О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 13.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1561/2018 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10598/14.11.2017 г., подадена от адвокат Р. И. – процесуален представител на ищцата С. Е. К. от [населено място], [община], област П., против въззивно решение №241/08.12.2017 г. по гр.д.№593/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд,трети граждански състав, с което е отменено решение №382/04.4.2017 г. по гр.д.№809/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, XV граждански състав, и са отхвърлени обективно съединените искове за обявяване недействителност, на основание чл.40 ЗЗД, поради съзнателно увреждане на прехвърлителя А. К., евентуално за обявяване нищожността, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие на прехвърлителя А. К., на покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нот.акт №51, т.1, рег.№472, нот.д.№49/20.3.2009 г. на нотариус В. П.. Със същото решение е отхвърлен и искът с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на описания в нотариалния акт имот.
Въззивната инстанция е приела следното:
„При извършване от въззивния съд на дължимата дейност по въззивна проверка на изцяло обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК и за разрешаване по същество на поставения материално-правен спор се приема следното:
Според Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г.на ВКС по тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК -т. 3, договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, е недействителен и не поражда целените с него правни последици: нито насрещни права и задължения за страните по сделката, нито вещно – транслативен ефект по чл.24, ал.1 ЗЗД. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД, се състои от два елемента: обективен – договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него, да уврежда представлявания, и субективен – „споразумяване“между представителя и третото лице за увреждането на представлявания. Преценката за наличието на увреждането или за обективния елемент се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключване на договора. Вторият елемент от фактическия състав се изразява в недобросъвестност на представителя и насрещната страна – те и двамата знаят, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност подлежи на доказване от страна на представлявания. Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключване на договора.
Обективният елемент на недействителността по чл.40 ЗЗД, увреждането, може да има различни проявни форми, като неадекватността на престациите по договора не е единствен признак за увреждането на интереса, а увреждане има и при договор, сключен при неизгодни условия, съобразно конкретната икономическа обстановка или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт./ Решение № 117 от 12.07.2017г. на ВКС по гр. д. № 5654/2015г., IV г. о., ГК и цитираното в него решение № 841/19.01.2010г. по гр. дело № 3530/2008г. на IV-то гр. отд. на ВКС/.За субективния елемент на недействителността по чл.40 ЗЗД, намерението за увреждане, преценката от съда се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът, вкл. косвените доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за намерение за увреждане. Във всички случаи съвкупната преценка на доказателствата следва да създава сигурно убеждение за намерението за осъществяване на увреждане / Решение № 117 от 12.07.2017г. на ВКС по гр. д. № 5654/2015г., IV г. о., ГК и цитираното в него решение № 841/19.01.2010г. по гр. дело № 3530/2008г. на IV-то гр. отд. на ВКС/.
По първия, обективния елемент на фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД, увреждането се приема следното:
В случая, поддържаната от ищцата С. К. проявна форма на увреждане, в рамките на които твърдения съдът дължи да се произнесе, е, че уговорената от ответницата продажна цена е близка до данъчната оценка, но значително по-ниска от действителната пазарна стойност на имота, с оглед местоположението на имота, неговото състояние и характеристики.
Ищцата С. К., като наследник по закон на продавача, е активно легитимирана да предяви иска за недействителност по чл.40 ЗЗД на извършената от нейния наследодател разпоредителна сделка, но релевантно за спора е не нейното увреждане от сделката, а увреждането на нейния наследодател, продавача по сделката А.К..Доказването на твърдяното увреждане от сделката е в доказателствена тежест на ищцата, като релевантният момент за преценка е моментът на извършването на сделката.
Веднага следва да се посочи, че, данъчната оценка на продаваемия имот не е абсолютен критерий за увреждането на продавача, противно на неоснователно поддържаното от въззиваемата С. К., независимо от това, че сделката е сключена от пълномощника при договаряне сам със себе си. За наличието на увреждане, според твърдяното, е необходимо да се изследва съответствието на продажната цена с действителната пазарна стойност на продаваемия имот.
Веднага следва да се посочи, че в случая учредената от наследодателя на ищцата, продавача по сделката Ал.К., в полза на ответницата Т.Б. изключително широка представителна власт изключва твърдяното увреждане на продавача. Обемът на учредената представителна власт на упълномощения за извършване на посочените в пълномощното разпоредителни сделки с притежавания от упълномощителя недвижим имот не е ограничен по никакъв начин, като упълномощеният е имал право да избере сред посочените сделки, могъл е да извърши и дарение, както и при сключване на някоя от посочените възмездни сделки е могъл сам да определя условията, цената и купувача, както и да договаря сам със себе си. Волята на упълномощителя за учредяване на представителна власт в полза на ответницата в случая е било напълно допустимо и няма никакви основания тази воля да бъде ограничавана. Ето защо, с оглед на обема на учредената с упълномощаването представителна власт, е нямало никаква пречка продажната цена да е равна и дори същата да е дори и под данъчната оценка, с оглед свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД, както и не е имало никакви ограничения за пълномощника за договаряне на конкретния размер на продажната цена, както и да договаря сам със себе си.
Недоказано е и твърдяното от ищцата несъответствие между продажната цена и действителната пазарната стойност на процесния имот към момента на сделката, а именно 20.03.2009г.При доказателствена тежест за ищцата, не е проведено пълно и главно доказване на действителната пазарна стойност на продаваемия имот към момента на сключване на сделката, при съобразяване основният критерий за определяне на пазарната цена на един имот са не оферираните цени, а цените по реални сделки с подобни имоти по същото време или цените, на които реално са се продали подобни имоти на пазара на недвижимите имоти на същото място по същото време, в какъвто смисъл е съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, Решение №65/21.03.2017г. на ВКС по гр.д.№639/2016г., 4 г.о., което се възприема.В случая, по делото е прието заключение на СТЕ за „справедлива пазарна“оценка на имота, установена по сравнителния метод на база оферирани цени, а не на база цените по реални сделки към релевантния момент.Отделно от това, оценката на вещото лице не отразява конкретното състояние на процесния имот, такова, каквото е било към момента на сделката, като се имат предвид данните в заключението на вещото лице, че същият е бил неподдържан във времето, с компрометирана дограма, а В и К на таванския етаж е само частично изпълнена/“на тапа“/. При определяне на пазарната стойност на продаваемия имот е следвало да се вземе предвид, а не е отчетено и това, че върху купувача е прехвърлена само голата собственост, като продавачът си е запазил безвъзмездно пожизнено ползване и то на целия продаваем имот. На база заключението на СТЕ и, тъй като по делото не са ангажирани други доказателства, действителната пазарна стойност на продаваемия имот към момента на сделката остава недоказана.
Налага се извод, че определянето от пълномощника на продажна цена в размер на 71800лв.е било обяснимо и допустимо, тъй като е в рамките на учредената представителна власт и в границите на свободата на договаряне, съгласно чл.9 ЗЗД.
В случая, се установява и нещо повече:
В нотариалния акт за изповядване на сделката изрично е отразено, че продажната цена е получена от прехвърлителя преди изповядване на сделката, а по нотариалната преписка е приложена разписка/л.80/, изходяща от прехвърлителя, като по делото е представено и заверено копие от друга разписка със същото съдържание/л.50/, за получаване в деня на сделката, на 20.03.2009г. изцяло от прехвърлителя на продажната цена в размер на 71800лв. Така е доказано получаването на продажната цена от продавача, както и е доказано, че преди сключването и към момента на извършване на сделката прехвърлителят е знаел и е бил съгласен с извършването й, както и е знаел и е бил съгласен с договорената и заплатена продажна цена, което изключва да е било налице увреждане на продавача.
Макар да не е направено изрично волеизявление от прехвърлителя Ал.К. за потвърждаване на сделката, по делото се установява от доказателствената съвкупност мълчаливо потвърждаване на сделката от него.Основателни са оплакванията във въззивната жалба за неправилност на изрично оспорените изводи, че относително недействителната сделка по чл.40 ЗЗД не може да бъде потвърдена, като извършени в противоречие с мотивите по т.3 ТР № 5/2016г.ОСГТК на ВКС, в които изрично е посочено, че няма пречка и в хипотезата на чл.40 ЗЗД представляваният изрично да потвърди увреждащия договор и ако представляваният направи такова волеизявление за потвърждаване на договора, по същество той заявява, че представителят е действал в негов интерес и не го уврежда.
Мълчаливо потвърждаване от продавача на сделката се извежда при анализа на доказателствената съвкупност по делото: а именно от изразеното в изходящите от продавача писма, че последната му воля, с която иска всички да се съобразят е имотът да остане за ответницата Т.Д., както и от факта на неоспорването на сделката от него приживе. Прехвърлителят е могъл да упражни правото да оспори сделката като увреждаща веднага след извършването й на 20.03.2009г., което се установява, че му е било известно от разписките за получаване на продажната цена. Правото на оспорване на сделката е могло да бъде упражнено до смъртта на прехвърлителя през 2015г., което е повече от 6 години след сделката. В случая, прехвърлителят не само не е оспорил сделката в сравнително продължителен период от време след извършването й/6 години/, като по делото не е установено той да е бил в състояние, което да не му е позволявало да направи това, а, напротив, в представените по делото изходящи от него писма изрично и многократно е заявявявал, че последната му воля е да промени направените до този момент завещателни разпореждания в полза на ищцата Ст.К. и имотът му да остане на ответницата Т.Б., заради полаганите от нея грижи за него и за запазване на наследството му, с която воля е заявил, че желае всички да се съобразяват.
Ето защо, от доказателствената съвкупност по делото не може друго да се приеме по предявения по-малко от година след смъртта на прехвърлителя от неговия наследник по закон, ищцата, освен, че сделката не е била увреждаща за прехвърлителя Ал.К. и при сключването й пълномощникът е действал в негов интерес.Щом като сделката не е била увреждаща за продавача, е недопустимо неговият наследник по закон да се позовава на увреждането на своя наследодател, тъй като правоприемниците не могат да имат повече права от своите праводатели, както основателно се поддържа във въззивната жалба.
По втория, субективния елемент на фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД, недобросъвестност на ответницата, съзнание, намерение или цел за увреждане на продавача, се приема следното:
Недобросъвестността на пълномощника при сключване на сделката е самостоятелен елемент от фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД. Ето защо са неправилни оспорените в жалбата изводи на първоинстанционния съд да изведе намерението на ответницата за увреждане на прехвърлителя от обективния елемент на недействителността по чл.40 ЗЗД, като е прието, че е сключена изгодна за пълномощника, но неизгодна за продавача сделка, основани на разликата между продажната цена и извършената оценка на имота от вещото лице.
Недобросъвестността на пълномощника подлежи на доказване, а не се презумира, като на общо основание това е така и в случая, когато сделката да е сключена от пълномощника при условия на договаряне сам със себе си, противно на неоснователно поддържаното от ищцата Ст.К..
Установяването на недобросъвестността на ответницата Т.Б. при сключване на сделката е в доказателствена тежест на ищцата Ст.К. и тя следва да го докаже пълно и главно.
От съвкупната преценка на доказателствения материал по делото не може да се обоснове категоричен извод, не е създадена сигурност, че при сключване на сделката ответницата-пълномощник е била недобросъвестна, а именно, че тя е знаела, съзнавала или целяла увреждане на прехвърлителя.
В аспекта на субективния елемент от фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД следва отново да се посочи, че сключването на сделката от ответницата, като пълномощник на прехвърлителя, сама със себе си като купувач, е било в рамките на изрично учредената представителна власт да договаря сама със себе си, като липсват в случая основания за ограничаване на волята на упълномощителя, поради което от това не може да се изведе знание или съзнание за увреждане на прехвърлителя.
За субективния елемент по чл.40 ЗЗД са релевантни отношенията между упълномощителя и ответницата към момента на сключване на сделката, като са неправилни изрично оспорените в жалбата мотиви на първоинстанционния съд да приеме, че тези отношения са без значение за спора.
По делото се установява от писмата, изходящи от прехвърлителя, и от свидетелските показания на св.Б. по делото, че отношенията между прехвърлителя и ответницата са били създадени три години преди сключване на сделката и са продължили още 6 години след това и същите са били отношения, основани на уважение и грижи от страна на ответницата, както и на пълно доверие, разбирателство, взаимопомощ, благодарност и признателност от страна на прехвърлителя .По делото е установено от изходящите от него писма, че прехвърлителят Ал.К. е бил много доволен и признателен за полаганите от ответницата грижи за него, последната му воля е била имотът да остане на ответницата Т.Б. и е желаел всички да се съобразят с това. Израз на субективното отношение на продавача, на неговото изключително голямо доверие към ответницата, основано на установените между тях отношения, е и упълномощаването, с което й е учредил изключително широка представителна власт да извършва правни действия с притежавания от него недвижим имот.
От друга страна, по делото не е спорно и е установено от представените по делото изходящи от наследодателя писма, че двамата с ищцата постепенно се отчуждили, отношенията им вече не били същите като преди и това е било така към момента на сделката, а и 6 години след това до смъртта на наследодателя през 2015г., за което ищцата разбрала случайно.Израз на това субективно отношение на наследодателя към ищцата е упълномощаването ответницата да се разпорежда с имота му, както и изразеното в изходящите от него писма, че се отказва от намеренията си да остави имота на ищцата, а ответницата да остане негов единствен наследник, с което желае всички да се съобразяват.
Израз на субективното отношение на ответницата към продавача, което сочи на нейната добросъвестност при сключване на сделката, е това, че тя, като е действала в рамките на учредената представителна власт, независимо, че е разполагала с представителна власт и за дарение, както и обемът на представителната й власт за сключване на сделки с имота не е бил ограничен от изискване за запазване на правото на ползване на упълномощителя, е сключила възмездна сделка и е запазила правото на ползване на прехвърлителя върху целия продаваем имот пожизнено и безвъзмездно, което е в интерес на прехвърлителя.
С оглед на това следва да се приеме, че не е доказано при извършване на сделката ответницата да е била недобросъвестна, като е имала съзнание или намерение да увреди прехвърлителя Ал.К..
Поради изложеното, тъй като липсват елементите на фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД, искът за установяването й е неоснователен и следва да се отхвърли.Не до този извод е достигнал първоинстанционният съд, поради което решението, с което е уважен главният иск, се отменя и се постановява друго, с което този иск отхвърля.
Поради отмяна на решението по главния иск, се приема да е осъществено вътрешно – процесуално условие за разглеждане от въззивния съд, на осн. чл.271, ал.2 ГПК, на обективно евентуално съединения установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за абсолютна и изначална нищожност на разпоредителната сделка по чл.26, ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие на страната на продавача.
Поддържаното основание за нищожност от ищцата е липса на съгласие на упълномощителя, тъй като в пълномощното липсва индивидуализация на продаваемия имот и не е посочена продажната цена, още повече, тъй като ответницата е договаряла сама със себе си.
В изпълнение на правомощията за разрешаване на поставения спор по евентуалния иск за установяване нищожността на атакуваната сделка на поддържаното основание се приема следното:
Съгласно т.1 ТР № 5/2014 ОСГТК на ВКС за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.
В случая в пълномощното, въз основа на което е извършена сделката продаваемият имот е достатъчно добре индивидуализиран по действащия към момента на сделката план на града, както и е посочено, че това е имотът, описан подробно в нотариален акт за дарение № 93, т.7, н.д.№2948/1977г., с който прехвърлителят се е легитимирал като собственик. С пълномощното изрично е учредена представителна власт за извършване на продажба при условия и цени, ред и купувач, каквито пълномощникът сметне за добре, вкл. с право на пълномощника да договаря сама със себе си, като в случая липсват основания волята на упълномощителя да бъде ограничавана. Ето защо, липсват основания въз основа на съдържанието на пълномощното, според неоснователно поддържаното от ищцата, да се приеме, че липсва в съгласие за прехвърлителя за извършване на сделката.
За пълнота следва да се посочи и следното:
Липсата на волеизявление е налице, когато е обективирана външно воля, но зад волеизявлението липсва вътрешно волево решение. До липса на волеизявление води изразяването на воля от недееспособни – малолетни или поставени под пълно запрещение или при волеизявление , направено при насилие.
В случая, волята на прехвърлителя не е формирана лично от него, а е формирана чрез изявлението от ответницата, негов пълномощник, в рамките на предоставената й представителна власт и не е налице хипотеза на липса на волеизявление.
Поради изложеното евентуално съединеният установителен иск за нищожност на сделката на осн. чл.26 ЗЗД също е неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като са неоснователни обуславящите съединени установителни искове за недействителност на разпоредителната сделка, същата е породила вещно-правни последици в полза на ответницата Т.Д., купувач по сделката, поради което продаваемият имот е напуснал патримониума на прехвърлителя А. К., не е останал в наследството му и не е преминал по наследство в имуществото на ищцата Ст.К., която не се легитимира като негов собственик.Следователно, обективно съединеният обусловен осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС също е неоснователен и следва да се отхвърли.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр. 2 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта/в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен до посоченото в жалбата ?, 2. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото ?, 3. Кога възниква необходимост от ново установяване на факт пред въззивната инстанция и кога следва съдът служебно да обезпечи събирането на доказателства в насока установяване на този факт ?, 4.Кога представителят при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания ?, 5. Длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договор за продажба чрез пълномощник на продавача, и трябва ли да обсъди и вземе предвид какви са мотивите на пълномощника за сключването на сделката, с оглед това дали тя е в интерес на упълномощителя – продавач и дали уговорената цена е изгодна за него ?, 6. Може ли да има мълчаливо потвърждаване от упълномощител на договор, сключен от пълномощник във вреда да упълномощителя ? Ако да, какви са последиците от такова мълчаливо потвърждаване ? Следва ли да се приравняват последиците на мълчаливото с изричното потвърждаване на договора ?, 7. Наличието на вреда за представлявания, когато представителят е продал имота на цена, значително по-ниска от пазарната, зависи ли от вътрешните им отношения между представляван и представител ?, 8. Ако на представителя е предоставена възможност да договори цената, как следва да осъществи представителната си власт ? Следва ли да я осъществи с грижата на добър стопанин ?, 9. В какво се изразява недобросъвестността на пълномощника и третото лице при сговор във вреда на представлявания по чл.40 ЗЗД?, 10. Как следва да се тълкува предоставената с пълномощното свобода на договаряне и широка представителна власт ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Представя се съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Т. Д. Б. от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. Н. А., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Всички поставени от касационната жалбоподателка въпроси се обхващат от разрешенията дадени в точки 1,2 и 3 ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 на ВКС ОСГТК и с ТР №5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк.д.№5/2014 г. на ВКС ОСГТК. По едната група от тях, а именно относно упълномощаването изводите на съда съответстват на разрешението дадено в т.1 от посоченото тълкувателно решение, още повече, че оспорваното пълномощно е оформено със широка представителна власт за упълномощения.
Относно поставения въпрос за мълчаливото потвърждаване от упълномощителя на договор, настоящият състав на ВКС намира, че с получаване на сумата от продажбата на процесния имот и потвърждаването на този факт писмено от страна на представлявания не е налице мълчаливо потвърждаване. Представената разписка представлява част от отчетната сделка между представителя и представлявания, извършена в писмен вид, с която упълномощителят удостоверява с подписа си получаването на сумата от покупко-продажбата на процесния имот, без възражения.
От всички останали въпроси съдът намира, че относим към спора е този за грижата на добрия стопанин, относно цената на имота при продажбата. В процесния случай имотът е продаден по цена, която е съобразена с нормативно уредена такава, каквато се явява данъчната оценка. Поради това допускането на този въпрос е безпредметно.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплатят на ответницата по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 850 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №241/08.12.2017 г. по гр.д.№593/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд,трети граждански състав.
ОСЪЖДА С. Е. К., ЕГН -[ЕГН], от [населено място], община „Р.“, област П., [улица], да заплати на Т. Д. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, деловодни разноски в размер на 850/осемстотин и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: