О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 661
София, 11.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май……………………….
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 1558/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1929 от 23.10.2014 година по гр.д. № 2548/2014 година на Софийския апелативен съд. Жалбоподателят Р. В. И. от София, чрез пълномощника си адв. И. Н. от АК-София, изразява недоволство от въззивното решение в частта, с която искът му за обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, е отхвърлен за разликата между уважения размер от 30 000 лева до присъдения с първоинстанционното решение такъв от 70 000 лева. Недоволен от решението е останал и ответникът Апелативна прокуратура – София, който го обжалва в частта, с която е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер от 30 000 лева, който намира за завишен. И в двете жалби се излагат съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Страните не са изразили становища по жалбите на насрещната страна.
1. Жалбоподателят Р. В. И. от София е представил формално изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – изискване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. Твърди, че „в случая правния въпрос е свързан с определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД”. Позовава се на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, но не представя съдебни решения, нито излага съображения за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД и липсата на единни критерии при определяне размерите на обезвредите на пострадалите лица – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не обосновава и липсата на практика по приложението на чл.52 ЗЗД, нито необходимост от промяна на съществуващата практика в поддържана от касатора насока – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване не трябва да се допуска още поради следното:
Както се посочи, липсват конкретни материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В касационната жалба се съдържа общо позоваване на нормата, която регламентира начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ/. По съществото на спора се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение, което след произнасянето на въззивния съд е намалено от 70 000 лева на 30 000 лева. В тази насока въззивният съд е изложил подробни, а не формални съображения за обстоятелствата, от които зависи размера на репарацията в конкретния случай, а именно – продължителността на наказателното преследване, продължило повече от 6 години, взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок от 10 месеца и 1 седмица, изменена в „домашен арест” за периода 07.02.2006 г. до 29.05.2006 г., когато е изменена в „подписка, тежестта на обвинението по чл.333 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от 3 до 10 години”, общественото положение и възрастта на ищеца, негативното отражение на престоя в ареста върху психиката и здравословното му състояние, изолацията след ареста, чистото съдебно минало и др.
2. По жалбата на Апелативна прокуратура София:
Този касатор също не е формулирал конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Развил е доводи за материална незаконосъобразност на въззивното решение, която е дала отражение върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди – касационно основание за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването. Представените съдебни решения, които трябва да се съобразят в контекста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не обосновават твърдението му за наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД, а тъкмо обратно – за последователна и единна практика по приложението на критерия „справедливост”, който във всеки случай се преценява от съда и зависи от много обстоятелства, основните от които са изяснени в цитираното и от касатора Постановление на ПлВС № 4/68г и приложените решения № 302 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г. на ІІІ г.о.; № 29 от 05.03.2012 г. по гр.д. № 170/2011 г. на ІІІ г.о. и др.
При този изход на делото съдът не присъжда разноски за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1929 от 23.10.2014 година по гр.д. № 2548/2014 година на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.