на [фирма] е поискал издаване на преписи от документи по делото, с посочване на конкретните страници, на които те се намират. От съдържанието на искането е изведен извод, че молителят е разполагал с делото, към което към този момент е пришито и самото решение на СГС. Датата на депозиране на тази молба е счетена за начало на срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, спрямо която е пропуснат предвиденият от законодателя тримесечен срок.
В мотивната част към обжалваното определение на ВКС изрично е отразено, че просрочването на молбата съставлява основание за оставянето й без разглеждане, без да е необходима преценка дали решението по чл.435 ГПК подлежи на отмяна и доколко изпращането на съобщения по изпълнителното дело на лице, за което се твърди липса на представителна власт, попада в някоя от предвидените хипотези по чл.303, ал.1 ГПК, въз основа на които да се претендира отмяна на съдебното решение.
Обжалваното определение е правилно.
При постановяването му предходният тричленен състав на ВКС, І т.о. стриктно е приложил разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК, като моментът на узнаване на постановеното от Софийски градски съд неподлежащо на обжалване решение е точно определен, съобразно конкретните данни по делото. В частната жалба не се оспорва, че към момента на депозиране на молбата от 02.06.2016 г. за издаване на преписи от конкретно посочени в нея книжа по делото, решението е било надлежно приложено. Твърденият от молителя/ сега частен жалбоподател/ момент на узнаване на нередовностите при връчване на книжа по изп.дело – на лице, което не разполага с представителна власт спрямо дружеството, не би могъл да бъде зачетен за начало на преклузивния тримесечен срок за иницииране на производство по отмяна, тъй като молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК следва да бъде подадена в посочения срок, считано от узнаване на решението.
Независимо от горното, към настоящия момент вече постановено и Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. В т.3 от този акт на нормативно тълкуване са дадени задължителни за съдилищата указания, според които решението на окръжния съд, постановено по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Тълкувателното решение трябва да се съобрази при произнасяне по частната жалба, независимо, че е обявено след депозиране на молбата пред администриращия я съд – Софийски градски съд. В тази насока следва да се вземе предвид компетентността на ВКС да прецени допустимостта на извънинстанционното производство и указанията, дадени във връзка с приложението на чл.307 ГПК. При съобразяване на постановките на посоченото ТР, дори и дружеството молител да беше спазило преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, то молбата отново следва да се прецени като процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на извънинстанционен контрол съдебен акт.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 101 от 15.05.2017 г. по т.д. № 1031/2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: