О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 24.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 6447/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Агенция “Митници” срещу определение № 2577 от 30.08.2013год. по в.ч.гр.д.№ 2652/2013год. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение от 27.06.2013г. на РС- [населено място], постановено по гр.д.№11382/2012г. С последното производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на адм.д. №1819/2013г. на ВАС. Въззивният съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между двата спора. За да обоснове този си извод е посочил, че изходът на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 325 т.12 КТ – поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител , и обусловените искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, зависи от изхода на висящото административно дело, доколкото предмет на същото, по което уволненият работник е заинтересована страна, е искането за отмяна или евентуално за прогласяване нищожността на §9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на НПКДА и на т.297 от К..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с определението въззивният съд се е произнесъл по въпроса налице ли са предпоставки за спиране на въззивно гражданско производство на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК при наличие на висящ процес пред ВАС, по който се оспорва законосъобразността на текстове от подзаконов нормативен акт. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, както и, че произнасянето на съда по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, а се разрешава и противоречиво от съдилищата. Обосновава се наличието на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради това, че съдът е подходил формално, без да обсъди с необходимата прецизност, задълбоченост и обоснованост доказателствения материал и е достигнал до грешния краен извод за наличие на връзка на преюдициалност между административния спор и процесния трудов спор.
Ответната страна Ю. А. Д. взема становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане касационно обжалване на определението, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 т.1 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В случая изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието му представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна, общотематична и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата, и относими към преценката за обоснованост и правилност на определението, която е извън обхвата на производството в стадия на селектиране на жалбите. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 2577 от 30.08.2013год. по в.ч.гр.д.№ 2652/2013год. на Варненски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: